Убиха творческата самодейност, от 20 г. няма народна просвета, народна армия, народни читалища, един ден няма да има и народ

- Професор Динчев, всяко решение в живота има добра и лоша страна. Връщайки назад лентата, откривате ли нещо, за което си е струвало да съжалявате, че не се е случило, че не сте успели да го постигнете или че не сте го направили?

- Не ми остана време да обработя няколкото хиляди фолклорни записа, част от които съм направил още преди 50 години. Сред тези записи са и песните, които бяха изпети на съборите "Пирин пее", проведени от 1962 година насам.

- Повече от 40 години се занимавате с научни изследвания в областта на българския фолклор. Има ли нещо днес, което да е останало непознато за изследвачите и трябва да бъде открито?

- В момента се сещам за един голям дял от фолклора - обредността. Това е едно уникално явление в бита на балканските народи, върху което са посветили време Вук Караджич с изследването му "Додатак. ...... от Бугари из Разлога", Иван Кюлев с изследванията му за Неврокопския край, Антон Попстоилов, който записва фолклора и обичаите в цялата страна, започвайки от с. Лешко, община Благоевград. И днес това явление продължава да провокира етнографите и фолклористите.

- Как стои въпросът за "историческа истина"? Според Вас не е ли непосилно отговорна задача - за когото и да било, да я търси? Питам Ви, защото и днес продължават споровете дали песента и инструменталната музика в нашия край е българска или македонска.

- Както беше казал старогръцкият поет Менандър, всяка истина се разкрива с времето. Въпросът с историческата истина в историографията е много сложен. Според мен се злоупотребява с песните, които са свързани с героическото време и неговите герои. Държа да отбележа, че песните са част от културата на всеки народ, но в никакъв случай не могат да бъдат разглеждани като негова история. Казвал съм го много пъти, ще го повторя и сега - заблуждават се всички, които търсят зад една песен чист исторически факт или потвърждение на някакъв исторически документ. Това е художествено творчество, в което "историзмът" е подчинен на условността и поетическата приповдигнатост.

- Преди 50-60 години броят на хората, които са се занимавали с изследване и събиране на автентични фолклорни материали, беше значително по-голям в сравнение с днес. Тръпката ли я няма вече, или стана безинтересно човек да се занимава с неща, които на практика не носят пари?

- Има и тръпка, има и какво да се събира и изследва, но ми се струва, че липсва държавна политика в развитието и организирането на различните научни изследвания. Средствата за наука се орязват с всяка измината година, продължават да липсват правила за оценка значимостта на едно или друго изследване. Отдавна вече ги няма някогашните обсъждания и публични дискусии, които раждаха сблъсък на творчески идеи и позиции. Днес, с малки изключения, научните изследвания се превърнаха в някакъв вид самодейност - измисляш си някакъв "научен" проблем, започваш да го "изследваш", след това напишеш нещо, издаваш съответната книга и хоп - ставаш "учен".

- Какво друго е необходимо, освен търпение, за да бъде човек безспорен авторитет в някоя област на науката?

- Да притежава усет за научно мислене. За да откриеш прашинка злато в науката, първо трябва да си наясно къде трябва да "копаеш", след това да прехвърлиш тонове информация, а накрая да подложиш на съмнение това, което си открил, и да продължиш да копаеш на нивата, наречена наука.

- Заедно с неколцина известни фолклористи и изследвачи - академик Николай Кауфман, проф. Илия Манолов, проф. Кирил Стефанов, Александър Кокарешков и др. Ваши колеги и приятели, сте сред създателите на националния събор за народно творчество "Пирин пее". Не е ли време този фолклорен форум вече да бъде пенсиониран?

- Рано му е за пенсия. Той трябва да продължи да издирва, събира, показва и популяризира автентичното народно творчество. Колкото и да са малко непознатите фолклорни образци, които се появяват или откриват на този събор, той си остава уникат. Фолклорът, образно казано, е като шило, което в торба не стои, т.е. той винаги си намира начин за изява.

- Можете ли да посочите поне три от причините, които пратиха творческата самодейност в забвение?

- Този въпрос е твърде сложен. Като първа причина ще посоча демографския срив, който тотално обезлюди хиляди населени места и най-вече селата, където столетия наред са били изворите на народното творчество. Втората причина е, че днешните "демократи" престанаха да уважават думи като народ и народно. У нас от двайсет години насам няма народни читалища, народна музика, народно творчество, народна просвета, народно здраве, народна армия и т.н. Както е тръгнало, един ден май няма да има и народ.

- Липсата на достатъчно пари ли убива българската наука, или причината трябва да бъде потърсена на друго място?

- Не толкова липсата на пари, отколкото липса на ясна политика за приоритетите, които тя трябва да следва. Днес например изключително малко са научните трудове и книги, които се издават с финансовата помощ на държавата. През изминалите 20 години тя не направи почти нищо да подкрепи развитието на младите учени и изследователи, на даровитите студенти. При това положение за каква културна или научна политика говорим.

- Макар и на 75 години, продължавате да сте все така жизнен и житейски активен. Кое Ви презарежда с енергия?

- До преди година това бяха моите студенти, а сега единственият "двигател" ми остана желанието за работа. Продължавам да "чопля" в различни проблеми и се надявам да открия още духовно злато в тях.

- Всяка продукция има и брак. Ако в науката действаше пазарният принцип, какъв процент от "научните" разработки трябваше да са вече в кошчето за смет ?

