Управлението на Бойко Борисов е авантюра, която ще ни струва скъпо

Доц. д-р Йордан Величков преподава международни отношения в ЮЗУ “Н. Рилски” и в СУ “Климент Охридски”. Юрист по образование, той е работил няколко години като следовател и прокурор, завършва Дипломатическата академия в Москва, специализира “Международни отношения” в Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Преминал е всички дипломатически рангове, като стига до посланик и началник-отдел “Консулски”. Влиза в 40-то НС като депутат на коалиция “Атака”, скоро след това се обявява за независим.

- Доц. Величков, какво провокира уважаван преподавател и дипломат като Вас да влезе в политиката? Защо и с последната си книга “Погребаните идеали. Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобург Готски.” декларирате, че от 100 години насам България се ръководи от некадърни политици...

- Абсолютно, това е факт! Фердинанд е един изключителен злодей в нашата история, който съсипва България. От националната катастрофа по време на неговото управление започва упадъкът на България и продължава вече 100 години. Преди 12 години бях един от основателите и лидер на една партия - Съюз на патриотичните сили “Защита”, в която тогава влязоха много авторитетни хора, бих казал знакови фигури. Мои заместници са били Ангел Марин, ген. Вакъвлиев, зам. началник на Генералния щаб, в момента е Петър Берон. Провокира ни това, че у нас патриотичната кауза тотално се подценява, партиите у нас са нихилистични и това ни разяжда.

Погромът на българския национален дух идва от Фердинанд и до днес управлението на България е в ръцете на най-слабите, най-сервилните и най-неспособни политици в Европа. Именно заради това през 2005 г. 18 души инициатори, главно интелектуалци от 4 партии решихме да направим патриотична коалиция, с която да променим нещата, да престане съсипването на България отляво и дясно, да се спре този грабеж, незапомнен в нашата хилядолетна история. Направихме коалиция “Атака”, на която се чудихме кого да изберем за лидер, Берон отказа, аз отказах, повечето се дръпнаха и някой предложи Волен, а той се съгласи.

До онзи момент Волен Сидеров бе различен като поведение и нямаше нищо общо с това, което e в момента. Започна да вилнее, когато му делегирахме председателското място на коалицията. Два месеца след влизането ни в парламента той си направи партия и присвои името на коалицията. Съдейства за създаването на тройната коалиция, а аз не дадох решаващия глас за първия вариант на коалиция между БСП и ДПС. Видяхме, че с този човек Сидеров няма как да се работи и 10 души се дистанцирахме, като станахме независими, за да сме опозиция и отстояваме 4 години интересите на хората, които са ни избрали.

Най-лошото е, че Волен Сидеров успя в значителна степен да компрометира патриотичната идея. В продължение на 2 години той се опита да флиртува с Бойко, крепеше му мнозинството и направо си му беше като пуделче за изненада на всички. Това поведение му изигра много лоша шега, защото не можеш да влизаш в парламента с едни послания, а после да се обърнеш на 180 градуса. Затова и рейтингът му при последните проучвания е 1,8%. Губейки, сега пак се прави на националист, но твърде късно, най-лошото е, че заради него тази кауза беше пропиляна.

- Съжалявате ли, че сега не сте в парламента?

- Само едно присъствие в парламента на депутат, ако той не участва в управленските институции на държавата, не е кой знае какво. Е, има право да казва нещо от трибуната и в комисии, да критикува, но знае се, че властта се държи от правителството, там е силата. Там един човек може да оформя, да налага политика.

- Защо в България толкова лесно се прави партия?

- Защото идейните постулати са много неясни и размътени, преплитат се програми, а съществуващите партии не отговарят на нагласите на обществото. Затова и 50% от българите не искат да гласуват. Втората причина е, че ние все още сме жертва на типа вождистки партии. У нас има парадокс, какъвто няма никъде в Западна Европа. Там има партии със 100-200-годишна история. В Съединените щати също двете основни партии са с над 150 години история. Но навсякъде има един основен принцип: при най-малкия провал на партийния функционер, особено на лидера, той напуска.

