В годините на прехода старите се примиряват и пораженията върху психиката им са минимални

Росица Вакъвчиева е от Благоевград, родена е на 26.10.1971 г. - зодия Скорпион. Педагог по образование, практикува много "занаяти" - от продавач до дизайнер. Определя себе си като романтичка и мечтателка, а от друга страна - вечно търсеща и упорита. От малка се вълнува от вътрешния свят на човека - неговите чувства, мисли, преживявания - всичко, което става в главата му и душата му. Способността й да съпреживява и усеща какво изпитва другият й дава основание да се чувства психолог по душа. Работи като доброволец към телефон на доверието в Благоевград.

Създател е на сайта www.sebepoznanie.com и е известна на своите интернет приятели като Роси Вак. След психологията втората й страст е писането. Вече е изчерпан половината тираж от първата й книга "Ти си промяната". Омъжена, с две деца - момче и момиче.

- Росица, кога открихте за себе си, че сте психолог по душа?

- Още от малка, когато бях ученичка в началния курс, някак спонтанно се превръщах в изповедник на приятели, познати и дори случайно срещнати. Хората ми се доверяват и казват, че по някакъв начин ги предразполагам. Умението да изслушвам и разбирам хората, да усещам това, което е у тях, е вътре в мен. Това не се учи. То е нещо, което сякаш ми е "дадено". Когато човек започне да разкрива душата си пред мен, се чувствам на мястото си, усещам го като моя мисия. Не знам точно кога е бил моментът, когато съм си дала сметка за това. То е нещо, което сякаш винаги съм знаела.

- Известна е поговорката "Споделената болка е половин болка". Вие от малка влизате в ролята на изповедник, как се спасявате от поетата чужда болка?

- Споделянето не ме уморява, а напротив - зарежда ме. Когато усетя, че човекът отсреща се чувства по-добре, когато въздъхне облекчено, когато видя надежда в очите му, това ме кара да се чувствам щастлива. Прекрасно е, когато знаеш, че си допринесъл за това някой да се изправи отново и да открие пътя, да види възможностите, да намери правилното решение, да повярва в себе си. Да изслушваш и помагаш на хората обаче не означава да поемаш тяхната болка и да се "заразяваш" от чувствата им.

Напротив, за да можеш да помогнеш на човек, трябва да си безпристрастен. Естествено, не в смисъл на безчувствен, но ако плачеш с човека, който ти споделя, ако страдаш силно заради неговата болка, това едва ли ще му помогне. Той се чувства в безизходица именно защото е завладян от болката, страха, отчаянието и това му пречи да види възможността. За да му помогнеш, трябва да погледнеш отвъд емоциите и реакциите му.

- Има ли нещо общо между хората, които се обръщат към телефона на доверието, и какво ги обединява?

- Аз работех към телефон на доверието за деца и юноши. Най-често се обаждаха деца и младежи с любовни терзания - несподелена любов, отхвърляне, ниско самочувствие. Обаждаха се хора, които имат някакъв проблем с общуването или са объркани и не могат да намерят изход. Имало е и случаи, когато търсят помощ деца, пострадали от насилие. Хората, които се обаждат, са доста различни, разбира се, но това, което ги обединява, е, че в този момент се чувстват сами, объркани и не виждат изход или пък нещо им тежи, а не могат да се доверят на никого около тях.

- Какво представлява Вашият сайт sebepoznanie.com?

- Създадох сайта sebepoznanie.com преди две години с идеята да събера на едно място всичко, което съм научила за тайнствения вътрешен свят на човек от своя опит и търсенията си в областта на психологията, духовните учения и религии, квантовата физика. Най-общо мога да кажа, че sebepoznanie.com e сайт за самопомощ и духовно развитие. В него споделям своя опит в справянето с проблемите, преодоляване на болката, освобождаване на страха и негативните чувства. Писала съм за изумителната сила на мисълта, интуицията, вярата и огромното влияние на нашите убеждения, вярвания и нагласи върху всичко, което ни се случва.

Също така запознавам читателите си с различните видове методи, които ни помагат да променим живота си към по-добро - като утвърждения, визуализация, медитация, прошката, благодарността и т.н. Статиите са разпределени в 4 основни категории: "Приложна психология" (с подкатегории "Себепознание и самопомощ", "Освободи се от страха" и "Методи за промяна на реалността"), "Философски размисли", "Духовни учения и религии" и "Наука, аз и Вселената". Радвам се, че сайтът се чете от хора, различни по възраст, образование и социално положение. Темите предизвикват интерес и се коментират и от много млади хора - ученици, студенти. Те задават въпроси, споделят мнения, дават ми идеи.

