В Батуми хората с носталгия си спомнят за пионерските лагери в Пиринско

Д-р Милена Ангелова е преподавател в катедра "Българска история и архивистика" в Югозападния университет "Н. Рилски" - Благоевград. Изследователските й интереси са в областта на социалната история на българското общество през XX век. Авторка е на книгите "(Не)споделената памет на късния социализъм. Движението "Народната памет разказва" (1983-1989) и "Образцово село. Модернизационният проект за селото в България 1937-1944". Част е от авторския екип на сборника "Виртуална Горна Джумая". Член е на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации към ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград.

От около пет години екип от университетски преподаватели изследва не само историята на побратимяването между Благоевград и Батуми, но и съвместно с учени от Грузия се опитва да изгради настоящи измерения на съвместни търсения. Само преди няколко месеца в присъствието на представители на грузинското посолство беше представена последната книжка на списание "Балканистичен форум" - "Политики и практики на социалистическата държава към мюсюлманското население в Грузия и България (Аджария и Благоевградски окръг)".

- Д-р Ангелова, в началните години на прехода у нас битуваше мнението, че побратимените градове са комунистически, тоталитарен остатък, което стана причина да бъдат прекъснати отношенията и между Благоевград и аджарската столица Батуми. Каква е истината за историята на побратимените градове?

- Зараждането на идеята за побратимяването между градовете идва с опитите за преодоляването последиците от Втората световна война. Най-ранният пример е побратимяването през 1944 г. на два града от различни континенти - канадския Ванкувър със съветския Одеса. Но в основата и на инициираната от президента Айзенхауер програма “Хора с хора” (1956 г.) и последвалото я движение “Систър-ситис” в САЩ са хората с цел създаването и укрепването на побратимявания и партньорства, чрез които да се разшири международното сътрудничество, да се развива културното взаимно разбирателство и да се стимулира икономическото развитие.

Побратимяването, като възможност за сближаване на гражданите отвъд границите между държавите, е част от живота на Европа от 1950 г. Инициатор е организацията, която и до днес поддържа тези инициативи - Съветът на европейските общини и региони (СЕОР). Малко по-късно се създава и Световна федерация на побратимените градове (1957) със седалище във Франция. За около 20 години броят на членуващите във федерацията градове достига над 100 от повече от 50 държави.

На учредителния конгрес на федерацията присъства представител на българския Димитровград, който от месец август 1962 г. е побратимен с италианския град Гросето. Година по-рано Русе е побратимен с френския град Сент Уан - тогава славещ се като работнически град с комунистическо управление. Първият град побратим на София пък става алжирската столица.

После и други големи градове в страната започват серия от побратимявания и се подписват договори за приятелство и сътрудничество с градове от сходен калибър, преди всичко от социалистическия лагер. Сигурно затова, а и заради снимките на гостуващи делегации на страниците на “Работническо дело” или “Пиринско дело” (за Благоевградски окръг) за повечето от нас преди 1989 г. побратимените градове изглеждаха като поредното “мероприятие” на режима. Побратимяването обхваща цялата страна. Преобладават побратимяванията с области и райони от СССР. Само три български окръга са побратимени с републики, при това - автономни: Благоевградски окръг с Аджарската АССР, Кърджалийски окръг със Североосетинската АССР и Смолянски окръг с Дагестанската АССР.

След 1989 г. последва период на отдръпване от тези инициативи, но само след няколко години голяма част от селищата отново се върнаха към “побратимите” и днес прокламираните основни ценности за приятелство, сътрудничество и взаимно опознаване намират и съвременните си форми на реализиране. Благоевград до 1989 г. е бил побратимен с Батуми (Аджарска АСР, Грузия), Жилина (Чехословакия), Секешфехервар (Унгария) и Дрезден (Германска демократична република). Сега отново са възстановени културните връзки с тези градове, а са изградени отношения на сътрудничество и с нови партньори.

