В България съм си у дома, навивам родителите си да напуснат Калифорния и да дойдат тук

Лейси Коуп е четвъртокурсничка в Американския университет в Благоевград. Учи политически науки и международни икономически отношения с подспециалност антропология. Преподавателите и състудентите й във вуза я познават като най-запалената почитателка на българските хора, ръченици и народни песни. Затова никой не се изненада, когато тази година Лейси получи специална награда за изключителни постижения в областта на българския фолклор, включващи перфектно владеене на близо 70 български танца, богат репертоар от наши народни песни, работата й като основател и художествен ръководител на фолклорния женски ансамбъл “Светлина” и много други

“Въпреки че няма български корени, българското в нея надделява - в нейния глас, в нейните танци, в ума й, в сърцето й” - с тези думи деканът на преподавателите в АУБ Стивън Съливан й връчи наградата и с тях даде най-точното описание на лъчезарната бъдеща антроположка, родена на 20 май 1989 г. в калифорнийския град Сан Хосе.

- Лейси, откога и откъде тази любов към българския фолклор?

- Знам откъде е - от татко, но не помня откога, защото цял живот съм обичала вашата музика и танци. Мечтата на майка ми беше да стана медицинска сестра, но се случи така, че татко излезе по-убедителен. Той е компютърен специалист, обаче, откакто го помня, винаги е свирил на акордеон, гайда и тамбура, това просто му е голямата страст.

През 60-те години на миналия век в Америка фолклорът е бил много популярен и модерен и има много почитатели. Дори през 80-те години татко е живял известно време във Варна, където се е учил да свири на тамбура. Затова българската музика я слушам от много малка, идваха ни в Америка на гости българи, приятели на татко, пак тази музика слушахме. Затова изобщо не съм мислила много, когато трябваше да записвам гимназия. Завърших държавно училище с усилено изучаване на музика, рисуване и танцово изкуство. И никой от близките ми не се изненада, когато преди 2 години тръгнах към България, за да уча тук.

- Това ли беше първото ти идване у нас?

- Не, през 2005 г. цялото семейство дойдохме на фолклорен фестивал в Копривщица и в този момент аз се влюбих в българите. Такива топли и гостоприемни хора сте!

- А коя беше първата дума, която научи на български език?

- “Конче”. Мисля, че бях на 3 години и я научих от едни българи, които ни гостуваха. Те обещаха, като порасна и дойда в България, да ме научат да яздя кон.

Е, още не са ме научили.

- Има ли специална технология при усвояването на един такъв специфичен танц, каквато е например ръченицата?

- Не знам. Аз просто чувам музиката и краката ми сами тръгват. Всъщност не мога да слушам музика, без да танцувам.

- Комфортно ли се чувстваш в България?

- Много, защото не се налага да обяснявам на никого защо харесвам фолклора ви, защо обичам българите, а в Америка непрекъснато такива въпроси ми задават. Всъщност в България съм си у дома.

Обичам Американския университет, защото е малък и същевременно в него учат хора от цял свят, и не мисля, че на друго място в света бих се чувствала толкова добре, колкото тук. Перфектно ми е.

- Вероятно си фен и на българската кухня?

- О, да, от много малка. В Калифорния майка много обича да прави шопска салата и таратор, а последния го прави с цяла купчина чесън.

- Антропологията или танците са твоето бъдеще?

- Музиката и ръченицата винаги ще бъдат част от живота ми, в това съм категорична, но не са за пренебрегване и международните икономически отношения, които уча. Мисля, че съвършената им пресечна точка е например едно министерство на културата, независимо дали е в България, или в Америка. Ако работя там, ще насоча усилията си към популяризиране на българския фолклор и в другите страни. Не е трудно, защото танците и музиката не се нуждаят от обяснения или реклама.

Всъщност не съм решила още какво ще правя. През лятото мисля да преподавам в Благоевград английски език, есенния семестър ще стажувам в САЩ, после ще се върна тук за още един семестър и тогава ще реша.

Мисля обаче, че не съм готова да напусна България.

Аз и родителите си вече подготвям отдалеч за това. През лятото те ми бяха в Благоевград на гости и като почнаха да се възторгват колко е хубаво и спокойно тук и да ми завиждат, намекнах им, че като се пенсионират, спокойно могат да дойдат да живеят в България.

- Как ти минава денят?

- Обичам да си поспивам до 9.00 сутринта и си правя програмата така, че да ходя в университета след 12.30 часа. После се подготвям за първия концерт, който женският ни ансамбъл “Светлина” ще изнесе. Първо самостоятелно представяне ни е и много се стараем и вълнуваме. Вечерта са пак репетиции, ходя в ансамбъла за народни песни и танци “Бисер”, където танцувам, после уча и слушам музика. Имам стотици дискове.

- Време за забавления не остава ли?

- Ами то в АУБ всичко ми е забавление!

- Кои са любимите ти народни песни?

- Тракийската “Море, гълъбе” и “Лиляно, моме”. Много са хубави. “Лиляно, моме” е единствената песен, която съм научила по слух. Иначе със състава, в който сме 4 българки, 2 американки и 5 рускини, учим по ноти. Като го основах миналия семестър, ми помогна Цветанка Белемезова. Тя е от Пазарджик, пяла е в ансамбъл “Тракия” и в момента преподава в Калифорнийския университет.

- Сестра ти Джоуел ти е на гости в Благоевград от няколко дни, какво успя да й покажеш?

- Университета, 1-2 заведения... и подозирам, че тя вече е влюбена в Благоевград колкото мен.

- Какъв подарък ще пратиш по нея за родителите си?

- Задължително бутилка мелнишко червено вино.