В Благоевград парите са у бабите и децата, но кризата и на тях не прости

Димитър Димитров-Джери е един от младите благоевградски бизнесмени - роден е през 1984 г. Още преди да завърши стопанско управление в Колежа по икономика и мениджмънт работи в рекламния бизнес, а от 2 години е собственик на бар в центъра на Благоевград.

Как изглежда ресторантьорският бранш през погледа му, какъв е нощният живот в областния център на Пиринско и доколко са ефикасни забраните в страната, касаещи малолетните, са част от темите на разговора ни.

- Джери, защо избра за име на заведението Eclipse /слънчево затъмнение/?

- Роман Абрамович е кръстил така една от яхтите си и така станахме двама - кой не би искал името му да се споменава редом до това на Абрамович? Освен това си имам едно светещо пано на слънчево затъмнение, пред което винаги има желаещи да се снимат - вадят телефоните, щракат се, много им е забавно.

- Кое е най-кофтито в ресторантьорския бизнес днес и тук - в Благоевград?

- Това, че е сезонен. Вярно - трае 9 месеца работният сезон, но през лятото градът се стопява и е абсолютно нерентабилно да работиш. Тази година пък изпразването започна близо месец по-рано, още през май.

Студентите заминаха на бригади в чужбина, учениците се прибраха по селата, но и местните младежи ги няма никакви. Вероятно и тях ги е пришпорила нуждата за пари и понеже през лятото в Благоевград няма какво да се работи, те пък са заминали по нашето Черноморие. Заради това колегите масово затварят по това време барове и дискотеки за ремонти.

- Колко сте заведенията в центъра, броил ли си ги?

- Не са по-малко от 30-40. Ами смятай, само между ГУМ и МОЛ-а има десетина, а това далеч не е най-натоварената със заведения улица в центъра.

- Каква е възрастовата група на постоянните ти клиенти?

- В моето заведение са до 30 г. Най-здравата клиентела всъщност е около 20 г.

- Какво пият?

2009 година беше много силна – тогава поръчваха главно уиски и маркова водка. Сега са на бира и българска водка.

Сигурен показател, че кризата се задълбочава.

- Откъде пари дори и за бира при този висок процент реална безработица в Благоевград?

- Ами в държавата парите са в пенсионерите и децата. Възрастните, колкото и с ниски пенсии да са и колкото и да не им стигат, те все пак знаят, че макар и със закъснение, пенсията със сигурност ще дойде в картата, че и някой път увеличение от 1-2 % може да им отпусне правителството.

Децата пък имат, защото баби, дядовци, родители, вуйчовци - всички им дават по някой лев, водени от презумпцията, че ако детето няма парички, то може да посегне и да открадне, или пък да получи комплекс от това, че приятелчето му може да си купи сок и сладолед, а то - не. От тук 1 лев, оттам - 2, и много често един ученик има в джоба си повече пари за деня, отколкото има в портмонето на майка му, например.

- За какво си говорят младите в заведението?

- За жени и коли - тук поне вкусовете не са се променили от времето, когато и аз бях ученик.

- И чалга до дупка?

- Да, като че ли с всяка изминала година това става все по-предпочитана музика от младите. Пробвал съм да пускам и други стилове, но гледаш как щом се смени музиката, и масите една след друга започват да се освобождават. Това е – като не е чалга, ще е Азис и обратното.

Няма пробив във вкусовете на младежта през последните петнайсетина години.

- Компютърът направи от настоящите младежи едно доста асоциално поколение, срещат ли се често големи компании?

- Тук правим рождени дни - сигурно сме организирали едно сто за тези две години, така че съм виждал и големи компании, но преобладаващата група е 2-3 до 4-членна. Не знам доколко са асоциални, но във всички случаи заведението е мястото, където си намират гаджета. От по-възрастните съм чувал, че преди много години това е ставало по време на вечерното ларго, по-късно - в библиотеката, днес е в бара. Доста често се случва на съседни маси да седнат мъжка и женска компания, в хода на купона да се запознаят и след няколко дни някоя от заформилите се двойки започва да си идва сама. Затова и ей тази ниша, която е по-закътана, съм си я нарекъл „целувалнята“.

