В Холандия е по-трудно да вземеш треньорски лиценз, отколкото в България да завършиш медицина

Иван Мардов е роден в Разлог. През 90-те години на миналия век е технически директор на "Пирин" /ГД/. В момента преподава в Националната спортна академия и в треньорската футболна школа. Наскоро се завърна от Холандия, където бе в състава на българска делегация по покана на европейската футболна централа УЕФА.

- Г-н Мардов, каква беше целта на посещението ви в ниската земя?

- Поканени бяхме за участие в семинар по програмата "Треньорско образование", който се проведе в холандския национален футболен център в Зейст, близо до Утрехт. Групата ни включваше ректора на НСА и директор на треньорската школа проф. Лъчезар Димитров, зам. ректора доц. Пенчо Гешев, завеждащия катедра "Футбол" проф. Симеон Стоянов, проф. Даниела Дашева и проф. Татяна Янчева, която е психоложка на "Левски", отговорника за международните връзки в школата Иван Тишански. Имаше и представители на Русия и Грузия. По време на едноседмичния ни престой слушахме лекции на изтъкнати местни специалисти и наблюдавахме практически занимания с подрастващи. Запознахме се със системата на обучение на треньорите и придобиването на лиценз.

- И там ли лицензите се раздават като индулгенции за платени такси, както е у нас?

- В Холандия е по-трудно да вземеш треньорски лиценз, отколкото диплома за медицина в България. Освен най-високия Про-лиценз имат два лиценза "А" - за помощник-треньори в професионалния футбол и за елитен юношески футбол, както и "Б" лиценз. Имат и специфични лицензи за футзал, за вратари и за директори на ДЮШ. В техните школи един треньор специализира само в една възраст - например 10-12 г. Минат ли тази възраст, децата отиват при друг треньор, и така, докато преминат при мъжете.

Там не можеш да започнеш работа с възрастова група, за която нямаш лиценз. У нас един специалист като започне с една група, я изкарва до края. Ние присъствахме на полагането на практически изпит от такива звезди от близкото минало като Едгар Давидс и Яп Стамп. В Холандия лицензи по заслуги не се дават. Всички кандидати са равни и вървят нагоре стъпка по стъпка, докато у нас прескачаш най-ниската степен, ако имаш определен брой мачове в националния отбор. Що се отнася до индулгенциите, искам дебело да подчертая, че в последните години прекратихме тази практика.

- Как е структурирана системата на футбола в Холандия?

- Те имат 6 регионални центъра и 14 футболни академии, които са базирани към тях. Запознахме се със структурата на един такъв център - Амстердам-Запад се казва. Разполага с 4-ма щатни треньори, трима хоноровани, 15 скаути, които обикалят в търсене на талантливи футболисти, 60 инструктори по футбол, каквито ние вече се стараем да разполагаме в отделните области.

На тях им плащат с отчисленията от приходите от продадени билети, което там не е проблем, защото стадионите им винаги са препълнени. Клубовете са задължени да внасят отчислените суми във футболния съюз, който ги разпределя по предназначение. В страната имат 36 професионални и 3000 аматьорски клуба с общо милион и двеста хиляди членове, 500 000 картотекирани подрастващи футболисти. Всяка седмица се играят 35 000 мача в различните възрасти. Клубовете разполагат с невероятни бази.

Един средняшки отбор като "Утрехт" например има на разположение 40 терена - с осветление, с изуствено и естествено покритие, с трибуни, съблекални като аптеки и оборудвани с всички екстри. Всичко това е изградено с помощта на общината, както е и в цялата страна. Всеки професионален клуб поддържа цяла мрежа от близкостоящи аматьорски клубове, където праща за обиграване кадрите си и на които при бъдеща продажба плаща договорен процент от трансферната сума.

- Каква философия изповядват холандците в обучението на футболните си кадри?

- Една от основните цели на обучението им е изграждането на треньорите и играчите като личности. На всеки се прави персонална характеристика. Прожектираха ни филм как не трябва да се държи треньорът по време на мач, в съблекалнята, по време на заниманията. Сульо и Пульо не се допускат до треньорската професия. Можеш да запишеш курса, но няма да те допуснат да го завършиш и да вземеш диплом. Строго се контролират и подрастващите футболисти по отношение на цялостното им поведение.

