В Америка учението е скъпо начинание и не може да вземеш изпит на маса в кръчмата

Бойко Георгиев Гюров е доктор по математика от университета “Арканзас Фейтфил” в щата Арканзас, САЩ. Специалист е по алгебра - теория на полугрупите. Преподава в университета “Арканзас Форт Смит” и университети в Тайланд и Виетнам. Роден е на 1.IХ.1971 година в Гоце Делчев. След гимназия “Яне Сандански” в родния си град учи математика в ЮЗУ “Неофит Рилски”, където след това 5 години преподава. Не е семеен, родителите му живеят в Благоевград. Сестра му Петя Гюрова е омбудсман на община Благоевград.

- Г-н Гюров, защо се насочихте към математиката?

- Ами то е като любовта. Как да обясни човек защо се влюбва в това момиче, а не в друго. Вътрешно чувство, а пък и ми вървеше. Влечение някакво, а спомогна и това, че като гимназист участвах редовно в олимпиади по математика на всякакви нива, дори и на национални, и смея да кажа, че съм попадал в топ десет на страната, а това ме амбицираше.

- Аз пък си изкарах трудовия стаж като икономист с познанието за просто тройно правило и четирите основни действия. Наистина ли е нужна висшата математика за обикновения живот на хората?

- Твоите четири основни действия и простото тройно правило за една обикновена счетоводна служба може и да са достатъчни, но погледнати в глобален мащаб, те имат нужда от големи математически стойности. Без обикновеното смятане не могат да се изпращат космически кораби, не може да се надниква в безкрайността на Вселената, да се създават роботи и техники, които да правят милиони операции в минута, че и в секунда.

- Преподавател сте в ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград, днес учите студенти в Арканзас, в Тайланд и Виетнам. Откривате ли разлики в начините на преподаване, в отношенията професор и студент и в старанието при усвояване на учебния процес там и у нас?

- Да, и то съществени. В ЮЗУ работех като асистент от 1996 до 2000 година. Преподавах алгебра и теория на числата. През 2000 година започнах защита на докторантура в университета “Арканзас Фейтфил” по специалността “Алгебра - теория на полугрупите”. От 2007 година преподавам в университета “Арканзас Форт Смит” и в университи в Тайланд и Виетнам. При обучението в Америка се дава предимство на научната работа, докато тук нещата се свеждат до вземането на изпитите. Тук няма и достатъчно университетска база за научно развитие. В Америка всеки студент разполага със стипендия. 1200 долара месечно в рамките на девет учебни месеца. Отделно ползва учебна база, техника и ред други възможности за около 20 хиляди долара годишно. Там студентът плаща, за да учи, и знае, че това, за което учи, е бъдещият му бизнес и се старае, а не учи като у нас - за тапия. В Америка образованието е скъпо начинание.

Другата съществена разлика е, че там няма изпитни сесии и явяване на изпит, докато се вземе. Там се работи на курсове - не вземеш ли курса, се записваш в нов курс и плащаш отново. Това е така наречената кредитна система. Такова чудо да се пишат оценки по кръчми или срещу заплащане няма. То е недопустимо и никой професор не би се съгласил, защото е престъпление и може да съсипе и най-бляскавата кариера. За всеки професор и студент са осигурени достатъчно средства и други условия и се иска не само нормален учебен процес, но и възможности за развитие и за постигане на по-добър имидж на учебното заведение.

- Колко взема един професор по математика?

- Нещата са малко относителни. Но от 45 до 75 хиляди долара за година и безплатен достъп до учебна база, което е много пари.

- Математиката романтична наука ли е?

- Тя се класифицира като една от точните науки, но за мен е и романтична. Тя е динамична, постоянно търсеща и развиваща се. Решава загадки и проблеми. Нещата възникват повече като теории и хипотези и често са нужни векове за доказването на някои от тях. Ето например младият руски математик Григорий Пелерман от Московския университет реши след повече от 100 години хипотезата на Поанкаре, френски математик, която касае градивните частици на Вселената. Нещо много важно за живота и науката и много-много отдалечено от житието на обикновения човек и неспециалист в областта на математиката.

- Известно е, че математиката има много профили. Вие лично с какво точно се занимавате?

- Аз се занимавам с теория на полугрупите. Това е специален раздел в алгебрата. Това са алгебрични структури, като едни от тях са частичните симетрии.

- Често ли стават открития?

- Ами за да се вземе научна степен, все трябва да се надникне някъде в нещо невидяно от други. Аз защитих докторската си титла със свои изследвания. Някои от тях съм публикувал в списание “Американ Математик Мантли”. В Тайланд съм публикувал в “Джърнъл Математик”. В България издадох ръководство за решаване на задачи по линейна алгебра. При математиката всяка публикация е новост и няма повтаряемост и нещата не могат да се казват по различен начин, освен в тяхната изразност и точност.

- Накъде се е запътила сега математиката?