- Над двайсет години живеем в преход - време на несигурност, драстични промени, масово обедняване, умора, загуба на перспектива. Кои поколения/възрасти се справят и приспособяват най-добре и кои най-зле? И какво е Вашето обяснение за това?

- Аз не мисля, че може да се направи някакво обобщение за това хора от кои възрасти се справят най-добре. Хората са много различни и при всеки е твърде индивидуално. Старите хора обаче като цяло някак се примиряват и затова не се наблюдават толкова сериозни поражения върху психиката им, както при младите хора. Младите хора са засегнати в най-голяма степен от това потискане - безработица, обедняване, несигурност и чувство за безизходица. Животът е пред тях и те мечтаят за успехи, за по-добър живот, искат да се реализират, да се развиват, да постигнат нещо, а се чувстват притиснати до стената. Затова по-често младите хора страдат от безпокойство, различни видове страх, отчаяние, обърканост, появяват се болести. Въпреки всичко обаче те се справят, българинът като цяло е много гъвкав и приспособим.

- Като изхождате от наблюденията си и целия си досегашен опит, можете ли да обрисувате обобщен образ на днешните българи?

- Както казах и по-горе, българинът като цяло е жилав човек, гъвкав, търпелив, изобретателен. Той е приспособим и може да оцелее при всякакви обстоятелства. Характерно обаче за нас е това, че много обичаме да се оплакваме и самосъжаляваме, да обвиняваме другите и целия свят, без обаче нещо да правим или да поемем своята отговорност за живота си.

- Кои чувства преобладават - положителните или отрицателните?

- В момента като че ли болшинството хора в България са обзети от страх, паника, отчаяние, агресия. Въпреки това българинът обича да се весели, има чувство за хумор и никога не губи надежда. Лошото е, че обикновено все чакаме някой друг да ни оправи положението. Сега обаче се наблюдава един бум в интереса на хората и в България към промяна, към развитие, към духовното. Смятам, че е дошло време, в което хората тук се пробуждат и започват да се освобождават от своите страхове и отчаяние, започват да променят мисленето си и осъзнават силата в тях.

- Моя приятелка чужденка, психиатър по професия, казва, че причината за тежката участ на българите се корени в страха ни. Вие съгласни ли сте с нейното заключение?

- Аз смятам, че всяко нещо, което ни се случва, идва, за да научим определен урок. Също така вярвам в теорията, че преди да се родим, ние сами избираме мястото, където ще отидем, както и родителите си. Избираме такова място и такива обстоятелства, които са най-подходящи, за да научим уроците си, да изпълним мисията си и да се издигнем на едно по-високо ниво в развитието си. Това че България сега е в тежък период и страдаме се случва, за да ни разтърси, да ни накара да променим мисленето си и убежденията си.

Разбира се, в колективното съзнание на българите от доста години е натрупана много негативна енергия - страх, отчаяние, омраза. За да можем да променим съдбата си, е нужно да се научим да освобождаваме негативните си чувства; да осъзнаем, че много от нашите убеждения, формирани от средата, са ограничаващи и с тях сами се оковаваме. Необходимо е да разберем, че всеки от нас има неограничени възможности, че всеки има потенциала да се превърне в човека, който би желал да бъде, стига да повярва в себе си. В този смисъл мога да кажа, че причината за тежката участ на българина е в пластовете негативизъм, залегнали в колективното ни подсъзнание. Разбира се, страхът все пак стои в основата на всички негативни чувства.

- Бай Ганьо е жилав и устойчив тип. Прибягва ли той към психологическа консултация?

- Все още много българи смятат, че е слабост, ако потърсиш помощ. За много хора у нас (най-вече мъжете) да прибегнеш към психологична консултация означава неспособност да се справиш с живота си или че си луд. Това е една от причините, която ги спира да потърсят помощ. Някои го правят, но го крият и не искат да се разбира от близките им. Все пак аз се радвам, че това положение започва да се променя с бързи темпове. И българите вече започват да разбират, че да потърсиш помощ всъщност е проява на сила и поемане отговорност за живота си.

- Откривате ли в нашата действителност хора като любимите си герои от книги, успели да превърнат своята трагедия, своето страдание в триумф?

- Да, откривам. Има много хора около мен, включително и тези, които пишат и споделят в sebepoznanie.com, на които се възхищавам искрено. Това са хора, засегнати от болести, страдания или тежка съдба, които вместо да се оплакват и самосъжаляват, откриват възможността в проблемите, обръщат минусите в плюсове и използват дъното, за да се оттласнат и да се устремят нагоре.

