В Чехия извадих "тежката артилерия" за спектакъла "Калигула"

Александър Галперин е гражданин на света. Роден е в Русия на 11 март 1955 година. Завършва Театралната академия в Ташкент. Поставя пиеси в над пет руски републики и в още толкова европейски държави и е едно от най-атрактивните имена в театралния ни жанр. Повече от 25 години живее в Благоевград, където е щастливо женен, с едно дете.

През 2006 г. той постави пиесата "Калигула" на Албер Камю в плевенския драматичен театър "Иван Радоев", чийто директор го нарече "зрелищен и запомнящ се спектакъл", а на 17 февруари т. г. беше премиерата на друга версия на "Калигула" в Чехия - на сцената на областния театър в град Мост.

- Сашо, какво е общото и различното в двата спектакъла?

- "Калигула" е една епична продукция с много движения и пластика, много сцени с привнесени сюжети в богатия образен ред, който предлага Камю. Драматургията дава възможност фантазията да се развихри многопланово в изразите, да правиш своя транскрипция, а тя вече приема и форма, и цвят, и движение, и звук. И това е най-сладкото - много рядко пиесите предполагат такова съавторство с драматурга.

В България опитът да бъде поставен "Калигула" беше свързан с много компромиси от финансов характер. Но още тогава аз търсех решения за много от моментите, не си давах спирачки и не ги отлагах, макар да знаех, че ще мога да ги осъществя в друга версия - в по-друго време, с други параметри. Моите уважения към трупата в Плевен, те се справиха блестящо, представлението беше много силно, имахме добри рецензии и отзиви, бяхме поканени в Народния театър в София.

С театъра в Мост водихме преговори няколко години, чакахме театърът да се приготви, трупата да бъде готова. Тогава вече аз извадих "тежката артилерия": отидох не заради хонорара и да отбия номера за хляба насъщен, а да поставя в пълнота своя проект.

- С какво ти е интересна личността на Калигула?

- На мен ми е интересен Камю - ако не беше той, едва ли щях да потърся път към Калигула. Казусът с Калигула сам по себе си е любопитен, тъй като е един от най-противоречивите персонажи. Една холивудска киноверсия имаше несполучлив опит да го представи пред света. Филмът беше продуциран от човек, който се занимава с порнография, и притежава всички атрибути на порнофилм. Той представя Калигула като един перверзник, не просто неуравновесен, а психически разстроен човек, който стига в своята свобода на действие до крайни реакции. И в случая те се бяха фикусирали върху плоскостта на човешката плът. Това освободи филма от ангажимента да говори за сериозни проблеми, но пък наложи една криворазбрана представа за Калигула.

Калигула обаче се е занимавал с невероятни социални проекти и бих казал, че това е доминантата, ако говорим за историческата личност. В своята кратка битност, бидейки на кормилото на властта, Калигула строи аквадукти, прави архитектурни мегапроекти, тоест той бил е социално полезен.

- Ти приемаш представата за Калигула, която предлага Камю?

- Естествено, това е пиеса, аз не тълкувам историята. Камю е намерил съвършено друг ракурс и ме сложи между двата огъня. Наложи се месеци наред да обърна огромно количество исторически материали и литература, за да намеря някаква опора за себе си: какъв е бил Калигула, какво е искал той в живота и т.н.? Летописецът Светоний се е наложил във времето си с бележки към анали за велики хора. Той е автор на книгата "Дванадесет цезари", един от които е Калигула. Живял е три столетия след събитията, но трудът му е написан по бележки от впечатления на очевидци. В предлаганата от него информация Калигула е представен наистина като човек, трудно намиращ правилно възприятие в обществото; той е физически уникален случай - с ръце, които достигат до под коленете, с мазна, тънка, рядка и дълга коса, космат като горила буквално. Представяш ли си мъж на 29 години - такъв го представя пиесата - вече да изглежда по тоя начин? Естествено, антипатия някаква ще се получи. Във филма е представен като някаква восъчна фигура, но аз бях склонен да повярвам по-скоро на Светоний, отколкото на авторите на филма.

Имайки като дамоклев меч обстоятелството, че хората живеят с крива представа, аз нямам право да го игнорирам и за да не прогоня публиката, да бъда много убедителен в моите аргументи, да покажа, че и тази версия има право на съществуване. Без никакъв ангажимент да развенчавам другата, да споря с кинорежисурата.

- Камю е световноизвестен писател, но малцина са чели пиесата му "Калигула", която е написана през 30-те години. Актуална ли е и днес темата за тиранията?

- Темата, която Камю поставя тогава - властта и човекът - днес има друг словоред. Тя е пак актуална, само че словоредът ни сочи: човекът и властта. И аз се занимавам именно с темата за човека във властта. Към философския интелектуален план добавих много сцени с движения - пластика и хореография. А имайки предвид социалния аспект, добавих и елементи на хепанинга, които поставят публиката в ситуация, когато е принудена да дава отговори, да застава в позицията на прокурора, който да обяви присъдата и в следващия момент да има шанс да защити определени намерения.

