У нас бях недолюбван и пренебрегван, защото си гледах съвестно работата

Георги Прегьов е роден на 13 юни 1976 година в Благоевград. През 2001 г. завършва Югозападния университет, специалност "Педагогика на физическото възпитание". В момента е задочник последна година в специалност "Право". Започва работа в системата на МВР през 2005 година като полицай в сектор "Охрана на обществен ред и превенция". Напуска Първо РПУ през ноември 2010 година и заминава за Лондон. Женен, с една дъщеря.

- Жоро, след отпътуването ви за Англия в Благоевград се плъзнаха разнопосочни версии - че бягаш заради дългове към частни лица, към собствениците на кафе "Луксор", които преди няколко дни осъдиха задочно в Благоевград съпругата ти за неплатени сметки, заради обтегнати отношения с шефовете ти и т.н. Защо напусна България?

- Решението го взехме през лятото на 2010 година. Тогава със съпругата ми Евгения преценихме, че е време да сменим статуквото си, и избрахме за целта Англия. През декември същата година замина първо тя, а в началото на 2011 година я последвах и аз. Относно напускането ми мога да кажа, че това беше изцяло мое решение, не съм притискан от никого, нито съм заплашван с уволнение. Нямам никакви финансови задължения към частни лица. Ако има човек, който има претенцията за това, нека ми представи официален документ, подписан от мен!

- С какво се занимаваш в Англия?

- Допреди две седмици живеехме в Лондон, но се преместихме в Манчестър, защото съпругата ми спечели конкурс за работа тук и започна като офис мениджър на много голяма маркетингова компания. Аз работя като охрана и шофьор на частно лице. Дъщеря ни Катерина ходи на предучилищна подготовка, тъй като децата между 3 и 5 години задължително трябва да посещават такава поне една година, преди да тръгнат на училище на 5 навършени години. Тази държава дава изключителна възможност на хората за реализация, без значение от каква националност са. Ценят се личността и способностите на човека.

- Как мина периодът на адаптация към живота на Острова, притесняваше ли ви езиковата бариера?

- Периодът за адаптация е минимален, тъй като всичко е уредено и подредено, а пречките са сведени до минимум. Всички хора и институции са добронамерени, готови да помогнат с каквото могат.

- Районен съд - Благоевград ви осъди за неплатени задължения в размер на 10 000 лв. към собствениците на кафене "Луксор", което съпругата ти държеше преди отпътуването. Преди да затворите заведението, вие с нея обаче заведохте дело срещу хазяите ви сем. Георгиеви за 50 000 лв., дадени за ремонт на помещението и терасата пред него. Защо не успяхте да докажете тезата си и се стигна до осъдителна присъда?

- Останахме много изненадани от решението на районен съдия Саша Алексова по исковата ни молба за извършените подобрения в помещението. Не е логично тя да пренебрегне фактите - предоставените по делото фактури; експертизата от вещо лице, назначена от нея самата; проектите за промяна на предназначението, върху които собствениците на помещението са положили подписите си и изрично са се съгласили тези подобрения да бъдат направени; няма логика Алексова да не зачете и показанията на свидетелите, които активно участваха в ремонтните дейности! Ще обжалваме на втора инстанция, твърдо сме решили, ще продължаваме да се борим да си върнем това, което сме дали.

Не можем да си позволим да правим подаръци за 40 000 лева на когото и да било, все пак не копаем парите от земята. Проблемът е, че адвокатът ни направи процесуални пропуски в хода на делото, не изложи важни аргументи, които щяха да натежат в наша полза. Ние на делата не успяхме да присъстваме - няма как да пътуваме до България за всяко заседание. Но бившата ни наемодателка Мария Георгиева е заявила на баба ми Катюша Кирилова, че е платила достатъчно на когото трябва, за да спечели делото. Веднага изникват съмнения за корупция.

- Не ти ли е мъчно за работата в полицията?

- Няма как да тъгувам за полицията, тъй като през годините ми на честна работа там бях недолюбван и пренебрегван, защото си гледах съвестно ангажиментите и изпълнявах професионалните си задължения. Гордея се със себе си, тъй като в работата ми като полицай имам достатъчно разкрити престъпления и винаги съм работел в полза на обществото. Работата за мен беше удоволствие.

- Сега отстрани можеш ли да направиш една по-независима оценка на работата на българския полицай в сравнение с тази на английския?

- Разликата между българския и английския полицай е огромна поради факта, че хората тук спазват законите и не си позволяват да проявяват своеволия. Логично и разликата в заплащането е в пъти. Един английски полицай започва работа на 2500 паунда месечна заплата! Иначе и тук, както и в България, има организирана престъпност, в която участват хора от различни националности. Срамувам се от факта, че в районa на Лондон 10 от 13 джебчийки са българки. Преброих ги, защото снимките им бяха поместени в местен вестник! Как да кажеш, че си българин?! Честно - тук българите и румънците ни третират като трето качество хора. А аз съм дошъл в Англия, за да изкарам честно хляба си, да живея приличен живот и да осигуря добро бъдеще на детето си.

- Смяташ ли някога да наденеш пак полицейската униформа?

- Да! Но не в България, а тук. Подадох си документите за работа в местната полиция и се надявам да успея.

- Това означава ли, че нямаш никакво намерение да се прибираш обратно в България?

- Означава. Оставаме завинаги тук!

- Гласувахте ли в Лондон за български президент?

- Не сме гласували. За цяла Англия имаше само една-единствена секция - в посолството. Това е крайно недостатъчно, при положение че по официални данни във Великобритания живеят над 100 000 българи!

- Срещате ли се с други българи в Англия?

- Поддържаме контакт с малък кръг от хора, с които си помагаме, когато е необходимо. Който не е бил в чужбина, той не знае българинът колко долно и мръсно същество може да бъде! За съжаление.

- А чуваш ли се с бившите си колеги от благоевградската полиция?

- Да, поддържам връзка с няколко души, за които по време на работата ми разбрах, че могат да ми бъдат близки. Оплакват се от ниското заплащане, от начините и методите на управление, от отношението на преки началници и несигурността, която изпитват по време на работа. Липсва връзката между колеги и това е тъжно, защото съзнателният живот на един човек минава в семейството и в службата му.