- Проверяват ли ви често институциите за непълнолетни например?

- Непрекъснато и в крайна сметка е правилно, защото малките трябва да са си по леглата вечер. Вероятно моето заведение е единственото в центъра, което на вратата си държи табелка с тази забрана - за влизане на непълнолетни след 22.00 часа. И за други неща ни проверяват - за музиката, например, за хигиената... Трябва да има някакъв ред.

- Ще намалеят ли клиентите ти през 2012 г., за когато правителството замисля тотална забрана на пушенето на обществени места?

- Неизменно. По мои наблюдения 99% от младите пушат.

Май аз съм единственият, който не е изучил този занаят.

- Има ли нещо, което да те дразни в многото забрани, които са наложени на заведенията в България?

- Да ме дразни чак - не, но доста често сме си говорили с приятели и колеги от бранша колко невъзможно е да се опазят малките от алкохола. Ние по заведенията спазваме много стриктно забраната за сервиране на алкохол на лица под 18 г., но как можем да реагираме, ако малчуганът дойде с хулиганка водка в раничката и като се обърне сервитьорката с гръб към него, си сипе в сокчето, което му е донесла?

А някои точно това правят. Наскоро имах такъв случай - влязоха следобед три хлапета, поръчаха си сокове, едното си изпи чашата и си тръгна. Час по-късно дойде баща му и заяви, че синът му е бил в моето заведение и се е прибрал у дома мъртвопиян, освен това си бил забравил тук раницата. Добре, че другите две момчета още не си бяха тръгнали. Те обясниха на човека, че техен комшия е прибрал раницата на сина му и в нея има недопита бутилка водка.

Юнакът си купил водката от магазин още през деня, изгълтал набързо повечето, прилошало му и приятелчетата му го довели тук да поизтрезнее с един натурален сок, преди да се прибере у дома. Мъжът се извини и си тръгна. Аз обаче какво мога да направя в такава ситуация? Да им пребърквам чантите, като влязат ли? Ами нямам право без прокурорско разпореждане и това го знаят всички – дори първолаци..

Защото ние, българите, много добре си знаем правата. Нас ни проверяват и глобяват, но да е чул някой да са глобили магазинер за това, че е продал алкохол или цигари на непълнолетен? Хлапакът казва: “Татко ме прати”, и готово. В този ред на мисли, ако в заведенията се разреши сервиране на алкохол на непълнолетни, тук поне ще е контролирано. Например максимум 50 грама. Като е решил да се прави на мъж, като му е дал татко му повече пари отколкото за баничка и като иска да си побъбре с приятели след училище - едно малко му стига. Друг е въпросът, че някои са смели с алкохола само когато наоколо няма възрастни, затова голяма част от тях няма и да се престрашат да си поръчат.

- Само по отлива на клиенти ли се усеща кризата?

- Не, и по възможностите на фирмите да подпомагат ресторантьорския бранш.

По-рано, поискаш 10 фирмени чаши, до вечерта са ти докарали 100.

Хладилници, пепелници, апарати за кафе - всичко имаше. Сега дистрибуторите свиват рамене. Само една от минералните води и една от българските бири се държи още на положение, непрекъснато носи бонуси за безплатно раздаване, никакви проблеми няма. Повечето си признават, че са в криза и им е свит рекламният бюджет. Третата категория фирми са тези, които наемат буквално от улицата момчета и момичета за дистрибутори и ни ги пращат без елементарното указание като влязат в заведението да кажат поне „Добър ден“.

Идва някакъв, гледа те отвисоко и презрително, сякаш си му подчинен или го молиш нещо услуга да ти направи, дъвче дъвка и те пита “Е, са, кво искаш?” Ами нищо друго не искам, освен да си тръгваш, защото аз съм ти потенциален клиент и като не ми хареса да ми говориш и едновременно с това да ми правиш балончета с дъвката в лицето, ще се обадя на друга фирма.