Управниците въведоха данък, с който извиват ръцете на най-слабите

Кънчо Гегов е роден 1951 г. в с. Пирин, Санданска община. Завършва математика в СУ "Климент Охридски". Работи в "Информационно обслужване" при Териториалния изчислителен център - Благоевград. След промените през 1989 г. създава своя фирма за счетоводната система "Финансист" - за управление на счетоводство, заплати, производство, нормативи. Една от най-добрите в България в сферата на промишлеността заради автоматично осчетоводяване на фактическа себестойност на продукцията.

В момента довършва реставрацията на родната си къща - Геговата, в село Пирин с намерение да развива селски туризъм. Но е силно разколебан и на кръстопът след промяната в Закона за туризма от декември 2010 г., с която туристическата такса бе заменена с туристически данък.

- Г-н Гегов, имате успешен бизнес, защо решихте да инвестирате и в туристическа дейност в село Пирин?

- На емоция решихме с братовчедка ми Любимка Бисерова да опитаме да развиваме селски туризъм. Тя ремонтира селската фурна и я направи малък хотел, а аз - татковата къща в село Пирин. Остана ми още малко за довършване - в момента облицовам една камина. Замисляхме с Любимка да включим и други хора да си стегнат къщите, да се опитаме по програми да направим селото като китка. Доволен съм, че съм свършил нещо хубаво. Гледам и друга къща, и трета се стяга в момента - англичанин се захвана с една, един доктор от София купи къща, но още не може да си уреди собствеността. И може би ще стане.

Развиването на туризъм в планинско село е опит да се възроди интересът на външния свят към загиващите селища, та хептен да не отидат в историята. Около нас има вече села с по един човек. Но и малкото опити досега да се развива такава туристическа дейност беше повече от ентусиазъм, отколкото за печалба. В тези селца няма екопътеки, ресторанти, закусвални, фитнес зали, басейни, ски писти и други места за развлечение.

Невъзможно е да се наберат средства за инфраструктура, понеже парите се дават за развитите дестинации и общински центрове. Никой не желае да се занимава с тези селца. Малкото посетители на селските къщи за гости се посрещат с радост, но забавленията, храната, екскурзиите се поемат от домакините на къщите и са плод на индивидуалното им решение.

Нашето село е най-високо в балкана, през него тече река, някакъв интериор се създава. Даже направих един идеен проект за екопътека. Кметицата на селото ми казва: "Какви ти екопътеки?! В момента не могат да си съберат парите от европейските фондове!". Любимка Бисерова се опита заедно с кметицата да подобрява коритото на реката - да стане по-атрактивно, и улиците да се наложат с калдъръм. Емоционални са, написаха проект по Програмата за селските райони с Любимка, пратиха го - и дотам.

- Какви са днешните условия за живот в село Пирин?

- Запазени са доста старинни неща, битът е както в предишния век и би могло да се развие селски туризъм. В момента ремонтират пътя основно, тъй като ще свързват граничните пунктове Кулата и Илинден. Отклонението от главния път до село Пирин е 2 км, казват, че ще асфалтират и него. Но сега, понеже е зима, не се работи, чак месец май ще разберем.

Хората напуснаха, къщите се рушат. Сега там постоянно живеят около 200 души, почти всички в пенсионна възраст. Има около 50 човека - мъже, които работят в Горското стопанство, произвеждат дървесина. Младите жени - коя магазинерка, коя в читалището. Читалището ни е едно от най-старите и е действащо, имаме певческа група от жени. Поддържа се някаква дейност.

Преди четири години казах на жена ми: Нека да опитаме поне татковата къща да възстановим, да движим нещо в тая посока, защото това село след 20 години просто ще изчезне. От благодарност - в смисъл че съм се родил там, в момента не изпитвам криза, каквато изпитват там, да кажем, ми се иска нещо да направя и дано да подтикна и други. В началото доста хора идваха и ми казваха: "Ти да не си превъртял нещо? Какво ти става?". Отговарях им: Хора, дайте нещо да правим, иначе вие чисто ще умрете!

- А деца има ли?