- Брак винаги е имало и ще има, но през последните 15-20 години наблюдавам тотално липса и обезценяване на критериите в научната дейност, липса на мотивация у сериозните изследвачи да се занимават с такава дейност и в крайна сметка от това идват и посредствените резултати. В същото време се появиха и много мераклии да направят за нула време научна кариера, намират пари и издават купища книги, които в поне 30-40 на сто от случаите нямат никаква научна и обществена стойност, но осигуряват титли и академични постове на авторите им.

- Дайте един-два примера!

- В учебника по литература за 6-ти клас например има куп неверни неща, изписани за фолклорната легенда. За мен е ясно, че съставителите на учебника не са си направили труда да прочетат дори написаното по тази тема от такива авторитети като Михаил Арнаудов, Иван Шишманов, Петър Динеков или поне изследванията на Албена Георгиева за легендата в българския фолклор.

Същата неграмотност срещам и по отношение на приказките. Според съставителите на въпросните учебници, всички приказки са фолклорни. Това обаче не е вярно, защото дори и децата ще им кажат, че приказките, разказани в книгите на Елин Пелин, Ран Босилек, Констатинтин Константинов и т.н. не са фолклорни или народни приказки, а авторизирани. За полуграмотните съставители на учебници обаче този факт явно няма значение.

- Днес говорим за криза в икономиката, за криза във финансовата система. Имаме ли основание да говорим и за криза в образователната и в ценностната система на българина?

- Разбира се, защото именно тук кризата е тотална и за жалост не е от вчера. Много хора погрешно смятат, че излизането на икономиката ни от криза ще реши автоматически и останалите проблеми на държавата и нацията ни като цяло. Според мен това са илюзии.

Известно е, че науката, научните изследвания и открития водят икономиката напред, а не обратното. За какъв прогрес може да говорим днес в България, когато науката е изключена от приоритетите в държавната ни политика.

- Много бизнесмени често се оплакват от нелоялна конкуренция. Има ли нелоялност и в науката?

- Хватките са едни и същи. Познавам много почтени учени и колеги, но познавам и доста "учени", които направиха кариера с халтура, вместо с истинска наука. И пак ще дам пример със съставителите на учебници. Аз и до днес не мога да разбера що за национална политика е тази,която позволява в една малка страна да има за един и същи клас по 5-6 вида учебници по история, география, физика, химия, природознание, съставени от различни авторски колективи. Това нарушава конституционното право за равен шанс?

- Макар и под друга форма, подобно нещо се забелязва и в университетите и колежите у нас, тъй като всеки преподавател иска студентите да четат от неговия учебник. Това коректно ли е?

- Това също е истина. За жалост грозна. Когато аз бях студент, обаче също ни принуждаваха да четем от определени учебници.

- Вие играете ли го този номер?

- Ще почерпя, ако се намери поне един студент, който да ви каже, че съм въртял далавери с учебниците, книгите или научните изследвания, които съм написал. Винаги съм искал от моите студенти да знаят, независимо откъде четат. Затова държах да са прочели написаното по съответната тема от Петър Динеков, Тодор Ив. Живков, Михаил Арнаудов и др., а за мен не беше трудно да разбера кой как се е подготвил за изпита.

- Прави ми впечатление, че през изминалите двайсет години много университетски преподаватели станаха политици. Явно нещо ги блазни. Кое може да бъде то?

- Надеждата,че политиката ще има даде онова, което университетът не им е осигурил - власт и пари, възможност да бъдат в светлината на прожекторите, както се казва, по-лесна възможност да си оправят "тотото".

- Как човек да запази достойнството си в среда, в която всеки е готов да изяде другия?

- Писани рецепти за това няма. На човека му е даден път и той е длъжен да го извърви. Всеки обаче сам трябва да намери посока, в която да тръгне. В Светото писание е казано: по делата ще ги познаете. Моите дела са 12-те книги и над 200 научни студии, статии и рецензии, които съм написал като университетски преподавател.

Ако някой иска да види проф. Костадин Динчев в истинския му ръст на научен работник, нека вземе и попрелисти или, дай Боже, да прочете нещо от цялата тази книжнина. В нея е моята мисия - на търсача, на откривателя.

- Доколкото зная, Вие сте единственият университетски преподавател от Югозападна България, който е награден с орден "Стара планина" за принос в развитието на българската култура. Завиждат ли Ви за това признание Вашите колеги?

- Както казах вече, в академичните среди всеки живее със самочувствието, че с него започва и свършва светът. Не съм усетил някаква завист, но мнозина демонстрираха видимо показна сдържаност, т.е. поведение, като че ли такива неща се случват всеки ден. Гледам обаче това да не променя нивото на хоризонта, който следвам като човек и като учен.

- Как оценявате културната политика на община Благоевград?

- Областният център преди двайсет години имаше и провеждаше завидна за времето си културна политика и с право беше считан за една от българските столици на духа. Днес не виждам достатъчно знаци, които да очертават хоризонт на модерна културна политика - с ясна визия и регионално значение. Вижте например в какво състояние са паметниците на културата от местно значение.

Спомням си още, че преди години Благоевград беше домакин на чудесен фестивал на телевизионните филми, провеждаха се фестивали на авторската песен, но от тези знакови културни събития няма и помен. За мен продължава да бъде непонятно защо толкова години в културния афиш на града, ако въобще има такъв вече, отсъства академичната общност. Липсва и още нещо много важно - хоризонтът, който трябва да следва културният живот в града ни. За мен е непонятно, че години наред културната политика в нашия град е оставена в ръцете на хора, които нямат значими идеи и не генерират инициативи за нейното развитие.