Подаването на оставка е въпрос на чест, на достойнство и на отговорност към партията, и затова лидерите си отиват, но партията оцелява. У нас е тъкмо обратното: партиите загиват, но лидерите оцеляват. И не само, кипрят се по всички медии и неизменно са в парламента.

Отдавна СДС ги няма в политическото ни битие. Но лидерите му ще ги видите през ден по телевизията и вестниците. Това е парадоксът! Те съсипаха идеята, но още продължават да се подвизават, където не им е мястото.

Да вземем другите: един Симеон, къде отиде неговото НДСВ?! Няма го!

- Всички обаче идват на бял кон и народът ги посреща като месия...

- Да, сега в тази роля е Бойко Борисов. И той ще си отиде, няма начин да не си отиде. Но бедата е там, че издигаме хора, крайно неподготвени, крайно неспособни да управляват тази държава. Да вземем само последните 20 години, имаме такива политически парадокси, каквито няма нито една европейска държава, издигаме хора, които са далеч от това, което им се възлага.

Бих посочил конкретно: първият министър-председател Филип Димитров - крайно неподготвен. Едно момче, прохождащо в адвокатската професия, което дори не е оформен адвокат, а ние му даваме държава да управлява. Не говорим за това дали е почтен, или не, а дали може да управлява държава! От около 7 млн. българи сигурно поне 5 млн. са почтени хора, но не стават за премиери.

Вторият безумен експеримент беше Жан Виденов, на момче на 32-33 г., което 5 души в живота си не е командвало, няма 1 ден работа по професията си, ние дадохме държава да управлява.

Вместо да си вземем поука обаче, ние продължаваме в същия дух със Сергей Станишев, на когото най-високата длъжност в партията до този момент е да носи куфара на лидера. От един път го правиш лидер на партията и веднага след това - премиер. Той също 1 ден не е работил по професията си, да оставим житейския опит настрана. Видяхме го колко може.

Преди това доведохме тук един човек от хиляди километри, от Мадрид, и му дадохме в ръцете цялата власт. Ами този човек никога не е работил, той, дето се казва, няма и нужното образование, с нищо не е известен, освен с дребния бизнес на жена си. Откъснат десетилетия от тази държава, не познава обстановката, манталитета и живота в България.

Идването на Бойко Борисов не е случайно. То е логична последица на фона на всичките тези политически недоразумения, наречени премиери.

- Какво имате предвид с израза “логична последица”?

- Логично безумие. Все пак не можем да не отчетем предимството пред останалите, че си е вършел работата, на която е назначаван - гасял е пожари и е бил бодигард. Но това съвсем не е достатъчно за държавен глава. Убеден съм, че ГЕРБ също ще бъде едно от най-любопитните и, бих казал, тревожни и дори позорни петна в нашата най-нова история. Не може по този начин да се събират хора от кол и въже и да им даваш властта да управляват. Не може 117 души, голямата част пълни безличия, да поставиш в парламента и те да не могат и една дума да кажат. За мен Бойко Борисов е един голям авантюрист и управлението му е пълна авантюра, която обаче ще ни струва много скъпо.

- Не се ли опасявате, че ще Ви обвинят, че тенденциозно злословите, защото вече не сте във властта?

- Казвам всички тези неща с цялата отговорност. Нямам нищо личностно срещу Б. Борисов, оценявам нещата като човек, който е бил над 20 години в голямата политика. Минал съм през възлови държави, учил съм и специализирал в Москва и в Лондон. Работил съм като дипломат в Югославия, САЩ и Канада, бил съм по върховете на световната политика и това, коeто виждам в България, няма нищо общо с принципите, върху които се гради световната политика.

Не е нужно един премиер да е специалист по всичко, но той задължително трябва да бъде голям кадровик. Един от най-успешните американски президенти беше Рейгън, тогава бях в САЩ и най-внимателно съм наблюдавал действията му. Както казваше Кисинджър, този човек е средноинтелигентен, даже не много интелигентен, но беше гениален кадровик. Той създаде такъв екип, че успя само за 2 мандата да ликвидира една суперсила, наречена СССР, и една цяла система. Но той за всяка позиция взимаше най-доброто, с което разполагаше Републиканската партия.