- Към бъдещето. Ще продължава да се развива постепенно и постоянно: Бог знае какви ли открития още предстоят! Нима някой до Айнщайн е знаел, че ще има атомни бомби... Че ще се стъпва на Луната... Ще добавя, че математиката е малко и абстрактна наука, че в нея освен мярка има и чувство. Всички математици ползват откритите закономерности от древността на Исак Нютон и други гении и търсят тяхното продължение в други закономерности. Математиката е в съдружие с другите науки, спомагащи за разпознаването на Вселената. Нейните решения се раждат като хипотези в нечии глави, а в други глави пък идват потвържденията им. Благодарение на математиката човекът се е превърнал в първото животно, което не само опознава, но и променя природата, което умее да урбанизира, да строи пътища, да превзема небето.

- Как се живее в Америка?

- И там има и бедни, и богати. И всеки е с проблемите си. Като общество обаче Америка е стабилна. За обикновения човек няма социални проблеми. Морално и законово нещата са в единство. И там съществува престъпност, но има и наказание. Там властта не е на институциите, а на създадените от тях ред и законност. Във висша степен е развита социализацията. Човекът рядко мисли за храна и облекло. Но американецът е затворен човек. Той живее под похлупака на своята работа и своя дом. Обаче има възможността да работи, да се развива и живее, без някой да му пречи и без той да пречи на другите.

- А как се озовахте в Тайланд и Виетнам?

- В Тайланд преподавам в университета “Чон Мой”. Поканиха ме по време на форум в Потсдам, Германия, тамошни професори. Във Виетнам пък съм в университета “Той Ниен”, близо до Ханой. Водя курсове по математически анализи.

- Какъв е животът в тези страни днес?

- Виетнам сега е както България през 70-те години: казарми, войници, милиция, пионерчета, комсомолци, червена партия. Всичко е като под строй. Икономиката на страната обаче, образно казано, се пука по шевовете си. Там е заложен китайският модел и страната е залята от чужди фирми и бълва производство, което скоро ще доведе нещата много напред. Тайланд пък си е напред и от по-рано.

- През ХIХ век един председател на Академията на науките във Франция е казал: “Съжалявам учените на ХХ век. Те няма какво да откриват”. Знаем обаче какво стана през ХХ век: ядрени реактори, атомни централи, овладяване на космоса, компютри, интернет. Така ли ще продължи?

- Ами сигурно ще продължи така, животът го налага. Човечеството се развива, и то благодарение на науката, а и на математиката, като неин съществен дял.

- Как виждате своето бъдеще?

- Да съм жив и здрав и да работя в областта на математиката. Тя е моята визия. Искам да работя и в други научни центрове. Когато човек може, това не е трудно. В Америка те приемат на работа по интервю и по публикации. Има и още нещо - това е оценката на студентите. Там е практика след всеки завършен курс студентите да дават анонимна оценка на своя професор и тя е от голямо значение. В България такава практика няма. Пък и не я искат нито професори, нито студентите. Тук е въпрос повече до вземане на тапията.

- Бойко Гюров има ли свободно време и какво го прави?

- Случва се. Ходя на театър, кино, опера, на изложби. Шляя се по улици и градини, чета книги. Е, не много, но по 2-3 на месец, но такива, в които има и малко истина. Обичам да съм сред природата. Тази зараза дойде от научния ми ръководител в благоевградския университет Калчо Тодоров, с когото пребродихме Пирин, Рила и Родопите. В Америка обикалям из планината Озорк, тук е Форт Смит, укреплението на генерал Смит, от което води битките с местните индиански племена. Те са влезли в много книги и филми.

- Математиката къде е в природата?

- Ами тя заедно с други науки търси възможности да осигури ресурси за живот. Човечеството надминава 7 милиарда, а планетата ни може да издържи до 14 милиарда. Това не може да се случи без помощта на науките, които трябва да открият нови възможности за ресурси. Да припомним, че през 18 век населението е било 1 милиард, а римската империя е наброявала 55 милиона - по-малко от сегашна Турция.

- Ще се спаси ли човечеството от свръхтехника и природни катаклизми?

- В най-добрите случаи животинските видове са достигали до 10 милиона години съществуване. Човекът е още бебе в сравнение с такъв период. Има шанс, но трябва и разум. Може би ще има шанс да отиде и другаде из Космоса. Та заобикалящият ни свят се състои от стотици милиарди галактики, в които слънчевите системи като нашите са милиарди, и логично е да се приеме, че из тази безкрайност все някъде може да има форми на по-висш от нашия или на по-нисш живот.

- По какъв повод сте в Благоевград?

- Ами идвам си често. Все пак това е родният ми край. Сега съм тук по повод 60-годишнината на майка ми.

- Ерген сте, а ще има ли фамилия Гюрови в САЩ?

- Вероятно, защото почитам семейството. Имам си и приятелка.

- Какво е най-хубавото в математиката?

- Това, че можеш да се занимаваш и като ходиш, и като пътуваш, дори и когато си на чашка. Понякога идея може да дойде и насън. И се изисква само бял лист и молив.

- Хоби?

- Политиката.

- Какво виждате в България?

- Политиците ни не са дорасли до нивото на народа, а и не се стараят да растат, и народът ги наказва с вота си на всеки избор.