- Не, закриха училището преди пет години и семействата се изселиха - кой в София, кой в Сандански, в Петрич, в Пловдив. Защото при нас зимата понякога е много лоша и родителите ги е страх да пускат децата да пътуват 20 км до училището в Катунци. Случвало ми се е, като падне много сняг, и аз се блокирам за три дена, не мога да се прибера. Тая зима са пуснали снегорин и минава при много сняг всеки ден, ама допреди година нямаше.

Училището го купи един англичанин, иска да прави център за изучаване на езици за чуждестранни студенти, но му се бави финансирането.

- Какви туристи посещават село Пирин?

- В селища като Пирин почти никой не минава или ако минава, то е транзит. Мине някой колоездач или с раница, и като му кажеш примерно 15 лв. за нощувка с включена закуска, казва: "О, аз ще си спя на полето". Човекът е тръгнал да прави излет, няма пари. Проблемът му е чисто паричен. Ще му предложиш да се изкъпе, но не можеш да му търсиш 30-40 лв., тъй като и нямаш такива условия, пък и минаващите хора са от средната и под средната класа. Това много ни притеснява. Обаждах се на много познати, които имат хотели с три звезди - имат проблеми и те, та камо ли ние. Ако бях готов, щяха да ме категоризират с една звезда - защото е къща, а не хотел. Къща с четири стаи с една обща тоалетна и баня; на първия етаж, където е кухнята и трапезарията, има още една тоалетна. Една звезда - това е чисто селски туризъм, да се почувства човек като на село. Тъй като не съм готов още, досега съм посрещал само приятели - хора от село Пирин, чиито родители са починали, къщата им е съборена, правят земляческа среща и ми се обаждат: "Чичо Кънчо, няма къде да спим!"

- Откъде идва разколебаването Ви?

- Мислех от т.г. да пусна татковата къща, но промяната от декември в Закона за туризма вече ме плаши. Докато бях в отпуск през лятото на 2010 г., дойдоха да питат имам ли готовност да приемам посетители числом и словом 6 човека! При Любимка дойдоха 3 групи - да е събрала общо 20 човека за цялото лято. Тя има 12 легла, аз подготвям 6. Това означава, че за 2 легла по 1,20 лв. на вечер трябва да се платят 36 лв. на месец. Смятал съм го - 420 лв. ми е годишният данък.

Разбирам да събера 1000 лв. - ще дам 400 лв. данък, нека ги вземат, халал да са. Обикалял съм много, ходил съм в село Делчево, в Триград. 2008 година беше по-добре, от 2009-а изпитват затруднение, поради факта че който има пари, отива в хотели с три и четири звезди. Ето моят син има пари и ходи там, където има заведение, басейн, гледачка за детето. Може да отиде да почива в село Пирин, но идва само веднъж на три месеца да се обади - предпочита да даде пари някъде, където ще се разтовари. Сега поради кризата по-големите паралии дават парите си за нещо, което е по-висок клас, и се натоварват хотелите с три и още повече с четири звезди.

Говорих с бизнесмени, които се занимават с касовите апарати. От следващата година ще свържат касовите апарати нонстоп с Националната агенция по приходите и те ми казват така: "За поддръжка на един касов апарат - минимум 300 лв. на година, операторът, който слага СИМ карта и си нонстоп вързан, ти търси 180 лв., а фирмите, които ги поддържат, търсят 150 лв." Тогава малките обекти още повече ще закъсат. До септември т.г. трябва да се включат всички, които са регистрирани по ДДС, а догодина до март - абсолютно всички обекти. Инсталирането на касов апарат от новите ще струва 1000 лв. Апаратът, който имам в момента във фирмата си, догодина няма да е актуален и трябва да се изхвърли.

Ако вържа касовия апарат за 300 лв. и туристически данък 400 лв. - стават 700 лв. за годината. И като купиш апарата за 1000 лв. - стават 1700 лв. Толкова пари за 4 години може и да изкарам.

С туристическия данък ще се ликвидират и малкото ентусиасти, занимаващи се с туризъм. Ще се получи така, че данъкът ще бъде по-голям от брутния приход на една такава къща. Не е правилно да се събира целогодишен туристически данък от подобни обекти, които работят само 1-2 месеца от годината. То и за този период, ако има 30% заетост, халал му вяра на този данък, но това не се получава на този етап.

