В 6.00 ч. сутринта арестуваха пред децата им половината от служителите от администрацията

Апостол Апостолов е роден на 10 май 1960 г. в гр. Симитли. Завършва финанси и кредити във ВИИ “К. Маркс”. Работил е като финансов инспектор в ОНС - Благоевград, ДФК, председател на ДФС “Септември” в Симитли. След демократичните промени се занимава с частен бизнес. През 1989 г. създава първата опозиционна партия в родния си град - Зелената партия. През есента на 2003 г. той бе избран за кмет на община Симитли от широка коалиция. Семеен, с 2 деца.

- Г-н Апостолов, преди седмица жителите на с. Градево излязоха на протест срещу кмета Александър Станков, който се оприличава към ГЕРБ. Обвиниха го в системен тормоз, в превишаване на власт, в побои и чести скандали. Възможно ли е да се случва подобно нещо в 21 век, въпреки че говорим за едно малко село с близо 150 жители?

- Явно е възможно, след като един народен избраник като кмета Александър Станков си позволява да прави такива глупости в селото, още повече имайки предвид, че там живеят хора на достолепна възраст - на по над 60 години.

От самото начало на мандата г-н Станков на няколко пъти идва при мен с молби да сменим читалищния секретар, да сменим представителя на пощите в селото, беше недоволен и от магазинерката. Многократно съм се опитвал да му обясня, че това не влиза в нашите прерогативи, че това са отделни самостоятелни юридически единици и ние там нямаме право да се бъркаме. Доколкото разбрах, той тръби навсякъде в селото, че коли и беси, и каквото каже - това ще се случи. Опитах се да го вразумя, но вместо разговорите ни да имат положителен резултат, той още повече се озлоби дори към мен. Започна да говори глупости по адрес на администрацията, държеше се грубо с тях. Наложи се на няколко пъти да го гоним от общината. Устно съм му забранил да се саморазправя със служителите на администрацията в Симитли, тъй като не може в 21 век кмет на едно село като Градево с 150 души население да псува и да се саморазправя. Бях информиран, че честите му скандали се дължат на употребата на алкохол.

Но мисля, че това е най-малкият проблем на община Симитли. Основните ни приоритети в момента са да се справим с безработицата, защото нещата не вървят. Жалкото е, че ако допреди няколко месеца хората търсеха работа, за да покриват сметките за ток, вода и т.н., нивото вече е паднало драстично. Всеки ден пред вратата ми чакат по 30-40 души и виждам, че положението сега е по-различно и трудно, защото парите не стигат за хляба. Нещата според мен не вървят в правилна насока. Налага се аз като кмет да устройвам доста хора от нашата община да работят в “Мини Бобов дол”.

При всичките тези проблеми да обръщаме внимание на един самозабравил се селски тарикат е нелогично.

- Правителството тръгна с много обещания за влизане на пари по еврофондове и намаляване на безработицата. Как се справя община Симитли в кризата? Спечелихте ли проекти и идват ли пари по сметките ви?

- Ние имаме доста спечелени проекти, включително в момента приключваме с две процедури по определяне на фирми-изпълнители за над 10 млн. лева, които са по договори по Мярка 321 и 322 по Оперативна програма за развитие на селските райони в с. Черниче. Проблемът е, че Законът за обществените поръчки много сложно действа. След излъчването на фирмата-изпълнител, ако определена фирма обжалва процедурата, това ни връща още по-назад. Трудно можем да обясним на хората, че имаме такива затруднения, породени от бюрокрацията в държавата.