- Мнозина определят нашата треньорска школа като машина за пари - платиш ли си таксата за обучение, която общо гони цифрата 10 000 лева, няма начин да не получиш лиценз?

- Така се е процедирало сигурно преди 10 години, но откакто проф. Димитров и Юри Николов оглавиха школата, нещата се промениха. На всеки 2 години лицензите трябва да се подновяват и не отговаряш ли на изискванията, си аут. Част от тези специалисти, които притежават треньорски диплом, но не работят никъде, ще изгубят правата си. Безработицата в гилдията е тотална. Благоевград и Кюстендил са с най-много лицензирани футболни специалисти в България на всички нива и респективно с най-много треньори на борсата.

У нас футболът е така устроен, че повечето хора живеят покрай него, а много са малко тези, които работят за него. Някои от нашите треньори не могат да си дефинират дори целта на тренировката, какво остава до другото. Знания, умения, личностни качества и отношение към професията са устоите на треньорството в Холандия. Там работният ден на треньора не се ограничава до голата тренировка от 2 часа. Те са по 15 часа на стадиона - гледат мачове, учат се на работа с компютър, анализират, самоусъвършенстват се, което много малко треньори в България го правят.

Повечето си изкарат тренировката и хайде в кафенето. В холандските школи например към всяка формация на юношите старша възраст има прикрепени 8 човека - старши треньор, помощник, кондиционен треньор, треньор на вратарите, треньор на нападателите, лекар, масажист и координатор на връзката между училището и клуба. Визията им за подрастващия футболист са неговите технически умения, способността му да чете играта, комуникацията вътре на терена и с треньора, характерът му и поведението и оценките в училище. Наредиш ли двойките в клас, нямаш място в отбора.

- Кога според Вас ще ги стигнем западноевропейците?

- Когато започнем да мислим като тях и когато оправим базите си. В момента на пръсти се броят клубовете, които са създали нормални условия за подготовка на юношите си. Само комплименти за направеното от Ивайло Андонов в Покровник, но град като Благоевград трябва да има още 38 такива игрища. В процеса липсват общините. Кметовете само обещават, но не изпълняват. Без да звучи като самохвалство, най-близо до европейските стандарти като че ли е треньорската ни школа. Нивото на преподаване е високо, прилагат се съвременни технологии в обучението на треньорите, викат се постоянно лектори от чужбина, нашите преподаватели често ходят да черпят опит в развитите футболни държави.

- За тежките софри по време на командировките в чужбина се носят легенди?

- Това е абсурдно твърдение. Времето ни е строго разчертано и вечер си толкова гроги, че едва чакаш да се прибереш в стаята си и да легнеш. Ангажирани сме по 14 часа дневно. Не се допуска нито минутка закъснение или отклонение от програмата. До обяд са теоретичните занимания, след обяд практическите, няма мърдане.

- Вие сте тясно свързан с футбола в региона. Имате ли обяснение за случилото се с “Пирин” и фалита му през лятото?

- Едва ли някой може да даде точно обяснение извън кръга от хора, пряко свързани с клуба в последните години. Жалко е, че беше загробена футболната марка на Югозападна България. Едва ли ще открия топлата вода, като кажа, че "Пирин" можеше да е проспериращо предприятие на самоиздръжка чрез оста община, Цигарена и Бирена като рекламодатели, и фабриката за футболисти - Интерната. С тези фактори няма нужда от генерален спонсор. Колко играчи са продадени оттук, без да влезе нито лев в клубната каса - сигурно са стотици. Но ситуацията е плачевна като цяло във футбола ни. Базата ни е трагедия, отборите тънат в мизерия. Треньорите са принудени да мислят не каква тренировка ще провеждат, а как да намерят пари за пътни.

Децата тренират по ливадите. Липсват най-елементарните условия за възстановяване. В съблекалнята се увещават футболистите да се съблекат по екип, говори се само за неизплатени заплати и премии. Договорите на ниво клуб-клуб, от една страна, и между работодателите и играчите, от друга, се погазват поголовно. Да не говорим за манталитета на състезателите. Някои искат за един час тренировка и за един мач на седмица да им плащат като на Меси.