Учителка в V СОУ си “направи устата” за подарък - съдомиялна

“Me4a kr1v i karamfili” майтапчийското предложение на деветокласник от “г” паралелка на Езиковата гимназия за класната по случай завършването.

Този електронен разговор се състоя на 14 май тази година на електронната страница във Facebook, която поддържа IХ “г” клас от Езикова гимназия “Людмил Стоянов” в Благоевград.

Като оставим настрани “перфектния” български език, използван от елитните ученици, абсурдната транскрипция от кирилица на латиница, дообогатена с уличен жаргон, както и грозното включване в разговора на Александър Пенев /който видимо има някакъв проблем с класната и с удоволствие цензурираме цялото му изказване/, диалогът напомня за един аспект от края на учебната година, който някак остава по-встрани от шумотевицата около годишни оценки, матури и кандидатстудентски изпити - подаръците, които учениците подаряват на класния си.

Без да са задължителни, те са неотменим атрибут в края на учебната година. При това не само при абитуриентите, а и във всички останали класове.

Навремето учителите получаваха като благодарност за грижите, които са положили през годината, главно цветя, стъклени вази и керамични пепелници.

Левче от ученик бе достатъчно, за да се купи прещедър подарък, защото и най-тежките вази струваха 10 лева.

В края на соца кристалът реши проблема на учениците какво точно да изберат на класния и няколко поредни години даскалите бяха заринати с кристални сервизи всякакъв калибър. Много се харчеха и сувенирите от магазините на СБХ - тежки ковани свещници, албуми с кожена подвързия, наподобяващи корал кутии за бижута и стенни пана с девойки, облечени в народна носия.

С демокрацията дойде бижуто - сребърно или златно, в зависимост от събраните от учениците пари. Комплекти художествени накити и скъпи часовници за класния бяха почти задължителни за класа, ако иска да остане докрай с реномето си на щедър, модерен и стилен.

През последните години пък на мода станаха хитрите подаръци - чаша със снимка на класа, която се появява само ако съдът се напълни с топла вода, пъзел от обща фотография на момчетата и момичетата, тениска с щампована тяхна снимка, уикенд за двама в спа хотел, екскурзия до близка /или по-далечна/ дестинация, рамкиран голям плакат с физиономиите на учениците и по-характерни техни фрази, оригинален колаж и много други.

През април тази година майка на абитуриент се оплака в редакцията на “Струма”, че класната на сина й, който завърши V СОУ в Благоевград, си поискала съдомиялна машина за подарък. Всъщност не го направила директно, само споменала мимоходом: Ако междувременно сте решили да ми правите подарък, купете ми една съдомиялна, защото моята се развали.

Децата бяха пресметнали, че ще трябва да съберат по 30 лв. допълнително заедно с парите за куверта, задължителния албум, снимките и самата вечер. Аз нямам от 3 години пералня и пера на ръка, тя съдомиялна ще търси, как не я е срам, възмути се майката. Явно такава е била реакцията и на другите родители, защото същата учителка получи за абитуриентския бал сребърна гривна.

“Аз съм начален учител със стаж 20 г. Получавала съм подаръци и аз самата давам като майка пари, когато се събират за подарък на учителите на моите деца. Но моето лично мнение е, че цветята са един достатъчно красив начин да изразиш уважение и обич. Когато ми подаряват нещо, се чувствам страшно неудобно. Освен това понякога подаръците са много нелепи и абсолютен кич. Но аз ги приемам от сърце, защото знам, че са направени от сърце. Не бих искала родителите да мислят, че учителят очаква подарък, това не е така. Но ако държите да подарите нещо, то това би могло да бъде един красив албум със снимките на вашите деца, които учителят няма да забрави никога, защото те ще си останат неговите деца”.

Това написа във форума на сайта “Часът на мама” санданска учителка и събра овациите на голяма част от участниците тук. В Благоевград обаче жената не намери последователи. Явно албумът се вижда прекалено скромен дар на настоящите ученици, затова и тази година подаръците им за любимия учител бяха значително по-скъпи и помпозни.

Преподавателят по английски език в СОУИЧЕ - Благоевград Иван Дерменджиев например получи ваучер от 500 лв. за екскурзия за двама от учениците си в 12 “а” клас. Посланието на децата бе ясно - хем да си почине от тях, хем да отведе младата си съпруга на медена седмица извън Благоевград. Къде точно - той сам ще си избере, кога - също, защото ваучерът се ползва до 6 месеца след като бъде регистриран в туроператорската агенция.

По желание приносителят му може да доплати, ако реши да се разходи за по-дълго в страната или по света. Подаръкът ваучер, избран след истинска класна война и дълги колебания дали да е фотоапарат, часовник или нещо друго предметно, зарадва много младия преподавател и определено оглави класацията за най-оригинален в Благоевград.

Колежката на Дерменджиев - класната на “в” клас в СОУИЧЕ Даниела Йовкова, получи комплект бижута.

Дванайсетокласници от “в” паралелка в Професионалната гимназия по електротехника и електроника “Н. Вапцаров” в Благоевград подариха на любимата си класна титулярка Любима Ласкова GSM – сегашният й апарат бил много стар и недостатъчно модерен.

В Езиковата гимназия абитуриентите наблегнаха на маркови часовници. Пак там момчетата и момичетата, които свалиха униформите си и се разделиха с безгрижния училищен живот, направиха и още един подарък - общ, за цялата гимназия. Те подариха на ЕГ-то лаптоп. На 155-те абитуриенти това им струваше по 5 лева на човек - колкото кутия цигари. Подаръкът ще се помни обаче от всичките им учители и тези, които след 1, 2 или 3 години ще се наредят като тях под знамето на гимназията, за да го целунат за последно.

Всъщност извън подаръка за класния общ подарък от целия випуск за училището е традиция от няколко години в Благоевград. В коридорите на СОУИЧЕ има 2 пейки, дарени от випуски 2009 и 2010.

Хем практично, хем нужно, хем красиво, хем неособено скъпо.

Момчетата от бившия Електротехникум в Благоевград също събраха по някой лев за общ подарък на школото, в суматохата около цвета на костюмите за бала, прическите и драмата “вратовръзка или шалче” те обаче забравиха да го донесат на абитуриентската вечер и по тази причина оставиха връчването му за деня на дипломирането. Според осведомена учителка подаръкът май е картина, младежите обаче се държат като партизани на разстрел и дума не обелват по въпроса.