В момента работим по проект за близо 5 млн. евро за стадиона в с. Крупник. Наскоро спечелихме проект по Програма за трансгранично сътрудничество с Гърция за градския парк в Симитли. Имаме спечелен съвместен проект и с Република Македония. Имаме проекти за над 100 млн. лв. по Оперативна програма “Околна среда”, където вече близо година водим безсмислени спорове с управляващия орган. Спорният въпрос е има ли Симитли над 10 000 еквивалент жители, или е под това ниво. Ние сме доказали по безспорен начин, че сме над тази норма, но незнайно защо управляващият орган от оперативната програма не иска да ни го признае. Стига се до големия парадокс, че има общини като нашата, които работят много, имат работни проекти за над 200-250 млн. лева, а в същото време по тези проекти няма финансиране. Доколкото аз имам информация, по Оперативна програма “Околна среда” над 3 млрд. лева са неусвоени, защото се чакат проекти. При създалата се ситуация се оказва, че бюрокрацията и страхът в администрацията пречат на усвояването им. Логично е да се стига дотам, че няма работа за населението. Хората започват да се чудят откъде да намерят пари за насъщния и всичко това поражда недоволството на народа. За пример мога да посоча единствено Оперативна програма “Регионално развитие”, където нещата вървят правилно. Казвам правилно, защото единствено тези средства са разплатени към общината на 100%. В момента по този проект кандидатстваме за укрепване дигата на р. Струма, тъй като всички видяхме какво се случи при последното наводнение. Парадоксално е, че държавата не дава на нас, кметовете, да чистим руслото на реката, едва ли не да не откраднем 5 куб. баластра. Всички реки и водни богатства са изключителна собственост на държавата, а станат ли наводнения, обвиняват нас, кметовете, че не сме си свършили работата.

Аналогичен случай имаме с Градевска река, където от 5 години искаме държавата да ни даде възможност да доизградиме дигата, която реката отнесе. Лутаме се между Басейнова дирекция, “Напоителни системи”, преписката е стигнала 100 страници обем, но в крайна сметка не може да се стигне до консенсус кой трябва да ни разреши да направим дигата, за да не страдат гражданите на общината. Има много неща, които трябва да се изчистят, за да потръгнат нещата в правилната насока. Ако час по-скоро не се променят законите, усвояването на евросредствата ще стане още по-тежко.

- Тази година е изборна, това забавяне на притока на евросредства се случва при кметове, които са от други партии, с цел да не се прави на местния управник имидж на добър стопанин. Не прави ли това правителство същата грешка на предишните? Защо се получава така в общини, където са кметове в опозиция?

- Трябва да се разграничат нещата. Без значение дали става дума за кметове от управляващата партия или в опозиция на управляващите, проблемите с усвояването на евросредствата трябва да се изчистят. Показателно за това е доколко вървят проектите за еврофондовете в нашата община или в общини като Разлог и райони, където кметовете са от управляващата партия. По-скоро трябва да се мисли генерално в тази насока и проблемите да се решават на национално ниво. Що се отнася до политическите гонения, това е нещо нормално, нещо, което се случва винаги в предизборна ситуация, и за съжаление доживяхме да го видим и от управляващите в това правителство.

Преди 8 месеца приятел ми подхвърли списък на кметове, в който влизаме аз, г-н Катин, В. Илиев и още няколко градоначалници, за които ще се направи всичко възможно да бъдем отстранени от длъжност и да ни бъдат повдигнати обвинения, за да не можем да се кандидатираме на предстоящите местни избори. Аз приех всичко това с насмешка, тъй като вече имам много добър диалог с управляващите, включително с областната управа, с областния координатор на ГЕРБ г-н Хаджигаев, които се мъчат да помагат за развитието на общините. Тук искам да подчертая нещо, което за мен е много важно. Ситуацията е много различна на централно и на областно ниво. В самите общини проблемът на кметовете идва най-вече от непрекъснатите доноси на местните ръководства на ГЕРБ. В тази връзка искам да кажа, че добро впечатление направи това, което каза председателят на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, че те няма да се занимават с черен пиар. Същите думи по-късно чух и в интервю на областния координатор на ГЕРБ в Благоевград г-н Хаджигаев. За съжаление на местно ниво местният председател на ГЕРБ г-н Лунджов се е отдал изцяло на черния пиар, дори издава някаква листовка с доноси. На това печатно издание по-скоро би му прилягало заглавието “Някога през комунизма”. На 100% изданието се списва против мен, като се пишат статии срещу сестра ми, зет ми, майка ми и срещу жена ми. На тези изнесени обстоятелства хората от общината се присмиват. Важното е, че не може на национално ниво да се говори едно, а надолу по звеното да се позволява на такива самозванци да правят точно обратното.

