В Благоевград има доста почитатели на симфоничната музика

Професор д-р Йордан Гошев е ро-ден през 1960 г. в Благоевград. Завършил е Държавната музикална академия “П. Владигеров”, специалност “Пиано”, в класа на проф. д-р Ат. Куртев през 1985 г., а през 1988 г. и специалност “Композиция” в класа на проф. Ал. Танев. Автор е на симфонии, концерти и рапсодии за симфоничен оркестър, камерна, вокална, театрална музика.

Й. Гошев е доктор на науките и преподавател във Факултета по изкуствата към Югозападния университет “Н. Рилски” в Благоевград от 1988 г. по дисциплините “Хармония с аранжиране”, “Пиано” и “Инструментознание”.

Засега той е единственият българин сред композиторите от страните в Европейската общност, които са били канени да напишат музика за Европейския саксофонен ансамбъл - една от най-престижните съвременни музикални формации.

- Проф. Гошев, за поканата да напишете музика за Европейския саксофонен ансамбъл знаят само най-близките Ви приятели и колеги. Разкажете ни нещо повече за участието си в то-

зи интересен музикален проект!

- Проектът е разработен от белгийски екип с директор и диригент маестро Сезариус Гадзина. В него всяка година се канят за участие композитори от Европейската общност, които са способни да напишат авторска музика, с която оркестърът да гастролира в столиците на страни от ЕС. Отделно от това репертоарът се издава на ноти и се записва на компактдиск, за да се улесни разпространяването му в тези страни.

Тази година в концертната програма за премиерни изпълнения на авторски композиции бяха поканени само 4-ма композитори - аз от България и още трима колеги от Полша, Германия и Белгия, чиито творби Европейският саксофонен ансамбъл ще представи от 29 ноември тази година до средата на следващата в 10 страни-членки на ЕС. Интересен е и фактът, че в този ансамбъл участват само млади музиканти - до 35 години, от различни страни-членки на общността. За жалост сред тях все още няма наши сънародници.

- Какво ще чуят хората, които ще имат възможността да отидат на някой от тези концерти?

- Първият концерт ще бъде в България, в концертната зала "Филип Кутев". Репертоарът включва разнообразни по своя характер и музикален език произведения, поднесени по един много интересен и оригинален начин. Моята композиция, която носи името Sassofonissimo, ще даде възможност зрителите да се убедят във виртуозните способности на 12-те саксофонисти и останалите музиканти в състава.

- Различните стилове музика и представянето на различни музикални школи ли “оцветява” концертната програма на оркестъра?

- Това е основното и то я прави привлекателна за публиката.

- Оценявате ли участието си в този проект като лично постижение?

- Не мога да скрия, че то ми създава чувството на удовлетвореност. Музикантите много харесаха това, което написах за тях, а то е много важно за успеха на всяка музикална творба.

- Sassofonissimo ли е първото музикално произведение, което Ви представя като европейски композитор?

- Не. За първи път моя симфония беше представена през 2002 в Перуджа, Италия. Освен това имам участия в международни фестивали, както и участия в албуми, издадени в Германия, Холандия, Швеция, Унгария, Хърватска, Армения и Гърция.

- Тази година Вие за втори път участвахте и в международния конкурс за симфонична музика “7/8”, който се проведе в Пловдив.

- “Седем осми” е международен музикален конкурс за симфонична музика, който е спонсориран изцяло от фондация “Св. Георги”. Наградният му фонд е 10 000 долара и във финансово отношение засега е най-голямата провокация за авторите, които пишат музика от този жанр в България. През 2008 година спечелих втората награда, а през тази - трета.

Интересното за този конкурс е това, че не специализирано жури, а публиката определя наградите. Като идея на организаторите това е прекрасно, но за съжаление през тази година същността на този принцип беше изкористена и наблюдавах тенденции, подобни на изборите у нас, което изкористи обективното класиране.

- Работили сте и работите с известните музикални имена у нас и в чужбина. Какво е общото между тях!

- Имах щастието мои преподаватели в Музикалната академия да бъдат хора като Александър Танев, Александър Райчев, Атанас Куртев - имена с международна известност и престиж в класическата музика. Работил съм също така с Васил Казанджиев, Йордан Дафов, Ангел Станков, Едгар Аландиа, Дмитрий Рябинин и с едни от най-известните български изпълнители, което е важно за първото представяне на едно ново произведение. Общото между тях е фактът, че това са безспорни авторитети в сериозната музика.

- Сложихте изпълнителите редом с композиторите. Защо?

- Защото добрият изпълнител понякога може да извлече нюанси от една музикална творба, за които авторът дори да не подозира, че ги има, или поне не им е обръщал внимание при изискванията си за изпълнение. На мен поне това ми се е случвало и затова ще продължа да уважавам тези хора.

- Кой е любимият Ви музикален инструмент?