Съветът на Европейските общини и райони поддържа интернет страница, която изпълнява функцията на своеобразна агенция за запознанства, осигурявайки информация за побратимяването и публикувайки обяви на търсещите се градове. Европейските програми за побратимяване подкрепят главно културния и образователния обмен, други са посветени на техническото побратимяване и обмяна на новаторски и успешни практики и т.н. Само в Европа не по-малко от 34 000 са побратимяванията, регистрирани в Съвета на европейските общини и региони. Зад всички тях има различни пътища, поводи, конкретни резултати, а и по-перспективни измерения.

- Заедно с доц. Мариана Пискова от ЮЗУ “Н. Рилски” сте проучвали български и аджарски архивни извори. Кога, как и защо се е стигнало до решението за побратимяването на Благоевградски окръг именно с Аджарска автономна република в Грузия, в частност на Благоевград с Батуми?

- Побратимяването по времето на социализма между Благоевградски окръг и Аджария, между Благоевград и Батуми, провокира нашето любопитство и даде повод да потърсим неговото място в историята и в съдбите на двата града и на хората, които са го преживели. По изследователския проект, оглавяван от доц. Пискова, работиха и доц. Кристина Попова, доц. Анастасия Пашова, д-р Нурие Муратова, докторантите Сергей Вучков и Анастасия Кирилова.

Сближаването на Благоевградски окръг с Аджарската автономна социалистическа република е замислено и започва да се реализира като израз на определената от Москва през 1964 г. нова посока на по-тясно партийно свързване между ЦК на Българската и на Съветската комунистическа партия. През септември 1964 г. е приета първата официална делегация в Благоевград. Посещението съвпада с отбелязването на Месеца на българо-съветската дружба и всъщност с него започва да се изпълнява планираното вече обвързване между автономната република в Грузия и избрания окръг от Югозападна България.

Аджария е със статут на автономна съветска република от 1921 г. и е образувана по религиозен признак. И през 60-те г. преобладаващата част от живеещите в Аджария продължават да са мюсюлмани по вероизповедание. В този смисъл изборът Благоевградски окръг и Аджария да установят дружески връзки и да си сътрудничат не е случаен. Като се има предвид, че именно през 60-те години БКП започва своята идеологическа подготовка за рязка промяна на политиката към турците и българите мюсюлмани с цел пълната им асимилация, проучването на опита на Аджария в това отношение със сигурност е било “навременно и полезно”. Темата за идеологическата близост и историческите корени между двата района периодично се повтаря и допълва с нови аргументи. Посочва се и сходството в “пограничното положение на Благоевградски окръг и Аджарската АССР”.

Скоро след като от България си заминава първата аджарска делегация, към Батуми се отправя първата официална делегация от Благоевград. По време на първото гостуване на благоевградска делегация в Батуми е учредено Дружеството за аджаро-българска дружба и приятелство между Аджария и Благоевградски окръг.

Все по-трайно в официалната документация от края на 70-те и началото на 80-те години до “дружбата” и “взаимното сътрудничество” между Аджария и Благоевградски окръг се нарежда и “побратимяването”. Даже имаше и такава песен: “Батуми и Благоевград - два родни братя”!

- Колко години продължава побратимяването и в какво се изразява?

- Дългият път от първите разменени делегации между Аджария и Благоевградски окръг през есента на 1964 г. до постепенно затихналото след края на 1989 г. побратимяване на автономната съветска република с югозападния български окръг и на Батуми с Благоевград преминава през множество познати и стройно регламентирани форми на българо-съветската дружба, сътрудничество.

На най-високо равнище ежегодно се разменят официални делегации, които имат знаков характер - откриват се структури, подписват се договори, определят се почетни знаци и символи, улици и институции получават свързани с “дружбата” имена. Постепенно в орбитата на сближаването попадат и отделни предприятия, органи на местна власт, профсъюзни и дори пионерски организации и отделни училища и ученици, както и граждани, жители на малки населени места, българи, грузинци.

Дейността по сближаването и побратимяването се планира, организира, провежда и отчита от съответните структури на движението за българо-съветска дружба и е подчинена и пряко свързана с окръжните партийни структури и съответните им отдели за патриотично възпитание и за външна политика и международни връзки.