Така ще се осигури още едно предимство на големите хотели пред тези малки обекти и ще се потвърди правилото, че най-лесно се извиват ръцете на най-слабите.

- Както разбирам, законът не прави разграничение между целогодишно и сезонно работещите обекти.

- Законът е обмислен от гледна точка на развитите дестинации, а не на начинаещите и слабите, едва прохождащи, така да се каже, където все още няма развита инфраструктура, за да може да се използва мощно приходът на туристи. До края на февруари всеки, който е готов, трябваше да декларира колко места има. Ако имаш туристи, внасяш за колкото имаш, но в края на годината се прави изравняване.

Законът не позволява тълкуване. Общините определят размера на данъка. Но такива като мен ще закъсаме. Синът ми казва: "Няма да даваме назад!". Не че не мога да дам 400 лв. данък, но защо да ги дам? В моя бизнес 10 процента ми е годишният данък и си казвах - това ще ми бъде втора дейност, ще създам работа на жена ми. Но ще се окаже, че там ще дам повече данък, отколкото за фирмата ми. А в момента само влагам. Хайде, до един месец ще спра с влагането, но приходи не могат да дойдат. Народът няма пари, кризата се отразява - аз както го виждам, само 15-20 процента от българите не усещат кризата.

А нашият потенциален клиент е средният и под средния, него чакам, а той няма да дойде. Единствено, ако ги запали нещо, това ще са планинари, които примерно искат да обикалят по балкана, да се върнат все пак при условия - да си имат топла вода, да се изкъпят. Кой ще ти стои повече на село? Ето например аз изкарам пет дена, и при това съм си от там, правя нещо и стоя - но стоя пет дена и пощурявам. И аз не мога да искам туристът да ми стои 20 дена - откъде накъде! В момента много интересен контингент се насочва към Пирин, най-вече интелектуалци, най-много обикалят високоплатежни лекари - специалисти в големи болници или пък сами притежаващи собствени клиники, на които им е писнало от напрежението и тук им харесва единствено че е много спокойно. Обиколят нагоре-надолу, заредят се малко с чист въздух - ама два дена! Повече не могат да изкарат хората.

- Размерът на туристическия данък се определя от общините. Имате ли някаква претенция към Санданска община?

- Аз не се жалвам срещу общината, а искам законът да се прецизира. Селският туризъм не е разработен, не е развит все още в България, попада в групата на алтернативния туризъм. Крият данъци - да, о'кей, съгласен съм, трябва да се съберат, правилно! Но законът е много широкообхватен - лови от най-малките до най-големите. В община Сандански 60 ст. на една звезда е по-високо, отколкото в Китен (50 ст.), защото в Сандански и в Мелник (даже в Мелник протестират) има голям наплив от гърци. И са прави.

Преди четири години бях в Смолянския край, където е много развит селският туризъм. Там са големи патриоти и масово в селата, който е имал малко пари, е хвърлил средства, за да се опита да посреща гости. Чувам, че в момента се оплакват и искат да правят гражданско неподчинение срещу този данък. Един казва: "Моята къща се пълни за Нова година и през лятото я събера 20 човека, я не". Подобно като на нашето в балкана. Значи в тази посока законът не е прецизиран.

Аз не мога да протестирам, защото не съм се регистрирал още, но като виждам какво ще ми струва, се питам да започвам ли, или не? На кръстопът съм. Любимка и Боб също умуват какво да правят. Понеже не й признават сезонна дейност, се чуди дали да инвестира в правене на парно - това означава още доста пари. И се пита: "Добре, ще дадем още десетина хиляди, но ще дойдат ли хората?"

Това е проблемът - законът не тълкува сезонно или несезонно. На калпак. В момента държавата има проблеми и правителството иска да събира пари. Аз мисля, че от нас няма да ги събере, защото ние ще се откажем. Предпочитам да си намеря още един клиент, компютри да поддържам. А ми беше хубаво, защото си мислех: най-често събота и неделя, ако идват, хем се видим, хем посрещам гости, хем ще изпеем по една македонска песен. Надявах се и друг да подразня благородно и той да си стегне къщата. И селището да стане като цяло ваканционно.