- За мене всеки музикален инструмент си има своята музикална красота и уникалност. Голяма част от формирането ми като музикант е свързано с пианото и затова твърдя, че това е инструментът с най-богати и разнообразни възможности.

- В същото време обаче печелите участие в международен проект със саксофонен концерт, за което стотици композитори само могат да си мечтаят.

- Така е, но това не променя предпочитанията ми към пианото.

- Оркестърът на благоевградския оперен театър, Биг-бендът или която и да е друга формация не са свирили Ваша музика. Коя е причината?

- Ще се въздържа да коментирам причините, но след участието ми в концертната програма на Европейския саксофонен оркестър за мене вече няма никакво значение дали в Благоевград ще свирят, или няма да свирят мои произведения.

- Възниквало ли е у Вас някога колебание дали да продължите с композиторската си дейност, или просто да се оставите на педагогическата си кариера като университетски преподавател?

- Аз никога не съм бил само музикален преподавател, защото смятам, че това е насъвместимо с мисията на един учен, на един артист, та дори и на представител на университетската общност. Казвам това, защото и при композирането, и при преподавателската дейност има достатъчно предизвикателства, с които човек трябва да се справи.

- Например?

- Например предизвикателството винаги да си различен и никога да не лежиш на стари лаври. Не мога да си представя, че мога да бъда уважаван университетски преподавател, без да имам ясна визия за своята професионална реализация като композитор и музикант? За мене преподаването на музика е начин да приобщя студентите към това изкуство, начин да ги провокирам като изпълнители, начин да ги накарам да повярват, че освен педагог съм и творческа личност.

- В Благоевград има два университета, където студентите изучават музика, в различни градове на областта се провеждат няколко музикални фестивала, но въпреки това има усещането, че нещо липсва на обществената музикална аура.

- Липсва контактът с живата музика. Благоевград разполага с професионални състави и в трите основни жанра на музиката - класическа, народна и развлекателна. Липсата на регулярност в техните прояви, на достатъчно нови постановки и на концертни програми с участието на известни изпълнители, които да привлекат младите хора в концертните зали, са само малка част от проблемите в музикалния му живот.

Вижте например какво направиха в Банско. Един малък град, където допреди 4-5 години нямаше никакви традиции в областта на оперната музика и джаза, днес има в културния си афиш два фестивала годишно, и то с участието на световни имена. Аз не мога да разбера защо в продължение на толкова години Благоевград не успя да направи това, което направи Банско!

- Фолклорният фестивал за авторска народна музика не го ли броите за музикална проява?

- Въпреки че преди 2-3 години се изсипаха доста много пари за неговото организиране и провеждане, той ще си остане, ако изобщо ще го има и занапред, просто една фолклорна проява със съмнителни за мене художествени стойности, тъй като повечето изпълнители в този “фестивал” може да видите и чуете в чалготеките из областта. И логично е да си зададем въпроса - това ли е водещото изкуство и естетическата потребност на Благоевград, или това са потребностите и разбиранията на тези, които “управляват” културния му живот?

- Какво е Вашата оценка за нивото на музикалната ни култура днес?

- Наскоро доцент Велислав Заимов, който е председател на Съюза на българските композитори, ми изпрати една статия от 1942 г., в която се прави анализ за състоянието на музикалния живот в Германия - страна, която по онова време е във война и едва ли е била в по-добро финансово състояние от България днес. В тази статия беше написано

/цитирам/: “Практически няма германски град с над 100 000 жители и дори някои по-малки, които да не разполагат поне с един постоянен оркестър”.

- Струва ми се, че е наивно да се сравнява България с Германия, където днес активна дейност развиват над 150 симфонични и театрални оркестъра.

- Бих се съгласил с Вас, ако у нас симфоничните оркестри бяха поне 15, но за жалост и толкова няма. Коментара защо сме стигнали това “равнище” и така ли трябва да популяризираме музикалната ни култура и ценностните приоритети оставям на читателите.

- Значи според Вас проблемът ни като нация не е в това, че нямаме музикална култура, а че нямаме никаква култура?

- Не мисля, че нямаме култура, защото имаме културни традиции, имаме великолепни художници, музиканти, режисьори, артисти, танцьори. Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Панчо Владигеров са имена, известни далеч зад пределите на България. Но за всички хора, които са посветили живота си на изкуството, са необходими поне малко грижи от страна на държавата, защото те са нейното богатство, те са създателите на културни ценности, а не риалитата и т.нар. “шоупрограми”, които ежедневно промиват мозъците на милиони българи и подменят ценностната им система.

- Ако в Благоевград бъде организиран фестивал на оперната или симфоничната музика, ще има ли достатъчно зрители и слушатели в залата?

- Това зависи от много фактори. В Благоевград има достатъчно почитатели на тази музика, но те са на диета от доста дълго време. За съжаление от общината не им се предлага нищо, за да я прекъснат. Затова си мисля, че част от тях може вече да са изгубили потребност от истинско музикално преживяване.