А ние какво правим у нас - виждаме познат на кръстовището, дай да назначим дъщеричката му в едно министерство, ама 28-годишна била, диплома нямала, абе да върти там едни 3 милиона, ако не може, ще я сменим по някое време... Не, то е страшна нашата действителност!

Вижте Сергей Станишев, изгуби катастрофално изборите и 50% от депутатите си. Английският премиер Гордън Браун изгуби с малко, но си взе шапката и достойно се оттегли. “Достойнството” на Станишев бе да заяви: “Аз поемам политическата отговорност”, но политическа отговорност се поема, когато станеш премиер, сега поемаш политическото наказание. Редно е да си вземе шапката и да си тръгне. Не съм фен на Първанов, аз го виждах в друга роля след напускането на “Дондуков” 2. Не в партийна битка, а по-скоро като един безпристрастен обединител на нацията, както Бил Клинтън, както Картър, който стана Нобелов лауреат и с когото съм имал възможността да се запозная лично.

- Ще коментирате ли последните заповеди на премиера за връщане на бонусите?

- Това са абсурдни изяви, този човек е един невероятен източник на популизъм, какъвто по мащабите си едва ли ще се срещне в нашата история. Много е важна линията на един държавник, при Бойко Борисов такава не съществува. Един политик трябва да бъде ясен и точен, а не изцепките му да са пълен хаос, мятане насам-натам, днес едно, утре - друго, след два дни все едно не е било, това е абсурдно!

Тези неща се учат, но нашите политици са неподготвени, те са далече от необходимите стандарти на политически живот и взаимоотношения, на политическа кореспонденция. Погледнете само как премиерът ни се държи на международни политически срещи! Крайно време е PR-ите му поне да му кажат, че той не представлява себе си, представлява България и няма право да я маскари с неуместните си изцепки, изказвания и забележки.

По света има институти за подготовка на дипломати, ние в ЮЗУ също готвим международници и бих казал, че кадрите, които излизат, са на едно изключително добро ниво, но идете във Външно министерство да видите как ги назначават! Нашите абсолвенти са школувани, знаят националните ни проблеми, знаят как да водят разговори, преговори, обучаваме ги по всички стандарти за подготовка на международници, но заради шуробаджанащината и партизанщината тези подготвени млади хора не биват назначавани там, където биха били най-полезни.

Изумително е, че във Външно министерство се назначават хора без нужното образование, дали в “Пирогов” биха назначили на лекарска длъжност човек без медицинска диплома?!

- Защо българите продължават десетилетия да се доверяват на най-неподходящите политици и да им дават властта да ги управляват?

- Защото тази кохорта е окупирала политическото пространство и то е “затапено” отгоре. Едните са се вкопчили във властта заради комфорта и удобството, могат да търгуват гласове и позиции - всичко е обвързано и еднакво оцапано и не се позволява да излезе нещо ново. То няма и как, защото част от будната и най-жизнена прослойка на този народ вече не е тук.

Другото важно нещо да излезеш в политиката е да имаш медии, да имаш пари. Наблюдаваме вече амбиции на олигарси да влизат в политиката и да купуват медии.

Казвам всичко това не заради някакви лични амбиции или претенции. Моят живот е устроен, семейството ми също, преподавам на млади хора опита си, нямам проблеми, не съм богат, но не съм и на улицата. Болно ми е, когато казвам всички тези истини, защото България не заслужава такава съдба. Вижте Турция, вижте Полша, Естония, това е опитно управление, затова се питаме: Ние къде сме?! Та дори гърците са по-добре от нас и нямат нашите проблеми, намалили им пенсиите от 900 на 700 евро и пълнят площадите на протести.

Не може американският посланик да се държи като един ментор и някой да му го позволява! Съпругата му е дипломат в Белград, опита се веднъж да менторства и при втория опит президентът Таджич лично я предупреди, че правата й са други и нарушава нормалното дипломатическо общуване.

И все пак се надявам на нещо ново, радикално ново, и надеждата ми е в младите, защото виждам у тях голям потенциал. Те биха могли да изметат цялата тази кохорта, която е затлачила здраво политическото ни пространство, наистина вярвам в това.