В България имах стабилен бизнес, но Жан-Виденовото време го съсипа

С какво ли не съм се занимавал - гимнастик, заедно с Весо Лучански и Тошо Африката представлявахме София-окръг на първенствата, впоследствие тренирах скокове във вода при Любо Михайлов. След приключване на активната спортна дейност 30 години летя с делтапланер... заедно с орлите.

Сред любимите му занимания са дърворезбите, прави ги с огромно удоволствие, особено когато са по мотиви от рисунки на Диляна - техники и съчетания от художествената гимнастика, с някои от тях участва и на национални изложби. Такава е и “Танц на пламъците”, еднометрова, изключително красива дърворезба, по мотиви от рисунки на Диляна. Борис Георгиев е и виолончелист. Завършил е “Озеленяване на обществените места” в Лесотехническия университет и “Икономика на строителството”.

Ученик е на Джуна, практикува лечение с биоенергия, тъй като неговата е 10 пъти по-голяма от тази на повечето хора.

Това лято за първи път след заминаването си при дъщерята и сина в Нова Зеландия се връща в Кюстендил, за да прекара десетина дни с приятели и познати в родния си град, където разговаряме с него.

- Г-н Георгиев, как се чувства Диляна в Нова Зеландия?

- Тя вече от 20 години живее там. Има прекрасно семейство, има си италиански ресторант, работи в него и издържа семейството си. Преди 4 години и синът ми откри италиански ресторант. И двамата се оказаха добри мениджъри.

- С какви впечатления е от Нешка Робева?

- Само хубави. Въпреки че, ако аз трябва да говоря за Нешка, мога да кажа, че е един голям треньор, който не се интересуваше как ще се отразят някои неща на децата. Гонеше целта си, без да се съобразява с нищо. Имаме един случай, след който вече с нея не си говорим. Дидето носеше лещи и понеже те не даваха възможност на ретината да диша, тя й се напука, щеше да ослепее, попадна в болница. Нешка вместо да отиде в болницата и да попита дъщеря ми как е, да я види, отива директно при професора и напада с думите: “Тя лъже”. Колкото и да прави физиономия на светица, не е такава. Може би с право някои от момичетата говорят срещу нея, но дъщеря ми никога не си го е позволила. Нешка Робева е голям треньор, който държеше да постига целите си с цената на всичко. Така Диляна стана двукратен световен шампион през 83-та и 85-а.

- Как българското “златно момиче” се озова в екзотичната за тогавашните ни представи Нова Зеландия?

- Диляна замина още в началото на демократичните промени. Първоначално в Япония, където беше треньор в продължение на 1 година, след това я поканиха в Англия за 3-4 месеца, но не й хареса и по покана от Австралия заради проблем с документите се спря в Нова Зеландия. Хареса й там и остана вече 20 години. След нея замина и синът ми Пламен. В началото 2-3 години Диляна работеше като треньор, а сега - само когато я повикат, за да помогне за състезание, за някои съчетания. Иначе се занимава с ресторанта. Много хубаво заведение, малък ресторант с 60 места. Така се издържат и тя, и семейството й. Зетят работи също в ресторанта. Взима малкия Алекс от училище и го води на тренировки, на състезания. Решила е да го прави световен шампион, като нея, само че на тенис. Майка героиня, както се казва. Отглежда с голяма любов трите си деца и се грижи за семейството си.

- Наричат Нова Зеландия земния рай?

- ТАКА Е, ЗА МЕН ТОВА Е ПЕРФЕКТНАТА ДЪРЖАВА. НЕНАПРАЗНО Я НАРИЧАТ ЗЕМЕН РАЙ.

Всичко е устроено така, че да е в полза на човека. Взаимоотношенията са чисти и като си дойда в България, съм леко вцепенен. Въпреки че съм много информиран за нещата, които стават в Кюстендил, в България.

Иначе в Оукланд съм се устроил добре. Имам си малка яхтичка, излизам в морето, ловя си риба, срещам се с приятели - българи, правя българска ракия. Балансирам между двата свята и се чувствам еднакво добре и в България, и в Нова Зеландия.

- Има ли много българи там?

- Може би около 1000 души има в Нова Зеландия, с малка част от тях общувам, но съм създал приятелства и контакти вече. Доволен съм, въпреки че щом наближи лятото, съм готов да се върна в България. Нещо непрекъснато ме дърпа насам. Природата и тук е чудесна, но там не можеш да тръгнеш спокойно из гората, както тук.

- Разкажете повече за Нова Зеландия?