Разбира се, още при първото официално посещение на аджарската делегация са търсени и открити и други допирни точки между Аджарската република и Благоевградски окръг - в областта на селското стопанство, промишлеността, горското стопанство, шивашките и дървообработващите предприятия.

- Кое преобладава в отношенията - икономическите връзки или културният обмен?

- След първоначалните стъпки по установяване на взаимни връзки, сътрудничество и обмяна на опит между Аджарската република и Благоевградски окръг постепенно взаимоотношенията влизат в обичайното за българо-съветската дружба русло. Изпълняват се ежегодно съставяни програми за сътрудничество между окръга и републиката, а при размяната на официалните делегации се подписват всяка година нови договори за дружба и сътрудничество. Промените засягат по-скоро допълването и прилагането на нови форми на сътрудничество, обогатяване и разнообразяване на обектите на взаимно изучаване, като същевременно нараства броят на участниците, разширява се кръгът им, а възрастовата граница постепенно достига до по-младите среди и обхваща учениците и пионерите. Неотменна характеристика на тези взаимоотношения продължава да бъде “водещата роля на комунистическата партия” и затова политическите и идеологическите рамки и предписания не престават да са определящи и по отношение на аджарско-благоевградските взаимоотношения.

Доколкото “културният обмен” по-лесно може да бъде напъхан под идеологическа шапка, може да се каже, че преобладава именно той. А и в повечето случаи официалните делегации са били водени да разгледат някое и друго “образцово предприятие” за обмяна на опит и дотук са приключвали икономическите връзки.

Като истински “символ на нерушимата дружба между трудещите се от Благоевградски окръг и Аджария в името на тяхното щастие” се определя “Гората на дружбата” в крепостта Гонио до Батуми. Първото дърво е засадено символично от първата делегация, посетила Аджария през ноември 1964 г., и оттогава периодично продължава засаждането на дръвчета на дружбата: мандарини, палми, лимони, магнолии. За съжаление от горичката вече не е останало и клонче.

По друг начин стои въпросът със спомените на тогавашните младежи - пионери и комсомолци, които са пътували до Батуми или до Благоевград на пионерски лагери, екскурзии или бригади. При тях преживяването е най-пъстро и плътно в разказите - тук, освен всичко друго, има и приятелства, и любовни трепети, а не само лакирана официозност.

- Постига ли побратимяването поставените отнапред задачи?

- През целия период то не надхвърля рамките на съветско-българската и българо-съветската дружба. Замислено и осъществено като политика на комунистическите партии на СССР и НРБ, официалното сближаване и побратимяване на Благоевградски окръг с Аджарската република следва техните директиви и оправдава или не очакванията, достига или не предвидените резултати, носи в себе си характерните белези на тази политика.

Години след прекъснатото “побратимство” се опитваме да го подновим вече с лице на колегиални партньорства и чисто човешки приятелства. От няколко години в рамките на договор за сътрудничество между Югозападния университет и Батумския държавен университет “Шота Руставели” се осъществява активен академичен обмен - изследвания на преподаватели и докторанти, общи публикации, съвместно организирани конференции и научни експедиции. Преди няколко месеца беше подписан и договор за сътрудничество между Държавна агенция “Архиви” и Аджарския държавен архив. Нямам представа за момента какви са контактите на ниво общини.

- Освен проучване на наличните архивни извори сте извършили и собствена издирвателска и събирателска дейност. Какво са запомнили благоевградчани от посещенията си в Батуми и Аджария?

- Ще започна с това, че дори и тези благоевградчани, които не са посещавали Аджария, със сигурност са сядали в едно от малкото заведения в Благоевград през соцпериода - кафе-сладкарница “Аджария” (сега ресторант “Олд Дъблин”). И досега на някои от табелите по ул. “Д-р Христо Татарчев” стопаните са добавили: бивша “Батуми”. Така я знаят и повечето таксиметрови шофьори в града.

