У нас изкуството не се цени, новобогаташите търсят класици

Художникът Красимир Савов е от Плевен, но от 20 години живее в село Мурсалево, община Кочериново, където е женен. Не членува в творчески съюзи и организации и рядко излага свои работи в България, но пък изложбите му в чужбина са 15-ина. На 18 март навърши 50 години и отбеляза юбилея си, като за първи път откри изложба в Благоевград, във фоайето на Американския университет.

Краси Савов казва за себе си, че не се вписва в рамки и тази му черта в характера в младежките години му носела доста неприятности. Заради това вероятно направил юбилейната си изложба в България, и пак заради същото окачи 60 картини, докато всичките му познати и приятели го убеждавали, че трябва да са 50 - колкото годините, с мотива "така се прави". Напоследък всяка година по 3-4 пъти ходи на пленери в чужбина. Член е на Ордена на рицарите тамплиери в България.

- Краси, защо предпочиташ чужбина за изложбите си, а не България?

- Защото тук изкуството не се цени по начина, по който това се случва навън. Тук за съвременно изкуство малко хора дават пари, т.нар. новобогаташи търсят предимно класици, а средната класа като цяло не е възпитана да цени и инвестира в изкуство. Българинът, без да се замисля, хвърля в нощен клуб или дискотека 100-200-300 лв. на вечер, но едва ли ще извади същите пари за картина или което и да е друго изкуство, и не само това - като види цената, цъка, че му е скъпо. Това е манталитет, не се възпитава култура у хората и затова и резултатите са такива - излагаме картините си в чужбина.

- Настоящият министър на културата Вежди Рашидов все пак е от вашата "черга" - скулптор, няма ли раздвижване в средите на художниците? Не е тайна, че предшественикът му Стефан Данаилов направи много за театъра и актьорите, не само се реновираха сгради, но и мизерните дотогава заплати на артистите бяха коригирани, не че са много високи в момента, но поне не са срамно ниски. Очакваш ли да се случи сега нещо добро и за художниците? Още повече че министър Рашидов се зарече до края на април да открие Българския Лувър - национален музей на съвременното изкуство...

- Ще отговоря честно - не очаквам нещо да се промени. Не бих искал да коментирам политиката на министъра на културата, нито на правителството - нямам политически пристрастия. Но показателен бе фактът, че Вежди Рашидов откри изложба във Франция само месец след като зае министерското кресло.

- Разкажи ми за себе си - как един плевенчанин вече 20 години твори в едно село на главен път Е-79?

- За себе си няма какво да разказвам, не бях от кротките тийнейджъри, но нямам претенции да ме вкарват в графа "репресирани". Заради хлапашки "изпълнения" на няколко пъти сменях училища по изкуствата из страната, но накрая все пак се дипломирах в Техникума по текстил в Плевен. Завърших "Начална педагогика" и едва тогава кандидатствах в Художествената академия, приеха ме и по тогавашни програми за обмен със соцстраните се прехвърлих да следвам в Краков, Полша, където се дипломирах като живописец. А в този край на България ме доведе първо бизнесът с икони, в един период рисувах и продавах на Рилския манастир, а там съдбата преди 21 години ми "подари" съпругата Елза.

- Правиш ли още икони?

- Не, считам времето, през което го правех, за изгубено. Пълен застой за мен като творец.

- Защо? Днес не малко иконописци с това си изкарват хляба...

- Да, но те не творят, само повтарят вече направено. Иконописта е подчинение на канона, там не можеш да направиш и половин крачка встрани, всяка линия трябва да е на точното място. Но явно е трябвало да мина през това, за да разбера, че не е за мен.

- Защо не отведе съпругата си в Плевен, а остана зет тук?

- На жена си дължа много, тя имаше къща с двор в с. Мурсалево и останахме да живеем в дома й. Тя ме издържа и всъщност благодарение на нея аз мога да рисувам. Ателието ми е в двора, там се усамотявам съм със себе си и с... музиката. Страстен почитател съм на хард и артрока, а всеки фен знае, че тази музика се слуша на максимална мощност.

- Малко мъже си признават такова нещо за жените си. Сигурно ще те нарекат "мъж под чехъл"...

- Това е истината, а и не ме интересува какво мислят другите.

- Мотивът със стълбата към облаците в много от картините ти има ли връзка с хита на “Лед Цепелин” "Стълба към небето"?

- Вероятно. Вярваш ли, че сме единствените същества с интелект във вселената?! Когато работя по една тема, искам да я изчерпя докрай, задълбочавам се в нея и докато не усетя, че всичко съм "изхвърлил", не спирам. Затова и работите ми са на цикли: къщи, риби, лодки...