- Много планини, много езера, много водопади, много реки, океан, всичко е кристалночисто, имат си всичко. След училище децата се събират и сядат на тротоара да си говорят. Островите са два. Климатът в долния остров наподобява на този в България. Много риба има, почти всеки си има лодка и си ловим в океана. Ако рибата обаче е под 37 см, се връща във водата. Иначе проверяват и ако има нарушение, ти взимат лодката. Нещо много интересно, свързано с организацията на движение. Нещата са направени така, че на улицата, на която ти живееш, можеш да влезеш само ти или твой гост. Ако нямаш работа на тази улица, веднага пише - няма изход. Вкарват те в пътни артерии, които обслужват града, другото е затворено. При катастрофа, инцидент на третата минута идва линейка, полицейска кола, пожарна. За 8 години, ако съм изпреварил колата пред мен 2 пъти, е много. Съзнателни чупки и препятствия за ограничаване на скоростта няма. Толкова е спокойно дори в града, че да ти е драго да пътуваш. Всичко зависи от хората.

НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ ИЗКАРАЛИ ТУРСКО РОБСТВО, ДОКАТО В НОВА ЗЕЛАНДИЯ ВСЕ ОЩЕ СМЕ АНГЛИЙСКИ ПОДАНИЦИ.

Това е разликата - те са въвели ред в държавата и всеки се съобразява с този ред. Слушах предаване, в което казаха, че за един уикенд в България има 11 убити на пътя. Това война ли е, или какво? Това е непоносимо. Никой от управниците не каза, че състоянието на улиците е ужасно, че няма знаково стопанство. Колко елементарно са решили въпроса ? с пунктир покрай бордюра са сложили линия, не можеш да паркираш там. Ако паркираш - ще ти вдигнат колата незабавно. А тук колите са на тротоарите, а хората се движат по улиците.

- Ами в Кюстендил въведоха скоби за неправилно паркираните автомобили, но санкцията бяше отменена като незаконна, въпреки че това се прави в полза на хората, а не за да се пречи?

- В това състояние сме, защото нямаме стойностни политици.

ГЛАДНИ ХОРА ПОЛИТИЦИ НЕ СТАВАТ,

той мисли как да се устрои, защото след 4 години няма да е там и краде като за световно. Изключително важно е в тази криза да се върне финансирането по еврофондовете.

- Богата държава ли е Нова Зеландия?

- За да е най-социалната държава, значи е богата. Ако си без работа и нямаш възможности да живееш нормално, няма да ходиш по кофите за боклук, защото първо няма такива, там сметта се събира разделно и в точно определени дни се прибира. Всичко е направено така, че да улесни хората.

ЩОМ НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАБОТИ, ДЪРЖАВАТА МУ ДАВА ПАРИ, ЗА ДА ЖИВЕЕ НОРМАЛНО.

Интересно е, че там много двойки живеят на семейни начала, защото когато са без брак, държавата поема издръжката на майката с децата. Жените там като че ли са родени, за да отглеждат деца, всяка има минимум по три. Държавата поощрява това нещо. Най-хубавото е, че Нова Зеландия е много чиста и хората я пазят.

- Защо се махнахте от България?

- Имах бизнес, много добър, но когато дойде демокрацията, въпреки че съм инженер по професия, започнах да се занимавам с търговия - от нулата, с кредити. Създадох доста контакти, но в един момент, когато трябваше да направя едно българо-руско дружество в Петербург, за една седмица доларът от 47 лв. стана 500 лв. Това беше по времето на Жан Виденов. След това скочи на 3000 лв. Това съсипа бизнеса ми. Успях да направя мандра. Обработвах 2 тона мляко на ден. И нея я смачкаха, защото не отговаряла на изискванията. Това вече ме принуди да си събера багажа и да замина при децата в Нова Зеландия. Продадох всичко в България и заминах. Започнах работа като плочкаджия. Изкарвах добри пари и след години вече имах 2-3-ма работници.

НА ТРЕТАТА СТАНАХ ГРАЖДАНИН НА НОВА ЗЕЛАНДИЯ И РЕШИХ, ЧЕ НЯМА ДА РАБОТЯ ВЕЧЕ. ДЪРЖАВАТА МЕ ПОЕ,

получавам по 200 долара /200 лв./ седмично. Предложи ми къща, в която наемът е много нисък, и сега се хващам много рядко да работя, за да изкарам нещо, преди да дойда в България и да прекарвам лятото тук, за 3 месеца. Не бих се върнал тук, защото децата ми са там, имам 6-има внуци. Дъщерята има три деца, синът има 3 деца, последното е на малко повече от година. Ако не ги видя, не мога.

