В Италия един директор управлява няколко училища, заплащането на педагозите е почасово

Василка Величкова е директор на IХ ОУ "Пейо Яворов" в Благоевград от 13 години, но не крие, че трудно свиква с непрекъснатите реформи в средното образование, които според нея водят до спад в качеството на обучението на нашите деца. Наскоро тя посети няколко училища в Тоскана, Италия, където най-силно впечатлена остана от насочеността на образованието към детето, а не към учебния предмет, и от липсата на този "академизъм", така характерен за българското училище.

- Г-жо Величкова, по каква линия заминахте за Италия?

- Кандидатствах за участие в учебната визита по програма “Учене през целия живот” на Европейската комисия. Бях одобрена заедно с още 14 други участници от 12 европейски държави. Нашето училище активно участва с проекти за партньорство с други училища по тази програма, а както аз, така и мои колеги, кандидатстваме за индивидуални квалификационни дейности. Наскоро от Кипър се завърна г-жа Давидкова, която е преподавател по английски език, а след няколко дни г-жа Константинова, учител по френски език, заминава за Амстердам.

- Кое беше първото нещо, което Ви впечатли на Апенините?

- Чистотата, зеленината и че всяка педя земя се обработва. Докато пътувахме с автобус от жп гара Кюзи до Монталчино, където трябваше да се настаним, не спирах да се възхищавам на невероятната природа. Долини с лавандула и син минзухар, които не са диворастящи, а се отглеждат за производство на козметични и лекарствени продукти. Шафранът, както знаете, е подправка и се получава от цветовете на минзухара.

Лозята започват от долините и стигат до върховете на хълмовете, които са трудни за изкачване, но се обработват. От тях се произвежда известното в цял свят вино “Брунело”, както и много други видове висококачествено вино.

На хълмовете се издигат високи кипариси като стражи и гледката е невероятна. Този район е под защитата на ЮНЕСКО и природата е не само запазена, но и се полагат допълнителни грижи за нейното съхранение. Забранено е строителството на нови сгради. Тук-там се виждат каменни къщи, реставрирани старинни постройки, крепости и замъци. Индустрията е малко застъпена и е свързана предимно с производството на вино, и е толкова високотехнологична, че никъде не може да видите пушещ комин или изхвърлени промишлени отпадъци.

- Каква беше целта на Вашата визита?

- Програмата, която накратко се нарича учебна визита, имаше за цел да запознае представители на европейски училища и други организации с образователната система в Италия и работата им по различни видове проекти. Посетихме няколко училища в три малки общини, управлявани само от един директор.

- По силите ли е на един човек да управлява няколко училища, които се намират в различни населени места?

- Не само че е възможно, но и много по-лесно, отколкото да си директор на едно училище в България. На практика там само в едно от училищата, които посетихме, имаше 130 ученици, останалите бяха с около 70. Всяко едно е с отделна администрация, учители и обслужващ персонал, който пъти надвишава нашия. Отговорностите между държавата, общините, обслужващите центрове, родителите и хората, които работят в училищата, са толкова ясно и равномерно разпределени, че директорът е нещо като наблюдател и консултант. Той сключва договори с кандидат-чителите, които се одобряват и изпращат на работа в съответното училище от образователното им министерство.

Държавната субсидия изцяло покрива издръжката на училищата, като директорите не носят отговорност за управление на бюджетите и произтичащите от тази отговорност десетки други.

Общините осигуряват средствата за ремонт на училищата, транспорт и обяд както на учениците, така и на учителите, като родителите доплащат около 40 евро месечно за тези услуги. Те не са задължителни, но повечето родители ги ползват, защото автобусите превозват децата на принципа “от врата на врата” - до училището и обратно до дома. Учебният ден е от 8.30 до 15.30 ч., с един час обедна почивка, така че родителите предпочитат децата им да се хранят в училище, където им сервират по три ястия. Санитарният контрол в училищните кухни е много строг по отношение не само на хигиената, но и на качеството на продуктите.

Задължени са над 70% от продуктите, които използват за приготвянето на обяда, да са “био”, тоест екологичночисти, а те са два пъти по-скъпи от останалите продукти на пазара. Общините също така финансират и многото извънкласни дейности - театрални, музикални, приложно-изобразителни и спортни. Различни организации, които са както към общините, така и неправителствени, полагат особени грижи за децата със специални образователни потребности.

На всеки две такива има осигурен ресурсен учител и социален работник, а на дете с множество увреждания - самостоятелен учител, рехабилитатор, инструктор по плуване, болногледач и достъп до училище по няколко часа седмично. В паралелка, в която е интегрирано такова дете, броят на учениците не надвишава 12. Тези ученици са грижа на цялото общество. За мое учудване кметовете твърдяха, че общината е длъжна да се грижи за тях, както и за самотните възрастни хора.

- Имахте ли възможност да разговаряте с представители на общинските администрации?

