В Канада държавната машина те подкрепя, но си сам

Петър Амов е сред малцината българи, предпочели да се върнат в родината си, след като повече от десетилетие са живели и работели в чужбина. Той е в разцвета на силите си, на 41 г., абсолвент от първия випуск на Американския университет в Благоевград. По-малкият син е на известния преподавател по физика в ЮЗУ “Н. Рилски” доц. Иван Амов. От 2 години Петър Амов преподава английски на студентите от Стопанския факултет в ЮЗУ, въпреки че е завършил “Бизнес администрация”.

- Г-н Амов, Вие сте имали живота, за който мечтаят стотици българи - да живеят със семейството си в една социална и уредена държава. И днес десетки българи подават документи за легално пребиваване и работа в Канада и САЩ. Защо се върнахте?

- Пребивавах 10 години в Канада и общо взето натрупах опит в канадския начин на живот. Имаше моменти, когато там беше много лесно и благонадеждно, но през последните няколко години и там се усеща кризата и икономиката е в рецесия. Държавата наистина е социална, но ние сме чужденци, не сме втора ръка и имаме самочувствие, но все пак е много трудно да се наложиш и да отстояваш името си. Там си неизвестен, изключително е трудно да си купиш жилище и изобщо, каквото и да работиш, винаги си на кредит.

- Защо да не можеш да си купиш жилище?

- Защото са много скъпи, сравнено със стандарта на живот. Ако тук, в България, почти всеки има жилище, често по наследство, там е почти невъзможно да станеш собственик.

- Колко струват жилищата?

- От порядъка на 200-300 000 канадски долара в малките градове, а в Торонто стигат и до половин милион.

- Ако сме обективни и пресметнем в България цената на жилищата, съотнесена към доходите на хората, едва ли разликата ще е фрапираща, възможно е и да не е в полза на Канада...

- Да, тук даже е и по-скъпо, но почти всеки има някакъв старт, не тръгва от нулата, а и данъците не са чак толкова високи. В Канада най-големият разход е за наем или жилището. От друга страна, правителството дава данъчни облекчения и средно по 30-40 долара на месец връщат на всеки, който плаща наем или има жилище. Ако пък имаш малко дете в предучилищна възраст, държавата ти връща голяма част от внесените през годината данъци. Детските надбавки също са доста прилични.

Изобщо въпреки високия стандарт на живот, социалната политика на държавата е много добре развита и е насочена към хората. В края на годината задължително попълваш данъчна декларация и обикновено до 1 месец ти превеждат обратно сумата от данъчните облекчения. Здравеопазването е напълно безплатно. Нещата са уредени, както беше у нас преди въвеждане на здравната реформа. Няма изискване към безработните да си внасят сами осигуровки, за да не им прекъснат правата. В Канада всеки има здравна карта и е застрахован от държавата, така че няма риск някой да остане без здравна осигуровка, стига да пребивава легално.

- Отишъл сте в Канада с диплома от Американския университет, това даде ли Ви някакво предимство, или да Ви гарантира, че няма да останете без работа? Според последните проучвания АУБ държи първенството сред всички университети в България по най-успешно реализиращи се абсолвенти.

- Ще припомня, че аз съм от първия випуск на АУБ, странно е, но имаше момент, в който не ми признаваха дипломата в Канада, но познавам хора, които заемат ръководни длъжности там със същата диплома. Работил съм например като счетоводител по специалността си “Бизнес администрация”. В Канада, дори да работиш почасова работа, трудът се заплаща добре и ти е достатъчно да преживяваш.

- Като казвате “да преживяваш”, какво имате предвид?

- Имам предвид да поддържа дори кола - нещо, което в България не всеки може да си позволи. Но там разстоянията са много големи и много от времето ти отива в пътуване.

- Къде живеехте?

- В Ниагара Фолс, курортен град до Ниагарския водопад, в който работата беше основно сезонна и това бе и една от причините да се върна. През зимата е трудно да се намери работа не само там, но и в повечето места в Канада, а това много от хората, които искат да заминат, не го осъзнават и не си дават ясна сметка какво ги чака. Няколко месеца в годината там има много работа и се изкарват добри пари, но за сметка на това трябва да имаш заделени спестявания, с които да изкараш зимата. Другият вариант е да разчиташ на социални помощи, но това за мен не бе приемливо.

- Защо все пак преди 10 г. решихте да заминете за Канада?

- По онова време работех в Агенцията по приватизация в София и след изборите, които СДС загуби, започнаха “жълти метли” и “чистки”. Съпругата ми я съкратиха и решихме да заминем цялото семейство.

- Имали сте и малко дете, не бе ли твърде голям рискът, който поемахте?

- Не, защото брат ми вече беше там от 4-5 години и разчитахме на подкрепата му. В момента той е мениджър на най-престижния голф клуб в Канада, собственост на Игнат Канев, който има и строителен бизнес.

- Вие не можахте ли също да се устроите в тази сфера?

- Аз също съм работил известно време в този клуб, но сезонно. Всеки е с късмета си...

- Какво друго се наложи да работите в Канада?

- Много неща, но по-престижна работа от счетоводството не съм имал. Там банковата система е по-уредена, по динамична от тук и дава по-големи възможности за развитие на бизнеса, но кризата в последните години повлия и на отпускането на кредитите. През повечето време съм работил обща работа, бил съм и таксиметров шофьор, работех вечер, за да мога през деня да пазя детето. Опитах да започна и частен бизнес в сферата на счетоводството... В Канада е добре за младите, които имат възможност да работят на 2 места, защото с една работа е трудно да се спестят някакви пари.