От самия град Батуми благоевградчани помнят неизменно Делфинариума, пристанището, изумрудения “Зелени нос” и уникалната Ботаническа градина, мандариновите дръвчета и магнолиите. Магнолията по своеобразен начин се превръща и в емблема на побратимството. В горната част на кв. “Вароша” (на завоя за “Бор”) и пред Регионалния музей има няколко магнолии, посадени вероятно от някои от гостуващите делегации. При едно от нашите пътувания до Батуми и ние с колегите донесохме няколко фиданки, които сега растат пред сградата на Първи корпус на Югозападния университет.

- Посещавали сте неколкократно Аджария и Батуми. Какви следи са останали там от побратимството?

- И в Аджария споменът за побратимството е оставил своите места на паметта, неразказани спомени и лични преживявания.

През май 2006 г. екип от преподаватели в ЮЗУ “Неофит Рилски”, изследващ официалната политика на побратимяването между Благоевград и Батуми, посети за първи път Батуми. При срещи с по-възрастни жители на този гостоприемен град се установи, че е съхранен споменът за побратимството с Благоевград, и особено от някогашни участници в разменените гостувания. В личните разкази на съвременниците на побратимството се прокрадваха и носталгични нотки - разбира се, преди всичко в спомените на онези от батумските ни събеседници, които бяха посещавали Благоевград в младежка или в пионерска възраст.

Макар и в процес на ремонт и неработещ през лятото на 2006 г., ресторант “Благоевград” в Батуми не само не беше преименуван, но все още пазеше върху свежо боядисаната си фасада герба на някогашния град-побратим Благоевград.

За разлика от него улица “Благоевградска” отдавна беше променила няколко пъти името си, но се оказа, че обитателите й я помнят именно като “Благоевградска”.

Съхранените места на паметта за Благоевград в Батуми и следите в спомените на жителите на Батуми почти с нищо не напомняха вече за идеологическите акценти в дружбата и за политическите директиви, които са я форматирали и ограничавали в определени рамки и са определяли посоките й години наред.

- Какво представлява днес Аджария и по Ваше мнение има ли взаимна изгода от подновяване на сътрудничеството между Благоевград и Батуми?

- След отцепването на Абхазия и Южна Осетия Аджария е единствената автономна република в рамките на Грузия. Населението на Аджария е познато главно като грузински мюсюлмани до 1926 г., когато след преброяването съветските власти ги обявяват като аджари. По-късно съветската власт ги квалифицира като категория грузинци, без да уточнява тяхната религиозна принадлежност. До 80-те години в Аджария 70% от населението са мюсюлмани, а по данни от 2006 г. мюсюлманите са само 9,9% от населението.

Дълго време отглеждането и преработката на чай са били основно препитание на хората от Аджария, но след изчезването на Съветския съюз чаената индустрия в Грузия е почти ликвидирана. Слава Богу, туризмът отново е във възход и тук в момента се инвестира много - и в Батуми, и в Махинджаури, и в Кобулети.

За около пет години Батуми се промени просто пред очите ни. Фирми от Казахстан, Азербайджан, Турция и Русия инвестират в луксозни хотелски комплекси и са променили цялостно крайбрежната фасада на града. За две години се направи магистралата от Трабзон (Турция) до границата с Аджария, а турските авиолинии построиха летище до Батуми и вече имат директни полети от Истанбул. Доколкото знам, пристанището в Батуми е в стратегическите интереси на Казахстан и Азербайджан за достъп на петрола им до Черно море, а заедно с това скоро ще бъде завършена и жп линията, свързваща Баку с Турция. Да не говорим за близостта на петролопровода Баку - Джейхан.

Що се отнася до перспективите за сътрудничество, мисля, че те не трябва да се мислят обаче чак в такива геополитически стратегии. Достатъчно е, че живеем от двете страни на едно и също море. А пък и грузинското гостоприемство е изначално, а не зависещо от политически и идеологически предписания. Няма как човек да отиде в Батуми и да не поиска да се върне отново и отново.