Що се отнася до това, че спрямо нас се оказва политически натиск, ще дам няколко примера. Само преди няколко седмици половината от администрацията беше арестувана по домовете, и то в сутрешните часове 5.30-6.00 часа. Сред тях имаше хора, които имат малки деца. Отнесоха се с тях така, както задържат най-големите престъпници на тази държава, с тропане и бутане по вратите и с безпрецедентен натиск. Те бяха отведени в РДВР, където под натиск бяха принуждавани да дават лъжливи показания спрямо мен. За тяхно съжаление хората, които работят в Общинската администрация, едва ли са хора, които ще кажат на черното бяло, така че това, което се целеше с тази акция, не можа да постигне необходимия ефект. Включително от ръководството на РДВР на един от моите служители му бе обещана закрила за цял живот, ако ме компрометира и изнесе неверни факти срещу мен, поднесени му от тях. Дори на част от разпитите лидерът на ГЕРБ в Симитли г-н Лунджов стоеше в коридорите на полицията и подвикваше: "Кажете си, кажете си".

В кой век живеем и каква е българската демокрация към този момент? Няма обект в нашата община, който да не е проверяван по 5-10 пъти и да не е търсено под вола теле. Наскоро се пошегувах, че ще променим работното време на общината и най-вероятно ще започнем да работим събота и неделя, а понеделник и вторник ще почиваме, тъй като в крайна сметка цялата администрация в понеделник е в полицията, вторник е в прокуратурата, сряда - в съда, четвъртък и петък нещата се повтарят. При тази система ние нямаме възможност да изпълняваме основните си задължения и да обръщаме внимание на хората, които са ни избрали.

Само преди седмица бях извикан при дознател Латиев, който разследва едно кърпене на улици в общината, за да ме превлекат като обвиняем. Оказа се, че целта на това привличане е отстраняването ми от длъжност. Нещо, което мен не ме притеснява, тъй като в крайна сметка аз много добре знам, че всичко това е поръчкова история. По това дознание за прокурор е назначен Ивайло Филипов, с когото аз съм в близки роднински отношения и имам имотни спорове. Той се използва като маша, защото явно му е обещано, ако направи всичко възможно да бъда отстранен от длъжност, да получи повишение. Тези улици са кърпени 2004 година, има две дознания, които са прекратени с мотив, че няма доказателства за извършено престъпление. Тази година предизборно отново се опитват да ме привлекат като обвиняем по това дознание.

Във връзка с улиците, за които в момента искат да ме привлекат като обвиняем и искат да търсят отстраняването ми от длъжност, искам да подчертая нещо, което е много важно. Направена е експертиза от единствената лицензирана в България лаборатория на Пътна агенция. Видно е, че всичко е изпълнено на 100%. Тази експертиза бе отхвърлена и бяха изпратени вещи лица, които нямат никаква компетенция в тази насока. Те установиха от своя страна, че на 90% работата не е свършена. Направете си сметка по какъв начин се работи от нашите правораздавателни органи.

- Това, което се случва, не е ли страшно? Все пак Вие сте кмет, какво да говорим за обикновения човек и неговите права. Къде отиват тези, които не “слушат”?

- Откакто вече 8 години съм кмет, няма обект, който е изграден на територията на общината, да не е проверяван по 5-6 пъти. Аз много често съм в залите на съда. Има недостойни хора, които ме съдят. Г-н Лунджов ме съди, че по време на дебат по местна телевизия направо го смачках, друг ме съди заради това, че някакви медали на баща му съм казал, че са незаслужени, и то ме съди в продължение на 8 години. Тези неща явно са планувани, защото няма дело, което да не приключи в моя полза, и веднага да не се появи нов измислен герой, който да повдигне ново. Много от хората, които се занимаваха с тези неща, явно си мислеха, че лесно ще ме сломят психически, но видяха, че това няма как да стане. Разследващите органи започнаха да се озлобяват и да упражнавят един безпрецедентен натиск върху служителите от Общинската администрация в Симитли. Нещо, което поне за мен е абсолютно неадекватно. Ако са решили да водят битка, нека тя да бъде насочена срещу мен, а не да унижават хората ми. Аз не се притеснявам, гледам напред и съм убеден, че водената от мен коалиция ще спечели и новите избори, без значение дали аз ще съм кандидат, или някой друг.