- Раздялата със съпругата Ви ли бе конкретната причина да се приберете в България, или е друга?

- С годините силата и енергията на човек намаляват и той се ориентира към по-улегнал живот, имам предвид по-спокоен. В Канада нямаш контакти с хора, възможностите ти са изключително ограничени. Имаш финансов ресурс, имаш помощ от държавата, но нямаш връзки с хора. Системата е такава - работиш, прибираш се късно и излизаш рано и нямаш време за странични дейности. А пък и родителите ни вече са на възраст и трябваше някой да се върне и да е около тях, по-скоро за морална подкрепа.

- Баща Ви е един от известните физици в Благоевград, защо не поехте по неговия път и не се насочихте към точните или природни науки?

- Всъщност кандидатствах и учих 2 години във ВИАС /Висш институт по архитектура и строителство/, сега УАСГ, държал съм изпити по математика, динамика, статика, физика, хидравлика... Завърших третия випуск на Езиковата гимназия в Благоевград, където бях един от най-изявените математици. Бях доста силен в геометрията и в 9 клас на национално състезание в гр. Толбухин /сега Добрич/ по математика се представих отлично. Оттогава станах любимец на учителите и те откровено ме лансираха. Класна ми беше г-жа Гроздилова, беше много амбициозен учител и много се грижеше за нас, и до днес се уважаваме.

- Заради успехите си в сферата на математиката ли се насочихте към един от най-тежките за следване университети и как след това се озовахте в АУБ?

- Като завърших ЕГ, не бях добре ориентиран с какво искам да се занимавам, а ВИАС бе сред най-престижните институти и в него се влизаше много трудно. Имах и чисто битова причина да кандидатствам във ВИАС - беше по-близо до апартамента ни в София, а ако следвах в Икономическия, щеше да ми се наложи да пътувам по 2 часа всеки ден. Вече бях завършил II курс, когато откриха Американския университет в България, това бе съвсем ново начинание, а по онова време всички благославяхме Америка и разчитахме на US помощ. Българското образование нямаше такова добро финансиране, както бе финансиран тогава АУБ, а и новият тип на преподаване, който той предлагаше, все още не бе популярен. Аз не бях единственият, напуснал друг университет, за да уча в новия, имах не малко колеги, направили същото.

- Кое беше различното в АУБ?

- Имаше доста престижни преподаватели от още по-престижни университети. Например Питър Скот от Кеймбридж ни преподаваше английска литература, Алън Травътик от Харвард - антропология, проф. Филипс и в момента преподава политология в АУБ, проф. Паркър по икономика. Общо взето нивото на Американския беше изключително високо. В моя випуск бяха например Христо Грозев, сега собственик на “Труд” и “24 часа”, той създаде радио “Аура”, Владимир Борачев - беше в “Ксерокс”, сега е регионален директор на козметичната компания “Avon” за България, Албания, Македония и др.

- Каква е разликата в преподаването, която и днес прави от АУБ студентите толкова успяващи и пробивни?

- Системата на преподаване не е много по-различна от българската, освен че се залага може би повече на самостоятелната работа и работата в библиотеката, която беше /а сигурно и сега е/ много добра. Причината е в преподавателите, които бяха от много висок ранг и идваха от престижни университети. Да не забравяме, че преди 20 години интернетът и компютрите още се налагаха, а в АУБ техниката бе много модерна за времето си, докато в българските университети нямаше дори компютърни кабинети. С една дума - силата на един университет са преподавателите и студентите.

- А как Ви се струват днешните студенти, тези, на които Вие преподавате? Много Ваши колеги се оплакват от липсата на грамотност...

- Поколението е различно, сега вече всеки е езиково грамотен, що се отнася до английския език, дори и повечето от родителите им го говорят. Нивото е прилично, но някак си няма по-изявени студенти, защото предпочитат да намерят по-лесния начин. Летните бригади в САЩ им дават освен езикова култура и доста ценен житейски опит, който, сигурен съм, ще им е от полза и ще им даде самочувствие. Поколението се характеризира с най-популярното му определение “чалга”.

Повечето работят, това им е като оправдание, че идват недобре подготвени на лекции или упражнения, въпреки че сега е моментът да се развиват и да четат. Но те не обичат да четат, защото са поколение на компютрите и интернета. Животът е по-динамичен, академичната среда не е като някога, някои, но те са много малко, намират време за всичко, а други се пускат по течението. Поколението е такова, каквото е.

- Съжалявате ли, че се прибрахте в България?

- Пътят ми към Канада винаги е отворен, мога когато пожелая да се върна, единствено не мога да се кандидатирам за президент там, защото съм с двойно гражданство.

- Харесва ли Ви преподавателската работа? Това е професията на родителите Ви, която обаче Вие, съзнателно или не, сте избягвали досега, защо?

- Така е, аз направих една преквалификация в педагогически профил, но това не е специалността, за която съм мечтал като младеж. Предполагам, че причината е точно, защото и майка ми, и баща ми са преподаватели, а човек бяга от това, което са родителите му, сигурно защото иска да е различен и да се докаже сам. А учителството е една наистина приятна и динамична работа, промяната я виждаш всеки ден, работиш с млади хора и това те зарежда, а емоциите са предимно позитивни.