В Канада банките не допуснаха да се усети световната финансова криза

Здравко Димитров е на 23 години, роден е в град Гоце Делчев. От три години той и семейството му живеят в Канада. Завършил е ПМГ "Яне Сандански" в родния си град, а в момента е студент в "Toronto University", със специалност “Mениджмънт”. Родителите му бяха лекари в МБАЛ "Иван Скендеров", в момента упражняват лекарската си професия в Торонто. Сестрата на Здравко - Ваниса, беше абитуриентка и от тази есен ще бъде колежка на Здравко в университета. За първи път от три години Здравко Димитров посети родния си град и даде единственото си интервю за вестник "Струма".

- Здравко, как семейството ви реши да смени България с Канада?

- Родителите ми отдавна планираха емиграцията ни. Избраха Канада понеже точно тази държава дава големи възможности за всестранна реализация. Процедурата за кандидатстване бе много дълга, оттам искаха купища документи. Единият родител кандидатства за цялото семейство. Майка ми се явяваше на изпит по английски език, който е на университетско ниво. Издържа го успешно и след това дадоха виза на цялото ни семейство. Но въпреки че само тя се яви на изпит, цялото ни семейство - и баща ми, и сестра ми, владеем английски език. За намирането на жилище в Торонто и за ориентиране в обстановката и тамошния живот ни помогнаха наши познати българи.

- Какво прави впечатление в ежедневието в Канада?

- Това е тотално различен свят. Въпреки че в Канада живеят хора от над 120 нации, има абсолютно разбирателство и толерантност между тях. Понятия като расизъм и етническа нетърпимост не съществуват. Всички са много учтиви и дружелюбни. Опитват се да помагат един на друг, дори и да са непознати. Като цяло животът тече на много по-бързи обороти от този в България. Това е свързано и с времето - поради факта, че почти на всеки се налага да пътува повече от час до работното му място, личното време е много по-ограничено. Това е един недостатък, но за сметка на това самото ежедневие е по-спокойно от българското. Хората не се тревожат за дреболии.

- Българското общество в Торонто сплотено ли е?

- Въпреки че в Торонто има голямо българско присъствие, по неофициални данни около 30 000 души, контактите между тях не са толкова чести. За разлика от други нации, като руснаци, поляци, украинци, които много се поддържат и са си създали много техни места, национални “оазиси” - цели комплекси с ресторанти и магазини, църкви, банки и т.н. Има само един българо-турски ресторант в предградията на Торонто, два магазина, които предлагат български продукти, и три български църкви, които играят ролята и на културни центрове. В централната българска църква “Св.Св. Кирил и Методий” главният свещеник е отец Валери Шумаров от Гоце Делчев. Той много помага на новопристигащите в Торонто българи. Във всяка от трите църкви има и концертна зала. Там непрекъснато гостуват известни български изпълнители. Миналата година голям успешен концерт изнесе Йорданка Христова.

- Разбрах обаче, че по-голям успех в Торонто имат нашите попфолк изпълнители?

- Да, за съжаление е така. Това става по инициатива на българските емигранти, които спонсорират даден чалгаджия и наемат някаква дискотека. Почти всички “звезди” от каталога на “Пайнер” се изреждат на участия там. Всичко е пълен плейбек, както го правят и у нас. Не съм чул стойностни имена на македонската музика като Николина Чакърдъкова и Володя Стоянов да са били поканени в Торонто в последните години, но пък Слави Трифонов предстои да изнесе концерти в цяла Северна Америка. Интересно е, че Слави си позволява да слага цени на билетите от по 50 долара и е сигурен, че залите ще бъдат пълни.

- Какво е нивото на висшето образование според теб, все пак си студент в IV курс в най-престижния университет в Канада?

- Нямам голям поглед върху нивото на висшето образование в България и затова не мога да направя съпоставка. Канада е университетска държава, само в провинция Онтарио, където е Торонто, от 12 милиона население студентите са над един милион. Много от канадските университети са в Топ 50 на висшите училища в целия свят. Студентите имат голяма свобода в избора на предмети и специалности, като повече се набляга на практическите знания, а не на сухата, абстрактна теория. При моята специалност “Мениджмънт”, е много важно, че често като лектори гостуват президенти на големи световни корпорации. Конкуренцията между студентите е много голяма, приемат се най-добре представилите се кандидати, няма никаква шуробаджанащина. Интересно и важно е, че най-добрите биват наблюдавани от големите фирми и те получават оферта за работа още преди завършването си.

- Как се отрази, усети ли се изобщо световната икономическа криза в Канада?

- За разлика от САЩ, където кризата се отрази много силно, в Канада ефектът й беше много малък. Това се дължи на много здравата банкова система. В страната има 6 големи банки, които имат клонове в цялата страна, има и множество много малки частни банки. Държавата упражнява силен надзор върху тези 6 големи банки, които са отговорни за повече от 90% от транзакциите на страната. Точно поради тази причина именно банките не допуснаха кризата да ни засегне така, както стана в САЩ и в Европа. Безработицата наистина се повиши малко, но далеч от достигнатите в другите страни размери. Основната задача на канадската централна банка е да поддържа инфлацията между 2 и 3% на година. Дори миналата година имаше лека дефлация. В момента строителството в Канада бележи ръст заради новите правителствени проекти. Това стимулира икономиката и отваря нови работни места.

- В Гоце Делчев ти бе известен и като много добър певец на поп и рок музика. Имаш ли такива изяви и в Канада?

- Още с пристигането си преди три години бях поканен да свиря на концертите на българската общност по повод 3 март и 24 май в концертната зала към българската църква “Св.Св. Кирил и Методий”. Публиката ме прие много радушно и впоследствие ме каниха да свиря и пея и на други наши празници, включително и на новогодишните. Също така съм и главен изпълнител в музикалния клуб на университета. Всяка учебна година участвам в поне 6-7 концерта там. За последните няколко сформирах група и изпълнявахме хард рок, аз бях солист и свирих на пиано и китара. От тази година сестра ми Ваниса се присъединява към нас като солистка и бас китаристка.

- Каква е мечтата ти? Все пак предстои житейската ти реализация.

- Мечтата ми е да започна работа в някоя водеща световна фирма. А след като натрупам професионален опит, искам да започна свой собствен бизнес. Много обичам България, но мисля, че искам да идвам тук само за хубави ваканции.