- Твърдите, че "истинската ни същност е любов и във всяко сърце е заключена любов, достатъчна да спаси света". Защо обаче светът продължава да е неуютно място и броят на нещастните и страдащите расте?

- Защото хората са се отдалечили твърде много от себе си, от своята истинска същност. Трябва да осъзнаем, че всички ние всъщност сме едно - различни проявления на едно и също нещо, и че във всеки от нас има частица от Божественото. Но омразата, страхът и негативизмът ни пречат да стигнем до тях.

- Според Вас "не може да има по-важно познание от познанието на себе си", което определяте като пътуване към себе си. Няма ли обаче опасносттърсенето на познание за себе си да се превърне в бягство от действителността?

- Напоследък много се заговори за позитивното мислене, за това да бъдем усмихнати и да гледаме на живота откъм хубава му страна. От своя опит и наблюдения аз стигнах до извода, че духовността, както и позитивното мислене могат да бъдат бягство от реалността. Не че те са нещо лошо, не че са вид илюзия. Но ако не разчистим "отпадъците" от подсъзнанието, духовният път може да бъде като да градим къща върху гнила основа. Да, тя ще бъде нова, красива и величествена, но всеки момент може да се срути. Затова е необходимо да опознаем себе си, а това съвсем не е бягство от действителността - напротив, именно когато опознаем себе си, можем да видим света какъвто е.

- Много хора са безработни или заплашени да загубят работата си, което изправя пред риск оцеляването им. Как да отстояват правата си, когато казвате: "Няма нужда да се бориш със света"?

- Когато сме в такова положение, обикновено сме завладени от отчаяние, страх или започваме да се гневим, да обвиняваме другите, съдбата, опитваме се да се борим, отчаяно искаме да променим света. Колкото повече обаче се опитваме да се борим със света и да го направим такъв, какъвто ни се иска да бъде, толкова повече разочарования срещаме. Защото външният свят отразява вътрешния. И ако искаме да променим живота си, трябва да се обърнем към себе си, да разберем какво се случва в нас, да започнем да освобождаваме бариерите, които ни спъват, за да стигнем до силата, мъдростта и любовта, която е във всеки от нас. А с всяка промяна в мислите и убежденията ни ще започне да се променя всичко и всички около нас. Ние сме първоизточникът, а светът и хората само отразяват това, което е в нас. Ако се борим със света, ние се борим с отражението и не постигаме нищо, освен още страдание.

- Вашата рецепта за успех и щастие?

- Щастието е въпрос на нагласа. То е вътре в нас, не са необходими специални условия или външни постижения, за да се чувства човек щастлив. Най-важното е да бъдеш в хармония със себе си и света. Именно тогава човек е щастлив и свободен, а успехът идва от самосебе си.

- Какво бихте опонирали на онези, които упорито повтарят, че в наше време няма място за романтика?

- Темата за романтиката е доста обширна и може да се разглежда в различни аспекти. Има един мит за романтичната любов, която се асоциира с вечеря на свещи, шампанско, скъпи подаръци, специални жестове, рози и т.н. Често ние, жените, се опитваме да оприличим действителността с този мит. И ако тези неща липсват в живота ни, решаваме, че не сме щастливи или че не сме обичани истински. Често обаче този мит и представата ни за това каква трябва да бъде любовта и въобще отношенията ни пречат да видим другите мили жестове, които прави човекът до нас и не си позволяваме да бъдем щастливи. Разбира се, място за романтика винаги има, но това не означава, че е задължително да се правят "шаблонните" неща. Тя трябва да идва от сърцето, от желанието да зарадваш другия. А това няма общо с времето, в което живеем, или социалното ни положение.

- Книгата Ви "Ти си промяната" се радва на успех. Ще продължите ли с втората си страст - писането, и какво готвите?

- Разбира се, аз продължавам да пиша статии в sebepoznanie.com. Писането за мен е нещо специално. Когато пиша, някак оставам насаме със себе си и напълно се отдавам на този процес. Така по-лесно осъзнавам чувствата си, подреждам мислите си. Случва се, докато пиша, да получа някакво прозрение, да ми дойде идея, да изскочи ново решение или различно виждане за нещата. Това, което пиша, помага не само на читателите ми, но и на самата мен. Естествено, мисля за втора книга, което може да бъде и нещо като продължение на "Ти си промяната", не съм сигурна още. Определено обаче писането е част от живота ми и ще има нови изяви.