- Знаят ли български внуците Ви?

- Не знаят български, матерен език им е английският, знаят и малко японски, тъй като съпругата на сина ми Пламен - Михиро, е японка. Децата на дъщеря ми знаят малко български. Големият - Виктор, е в Америка и се занимава с тенис. Малкият пък Алекс е номер едно за възрастта си и тренира във Франция. Малката пък е Бояна. Съпругът на Диляна - Владо, беше шампион на България по петобой. Големият син на Пламен е Рубен, а малката - Лиана. За връщане не може да става дума, но след 2 години аз ще имам правото да се пенсионирам.

АКО ЖИВЕЕШ 10 ГОДИНИ В НОВА ЗЕЛАНДИЯ, РАБОТИЛ - НЕ РАБОТИЛ - ДЪРЖАВАТА ТИ ДАВА ПЕНСИЯ.

Никого не изоставят там, няма да видиш окъсан и опърпан човек. Вярно, че не държат много на облеклото, а на яденето, но няма как да видиш някой да бърка по кофите.

- Каква е разликата между хората в България и в Нова Зеландия?

- В България като че ли все още няма достатъчно хубаво отношение между хората. Забелязвам, че дори на пешеходните пътеки тук не се дава предимство на пешеходците. Зарадвах се, когато видях че в Кюстендил вече са изрисувани пешеходните пътеки, та сега, като е стъпнал човек, шофьорите спират. Там непознати хора се срещат на улицата - разговарят, поздравяват се, все едно че са били заедно много време. Изключително са любезни, да ти е неудобно чак да не си купиш нещо от магазин, когато влезеш. Страхотна държава. Народът в България обедня и мисли за хляба, а не за нещо друго. Парите са съсредоточени у определени хора. Децата в Нова Зеландия например са на училище до 3 часа следобед. За мен обаче българското образование, от времето на Тодор Живков каквото беше, е много по-добро от тяхното, защото сега там срещам хора, които не знаят къде е Европа. Но последните години и в България изостава образованието, въпреки че ние като народ сме по-високо от тях. Там всеки е обучен като конкретен специалист, а не както при нас - разбираме от всичко. Здравеопазването им е доведено дотам, че всичко е компютризирано. Твоят личен лекар например те записва за операция, която може да е след няколко месеца, а хората те информират непрекъснато какво се случва чрез писма.

- Кой ни е виновен на нас, българите?

- За мен политиците са виновни, казах вече, и не става само с назначаване на свои хора насам-натам.

- Променя ли се българинът, когато отиде в чужбина?

БЪЛГАРИНЪТ СЕ ПРОМЕНЯ, ЗАЩОТО Е ПРИНУДЕН ДА СЕ ПРОМЕНИ, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДРУГ, ЗАРАДИ РЕДА,

който е създаден. Нещата са устроени така, че да са в услуга на хората. Така че и ние се променяме по начина, по който изглеждат околните. Лошото е, че тези българи в чужбина няма да се върнат, защото няма какво да правят тук. Представям си дъщеря ми да дойде, за да работи за 300 лв. заплата?!

- Според друга теория ще започнат да се връщат българи, които вече са пенсионери?

- Да, възможно е.

ПЕНСИИТЕ В НОВА ЗЕЛАНДИЯ, ЗА РАЗЛИКА ОТ БЪЛГАРИЯ, СА УЕДНАКВЕНИ. ВСИЧКИ ПОЛУЧАВАТ 250 ЛВ. СЕДМИЧНО,

1000 лв. месечно. Всички имат еднаква нужда от пари и затова пенсиите са уеднаквени. Стандартът на живот е такъв, че ако днес работя за 200 лв., млякото и храната ми струват колкото в България. Цените са еднакви, но там хората изкарват 10 пъти повече. Стандартът е много по-висок, въпреки че новозеландският долар е равен на българския лев. А в България някои работят за по-малко от 10 лв. на ден. Самият аз планувам, след като взема пенсия, ще имам право 6 месеца да съм тук и ще си ги изкарвам - от май до есента. Зимата при нас ходим по къс ръкав, мека е, 15-16 градуса през деня са температурите. Лятото също е много приятно, заради полъха от океана е прохладно. За Нова Зеландия може много да се говори, но винаги я сравнявам с България. Ако някой ми зададе въпроса обаче - предпочитам България.