На националния празник 3 март се видя кои са опозиция в Симитли. Както аз обичам да казвам, дай Боже на всеки такава опозиция.

- Преди 2-3 седмици имаше протест на жители в община Симитли, че се излива питейна вода в центъра и никой не взима мерки. Виждаме, че въпреки това нищо не се прави.

- Във “ВиК” - Симитли също се политизират нещата. Беше назначен един “доказан” специалист, каквато е г-жа Лиляна Айкова, и така се тръгна към една тотална конфронтация с общината. С багери, с полиция се правиха акции да се спре водата на общината, беше спряно водоподаването на гробищните паркове, на детските площадки. В същото време цената на водата драстично се покачи, инвестиции за нашата община не се предвиждат. “ВиК” - Благоевград трябваше да даде своя бизнес план, т.е. от печалбата, която съвсем не е малка - близо 1 200 000 лева, да се види дали ще се правят инвестиции в община Симитли, а не, както каза г-жа Айкова, че са направили много вложения.

Направихме една ограда на водохващането в с. Брежани за 8000 лева. Извинете, но при 1 200 000 лева печалба за 8000 лева заградила водоема в Брежани. Съжалявам, това за мен не са никакви инвестиции. Това, за което сигнализираха гражданите, е абсолютно ненормална история, тъй като в крайна сметка се оказва, че тези 10 000 лева на ден, които изтичат в дерето, се калкулират в сметките на потребителите в Симитли под формата на загуби по мрежата. Цялата мрежа е собственост на общината и ние сме подели инициатива, имаме решение на Общинския съвет и може би в най-скоро време “ВиК” дружеството ще стане общинско. Още повече законът, който се готви, мина няколко четения в Народното събрание. Големите ВиК проекти за целия воден цикъл на Симитли, селата Черниче, Полена, Полето, Брежани и Крупник ще се случат, колкото и на някои хора да не им се иска, защото ние работим усилено в тази насока. Дори да не ни заложат в първия етап до 2014 година, то до 2017 година несъмнено дружеството ще стане общинско. Явно някои хора ги боли, когато в дадена община се работи, когато се прави всичко възможно да се подобряват условията за живот на гражданите, и те си мислят, че след като по някакъв начин са се добрали до някаква, съвсем минимална власт, тяхната задача е да правят точно обратното и да пречат. Явно не са разбрали, че има 100-годишни партии, но няма 100-годишна власт. Крайно време е да стъпят на земята и, както вече казах, да разберат, че ние сме институции, които трябва да работим заедно, да работим в унисон за подобряване живота на населението в тази община, а не да се противопоставяме едни на други. От нас имат подадена ръка, съжалявам, че от другата страна тази ръка липсва, но да се надяваме, че ще пораснат, за което не се знае дали ще им остане време.

- Колко време ще трябва да мине, за да се реши този проблем с изтичащата в дерето вода?

- Доколкото знам от специалистите в общината, работата е максимум 2-3 дни. Имаше момент, в който след ваша публикация проблемът беше разрешен. Само седмица по-късно обаче водата пак беше пусната да си тече. Явно това формира доста големи печалби за “ВиК” дружеството, поне аз така си мисля. Трябва да се постави един поплавък, за да може, когато се попълни резервоарът, да спре да тече повече водата, която идва от другия резервоар.

Община Симитли ще продължава да се развива по правилния път, ще продължават да се наливат инвестиции в общината и да става все по-добро място за живот. Надявам се оттук нататък хората да имат по-голям просперитет и благополучие. Чакаме младите хора, които живеят извън България, да започнат да се връщат, защото в момента се забелязва една обратна тенденция. Знам от преброяването, че има 40-50 момичета и момчета, които подготвят документи да заминат да живеят в Англия. Това са наши обучени кадри, знаещи и можещи, но за съжаление животът в България е такъв, че те се принуждават да търсят препитание извън границите на страната.