- Морето присъства доста натрапчиво в работите ти, при все че си израснал далече от вълните и рибарските мрежи, откъде идва тази връзка?

- Пак от младостта ми. Няколко лета работих в Несебър, бях един от първите булевардни художници и още тогава аз и Генко Генков бяхме ценени. Не рисувахме портрети, а фантазиите си, и се продавахме доста добре. Като гледам, сегашните има доста да наваксват, за да стигнат нивото ни.

- През последните години често ходиш на пленери в чужбина за сметка на изявите ти в родината. Какво толкова ти дават тези форуми и жена ти не се ли сърди заради отсъствията ти?

- Сърди се, почти няма случай да не съм тръгнал, без тя да недоволства, но след 10 дни отсъствие у дома все нещо се е случило, което само аз мога да поправя, и винаги ме посреща с радост. Най-важното на тези пленери е, че се срещаш с колеги и се учите един от друг. Организаторите канят 10-12 творци от различни държави, не гарантират откупки, каквато е порочната практика у нас. Там всичко се случва на място, ти виждаш тези до теб как работят и без притеснение можеш да попиташ и да получиш отговор, защото никой не крие "тайния" си похват.

У нас пленерите са "тотално вързани" - откупките са гарантирани, в тях заради това участват едни и същи хора, които дори не работят на място, а показват, или по-точно казано - продават готови вече работи. Визирам маститите художници, които всъщност отиват за почивка на тези български и по нашенски организирани пленери. В чужбина на пленери ходя обикновено 4 пъти годишно, много предложения отказвам, защото времето се застъпва или припокрива. Само като пример ще посоча, че с декан в грузинската художествена академия рисувахме последния път заедно и той ме пита: “Краси, как ги правиш тези подложки?”.

Галеристите в чужбина, от друга страна, също те "откриват" и предлагат на публиката и клиентите си. Препоръчват те колегите ти на своите галеристи в съответната държава, ти препоръчваш този, който те е впечатлил... Няма го егоизма, характерен за голямата част от от българите, радваш се искрено, когато колегата ти продаде или успее. А когато егоизмът в отношенията липсва, дърпаш много по-бързо напред. И естественият цикъл се затваря.

- Продаваш ли?

- Да, за разлика от много колеги, не крия, че работите ми се продават.

- Сега би ли могъл да издържаш семейството си с творчеството си, ако се наложи?

- Мисля, че да. Бих могъл.

- Каза, че в България пазарът на изкуство е твърде свит, къде продаваш?

- В Европа. В Румъния и Турция например пазарът на съвременно изкуство е доста сериозен. За съжаление, в Турция през последните години много се търсят съвременни автори, но тъй като страната не е в ЕС, българските художници имат много проблеми с излагането и продажбите там. Ако направят там откупка, данъците, които трябва да платиш, са често повече от стойността на творбата.

- Не си от хората, които си падат самохвалци, само на рисуването ли залагаш като източник на доходи?

- Не, в момента с жена ми планираме да направим в Мурсалево заведение с ферма за екзотични птици, но тук не е мястото и времето да изпадам в подробности. Обичам да експериментираме.

- Имаш 16-годишна дъщеря, тя рисува ли?

- Да, и има талант, като по-малка много обичаше да рисува, ходеше и на допълнителни уроци в Благоевград, но в момента не иска да се занимава с това и аз не настоявам, защото от опит знам, че насила нищо добро не се случва. Тя учи в Природо-математическата гимназия в Благоевград и сама ще избере в коя посока да върви.

- Две десетилетия работиш между два областни центъра - Благоевград и Кюстендил, но не членуваш в нито едно от дружествата на художниците в двата града, защо?

- Заради егоизма между колегите не се занимавам с членство в групи. Член съм на Ателието на младия художник в Плевен, но не съм член на групата. Две години живях в Испания и съм член на дружеството на художниците в Андалусия, но там обществото е съвсем друго, няма завист, което много пречи на авторите в България. Там се научих да не коментирам другите и това ми е много полезно не само в работата, но и изобщо в живота.

- Член сте на Ордена на рицарите тамплиери в България обаче, защо?

- Защото вярвам в мисията на Ордена за дарителство и взаимопомощ между хората по света. Искам да съм част от тази мисия и се радвам, че вече съм. Последната ни акция е за подпомагане на българско училище в Молдова.

- Каза, че младежките ти години са били доста буйни, какво те усмири и покори? Жена ти ли?

- Животът го направи. Опитът и болката са най-добрите учители.