- Темата за попфолка е може би една от най-дискутираните в публичното пространство през последните десетина години. Имате ли отговор на въпроса защо попфолкът успява толкова години да се чувства удобно настанен в домовете на хиляди семейства, в дискотеките, в програмите на много телевизии и радиостанции?

- Попфолкът, т.е. чалгата, е удобно настанен в домовете ни, защото е адресиран към първосигналното потребление и нужди на хората. Не искам да коментирам качествата на текст, музика и аранжимент, защото въобще не виждам тази “музика” да има такива такива.

- Доста български меценати обаче виждат и финансират тази първосигнална потребност.

- Такива са фактите, за съжаление. Наскоро четох, че бизнесмен похарчил 200 000 лв. за албум на новоизгряваща звезда от попфолка. Давам този пример, защото аз не познавам българин, който през изминалите двайсет години да е подпомогнал българската класическа музика дори и с 200 лева.

- Според Вас имаме ли днес национална българска музика, която да припознаем като истинска наша?

- Ако говорим за попфолка - да, него не можем да го различим, защото “авторите” му масово крадат готови музикални встъпления, интонации и дори цели дялове на песни от комшиите ни и към тези мелодии те пришиват някакъв елементарен текст, от който най-често на човек му иде да повърне.

Има и такива автори, които “осъвременяват” прекрасни наши народни песни, с нов аранжимент и с инструменти, които са различни от традиционните, и така се сътворява поредният невъобразим миш-маш.

- Явно това се търси на пазара.

- Колкото и да не искам да бъде така, това е факт. Ние имаме страхотно фолклорно богатство, разнообразно като интонация, метроритъм, колорит, което е съхранено и документирано от такива фолклористи-музиковеди като В. Стоин, Р. Кацарова, Н. Кауфман, Ил. Манолов и др., но тази сериозна база за съхраняване и използване на българските интонации и в професионалната музика е пратена в девета глуха, ако мога да използвам едно такова сравнение.

- Нихилизмът, омаловажаването и подценяването на всичко родно може ли да бъде посочен като причина за подмяната на българската народна, естрадна и симфонична музика с чужди образци.

- Разбира се. Скромното присъствие на българската естрадна музика в националния телевизионен и радиоефир и нейната тотална подмяна най-вече с американската поп музика е доказателството. Подценява се не само симфоничната и оперна музика, защото държавата ни от години не инвестира никакви средства, за да се създава и представя ново творчество.

Всичко е обърнато с краката нагоре. Министерство на културата не може да задължи дори оркестри, които са на издръжка на държавния бюджет, да направят така, че поне 20% от реализираните премиери през един творчески сезон да бъдат български произведения.

- Интересно ми е да чуя и отговора Ви на въпроса защо българската музика продължава да бъде вън от европейските и световни музикални форуми, класации и радиопрограми?

- Ако съдим по факта, че в една гръцка, сръбска или македонска музикална радиопрограма никога не звучи българска музика, а във всяка българска радиостанция е точно обратното, това означава, че е време да си зададем въпроса защо? Правим ли необходимото нещата да се променят? Според мен нищо не се прави, за бъде обърнат резултатът “от мача”.

- Преди демократичните промени във всеки град и по-голямо село у нас имаше фолклорен ансамбъл, фолклорна група или хор. Днес повечето от тях не съществуват. Логичен или нелогичен е за Вас този процес?

- По-скоро е логичен. Променя се ценностната ни система, потребността от песента като емоционален отдушник е заменена със слушане на радио или гледане на турски сериали. И сега все още съществува на много места т.нар. художествена самодейност, но тя е с видимо затихващи функции. И не виждам скоро нещата да тръгнат в обратна посока.

- Ако сте министър на образованието, какво бихте променили, за да може учениците и студентите да излизат от училището и университета с някакво прилично ниво на музикална култура?

- И едва ли това ще стане, докато часовете по музика се водят от хора, които нямат никаква музикална педагогическа култура. Няма как да научиш някого на нещо, което сам не знаеш. В повечето училища на областта часовете по музика се “водят” от класния ръководител, който я е минал случайно край музиката, я не е. Влизал съм и в училища, където часовете по музика са заменени с игра на футбол или чоплене на семки.

Според МОН трябва да се правят икономии, но аз не мога да разбера защо тези икономии трябва да бъдат за сметка на обучението и възпитанието на децата ни.

- Считате ли, че университетското музикално образование днес е прагматична житейска инвестиция?

- Не е прагматична, защото бъдещите колеги се оказват изправени пред дилемата къде ще могат реално да си намерят работа. Но когато изкуството е в сърцето ти, прагматизмът минава на заден план. И това се доказва от факта, че много млади хора се записват в университата, за да учат музика.