- Определяш тази продукция като епична. Какво имаш предвид?

- За да стане ясно, ще кажа, че сцената на театъра в Мост е три пъти по-голяма от сцената в Благоевград. Тя е уникална, може би няма технически аналог в Европа: два кръга и в тях още един - движенията на тези неща създават съвсем друга представа за зрелище, там илюзията и магията присъстват в пълна степен. Мултимедията е с невероятни технически възможности: представи си, че попадаш в тройно по-голям мащаб от театралната зала на благоевградския театър, тройно по-дълбока сцена, с екран в дъното, който ти дава перспектива за римските пейзажи, колизеума, пожари. Това е зашеметяващо. И тази продукция стъпва върху почти 50-минутен филмова музика на Вангелис.

- Колко време ти отне подготовката на спектакъла?

- Седем седмици. Невероятно рисковано, защото в Чехия тази премиера е продадена преди две години - тоест на 17 февруари 2010 година тя вече е била продадена по абонаментни членски карти на зрители. А това означава, че трябва да създадеш такава организация, за да бъдеш пунктуален и коректен и точно след две години на посочената дата - ден и час, нито ден по-рано, нито ден по-късно - хората да получат това, за което са платили на зелено. Затова направихме сериозна предварителна подготовка: отиването ми беше предшествано от сериозна по обем работа на драматурга на театъра, за да може моята версия да намери чешкото звучене - нова компилация на текста, разместване на епизоди, смяна на реплики.

Например само една реплика на Калигула: "О, боже, в мене се надигат някакви странни същества, които ме разкъсват…" ми даде възможност да измисля цяла армия от персонажи, на които направихме сюжетно присъствие на сцената. Всъщност това е пътуване към ада на Калигула и беше поставена задачата: как да слезе в ада? И аз реших: щом не можем ние да отидем долу, да докараме ада на сцената. Затова дойде огънят, дойдоха персонажите демони, които дадоха душата на Калигула в шест ракурса. Ако самият той трябваше да изиграе всичко, тази сцена трябваше да трае 35-40 минути. А стана за 4 минути трак. В това многообразие Калигула играеше на изнесения буквално на първия реда на публиката трон, демоните работеха зад него в перспектива, а зад тях, на 36 метра в дълбочина, работеше мултимедия. И ти практически виждаш трите плана на човешкото съзнание. Това е една малка подробност, която касаеше новото тяло на този спектакъл, макар че и в плевенската версия това беше маркирано. Но театърът беше подготвен, разпределението беше направено половин година преди началото на репетициите.

- Ти сам ли подбра актьорите?

- Разбира се, аз познавам трупата на театъра много добре, това ми е втора постановка там. Взех цялата мъжка част на трупата и само една жена. Докато в първата постановка беше обратното - "Танци в края на лятото" е женска пиеса, играе само един мъж. Практически обхванах целия капацитет на трупата, те се бяха подготвили чудесно. Намерихме и добър преводач - момиче, чийто баща е българин, женен за чехкиня; прекрасно знаеше български език.

Седем седмици е много къс срок за работа по такъв проект. Дори към края на репетициите бяхме притеснени от чисто техническите синхрони - прекалено голям е арсеналът от градивни средства. Но, слава Богу, актьорите там са научени на такова нещо, всичко е разписано за две години напред и те знаеха колко усилия трябва да положат.

- А тази тяхна всеотдайност подплатена ли е?

- Директорите на театъра са много добри селекционери, които подбират трупата от чисто техническа гледна точка: артистите са много добре подготвени, владеят и тялото, и вокала си - пеещи, свирещи, танцуващи актьори. Естествено, са и добре платени. Театърът има добра подкрепа от градските власти.

- Имаш ли планове отново да поставяш в Мост?

- Естествено. Този проект е резултат на моите контакти с театъра. Опитах се да превърна взаимоотношенията ми в междутеатрални и междудържавни, ако щеш. Аз бях в основата да се подпише договор за сътрудничество между благоевградския театър и театъра в Мост; опитахме се да създадем по-трайни връзки - разменихме гостувания: ние отидохме на турне с "Двама на люлката", те дойдоха на фестивала. Искахме тези взаимоотношения да бъдат перспективни, да са от полза и за двата театъра. Но за съжаление така се стичат нещата, че съм принуден индивидуално да поддържам тези взаимоотношения.

- На едно от представленията на "Делото" в благоевградския театър видях гости от Чехия. Би ли го поставил там?

- Ще видим. Имам много проекти, които ще обсъдим. Те също могат да поставят изискване: например "Танци в края на лятото" беше тяхно предложение.