- Да, всъщност се срещнахме с кметовете на Монталчино, Буонконвенто и Сан Куирико Дорча, които с голяма гордост ни разказваха за това, което правят за децата и доброто им обучение. Имах усещането, че общините се надпреварват помежду си да отделят повече средства за училищата. Около 20% от всеки общински бюджет е за допълнително субсидиране на образованието. Другото, което ме впечатли, е, че избраният на местните избори кмет изпълнява тази длъжност, като продължава да упражнява своята професия. Например кметът на Сан Куирико Дорча е химик и беше излязъл от лабораторията, в която работи, за да се срещне с нас. Разбира се, той пристигна с личния си автомобил, защото не разполага със служебен, нито има осигурен шофьор.

- Изглежда че училищата в Италия нямат никакви проблеми...

- Напротив, италианците са много приказливи и колкото се хвалят, толкова се и оплакват. Италия е голяма страна и конкуренцията в стандарта на живот между отделните области е също толкова голяма. Тосканците, както и хората от другите по-южни области, се изнасят на север, около Милано, където има повече и по-добре платена работа. Учителите например се оплакват, че нямат достатъчно часове за преподаване, а в Италия заплащането е на час.

Постоянното работно място и осигурената заплата за него в Италия не съществуват. Един учител, който преподава 28-30 часа седмично, получава около 1500 евро на месец. Платеният отпуск е до 25 дни годишно. Оплакват се и от материалната база. Не била достатъчно модерна. Нямали достатъчно компютри и интерактивни дъски. Всъщност всяка класна стая е оборудвана с мултимедия, а за разнообразието от обучителни игри, копирна техника и материали за работа не ми се говори.

- На колко години италианчетата тръгват на училище?

- Децата влизат в училище на 4 годинки, като през първите две-три преминават през предучилищна подготовка. В Италия няма отделни детски градини, всички са към училищата. Интересен е фактът, че независимо от крехката си възраст, децата не спят следобед. Тази практика не съществува в нито една друга европейска страна, но това не притесни нашите домакини, напротив - те ни попитаха какво правят децата, които не обичат да спят следобед, и бяха много разочаровани, като разбраха, че ги караме да лежат на леглата, без да стават и да говорят. В началното училище образованието започва както при нас - на шест или седем години. Учебната година е от 7 септември до 10 юни. Имат по две седмици коледна и великденска ваканция, както и няколко други по-кратки. Почти като при нас, с тази разлика, че италианската учебна седмица е шестдневна, тоест учат и в събота, но с по-облекчен режим.

- Тежка ли е учебната им програма?

- Образованието в Италия е насочено към детето и неговите потребности. Ние твърдим, че правим същото, но все още робуваме на стереотипите от миналото и ни спъва тежкото учебно съдържание, академичният стил на учебниците дори в първи клас, многото науки и непосилните за постигане от повечето ученици държавни образователни изисквания по отделните учебни предмети. Децата в Италия са почти цял ден в училище, с две кратки междучасия сутрин и следобед, и един час обедна почивка. Не видях напрежение, умора и оттегчение да са изписани по лицата им. И учениците, и учителите са усмихнати и ентусиазирани.

Леко и безшумно преминават през различните учебни кабинети и усвояват достатъчно полезни умения. Всяко придобито знание се упражнява и практически. Имат учебници, но не и по трудово обучение и изобразително изкуство, както при нас. Всяко дете от Тоскана може да ти разкаже за историческите и природните забележителности на родния край, познава традициите и обичаите и е включено поне в две групи по извънкласни дейности. Учениците участват в редица доброволчески дейности, предимно трудови - засаждане на дръвчета, бране на грозде. Изработват и дрехи и аксесоари за градските фестивали.

- Какво представлява един такъв фестивал?

- Във всеки град в областта един път в годината се провежда фестивал, свързан с неговите традиции. По време на фестивала градът изглежда както в Средновековието. Вместо с електрически, се осветява с газени лапми и запалени по ъглите на каменните къщи факли. Всеки се облича в средновековен костюм. Провеждат се състезания по стрелба с лък, надбягване с коне, танци със знамената на отделните квартали. Всяко градче, което посетихме, беше условно разделено на четири квартала, които имат собствено име, герб и знаме, и дори в миналото е имало забрана за сключване на брак между мъж и жена от различните квартали.

Днес не съществуват подобни забрани, всички са приятелски настроени един към друг и почти забравили за това квартално разделение. Но не и по време на фестивала. Тогава всеки квартал участва със самостоятелен отбор в различните състезания и борби, а съкварталците им ги подкрепят ожесточено, за да извоюват победа и получат символично ключовете на града.

Беше ни много интересно, когато един ученик разказа как по време на фестивала той остава с баща си в къщата и празнуват с неговия род от квартала, а майка му и сестра му трябва да напуснат и да живеят в другия квартал, при рода на жената. Тази вражда трае само три дни, колкото продължава фестивалът. После всеки продължава да живее в хармония със себе си и околните. Пожелавам си и ние да заживеем по този начин, и така да се грижим за децата, както го правят тосканците.