Търсите чудеса - Сенокос ви очаква, от връх Пирин започва световният летопис на туризма

- Г-н Димитров, карате трето кметуване на Сенокос. Това за добро ли е?

- За селото или за мен?

- Ами и за Вас, и за селото.

- За мен - не се оплаквам, но можеше и друго. За селото - други да кажат. Добавям веднага, че да се кметува в село като Сенокос, което има много къщи, а малко люде, хич не е нещо лесно и весело. Тук почти всичко е в летописните страници под заглавие “Минало”. Своето място виждам в търсене на възможности за някакво прераждане, или да го наречем възкръсване в сегашното, та дано и то остави някакви нишани, които да са някакви пътеки към идно. В такова селище кметът е и господар, и пъдар. Каквото и да се случи - него търсят, дето се казва, той е “и за оп, и за гроб”. Та и мен за какво ли не ме търсят, но пък съм и доволен от това, че човек, ако никой не го търси, тогава човек ли е...

- Да се поразходим из селото?

- В минало или настояще?

- Да започнем с миналото.

- Първите заселвания са в началните години на робството. Това са сторили люде, живели някога в местностите Раец и Габровица в Кресненския пролом, но вероятно забегнали от там поради опити за потурчване и потърсили нови земи за къщи и за оран из тези планински висоти. Заселили се в местностите Селището и Негован. Под името Сенокос селото се споменава за първи път писмено в турски документи от 1606 година. Васил Кънчов в капиталния си труд “Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница” в края на ХIХ век сочи селото с две имана - Сенокос и Клисемахле. Тогава е имало към 800 жители - християни, а сега са под сто. Исторически маркери тук са 1878 година - участие в Кресненско-Разложкото въстание, 1862 - строи се църквата “Св. Димитър”, в която през 1894 година се настанява местното училище, 1901 - Яне Сандански учредява комитет на ВМРО. Някога селото е било пръснато на 8 махали, като централната се нарича и сега Селото. За името Сенокос няма друго обяснение от това, че идва от многото ливади, които и някога, и сега стопаните им едва смогвали да ги окосяват.

- Какво бихте казали на тези, които не са идвали в Сенокос?

- Бих им казал, че ако търсят чудеса, да не се чудят - Сенокос ги очаква...

- По-конкретно?

- Ами да започнем със старините. Ето църквата “Св. Димитър” - уникален паметник и не само свято място на вяра, но и за поклонничество от гледна точка на исторически събития. Построена е в оброчището “Св. Троица”. Делегация е измолила от султана ферман за изграждането й, като е ходила до Цариград. Лично Ибраим бей уговорил как да бъде построена, като разрешил да е само няколко аршина по дължина и ширина, но жълтиците на някои местни чорбаджии я направили и по-голяма, и по-висока. Първите служби се водили на гръцки език, но Харалампи Цветков изпратил на своя сметка да се учи за поп в Солун едно момче, Георги, което като се върнало, пропяло на черковнославянски, а всички богослужебни книги на гръцки език били изгорени. През 1902 година се случило друго събитие - поп Илия си свършил службата, а в църквата бил и Яне Сандански. Войводата взел да говори надълго за революционните дела. По едно време поп Илия го прекъснал и му рекъл: “Яне, много длъжко говориш!”. Яне Сандански гоо поизгледал и му отвърнал: “Попе, учи се да слушаш. Ти докато четеш из твоите книги, аз не те прекъснах, та не се меси и в нашите работи!”. Трагична за църквата е 1912 година, когато е изгорена от турски войници, но през 1927 година е възтановена, и то в по-блестящ в архитектурно отношение вид.

Няма човек, дошъл в Сенокос, който да не обходи и Стария хан. Може би столетия е приютявал кервани, каращи вино от Мелнишко и Кресненско по пазари наблизо и далеч. Чудното в него е това, че е построен върху огромна скална основа. По стените му се виждат малки процепи - през тях са се показвали дула на пушки, че се случвало и разбойници да се явяват. Мълчи със своите тайни Старият хан, но може да се събуди и за нов живот, че сегашни наследници на старите му собственици не крият амбиции да го възкресят и с вида си ще е жива атракция за всеки, който стъпи в сенокоска земя.

- С какво друго Сенокос може да предизвика посетители?

- Ще кажа направо, тези, които търсят чудеса, да не се чудят, а да идват. Да напуснат пътя Е-79 при село Полето и след десетина километра катерене към Брежани, Ракитна и Мечкул ще са в Сенокос. Пътят е тесен, има асфалт. Тук ще ги посрещне с новия си хан Атанас Везенков. Всичко тук е в зеленина и природни чудесии - ливади, овошки, диви храсталаци, лозници, панорамни изгледи из околностите и към тъмната гориста висота на Малешевска планина и Кресненския пролом. Ханът примамва със стаи в битов стил, механа на закрито и открито, и то в стародавен битов стил. Кухнята ухае на домашно приготвен боб от собствена реколта, пържена риба от собствен рибарник, ракийка от собствени джибри. И всичко е екологично чисто. А да разказвам ли за природата?

- Ами да.

- Сенокос се намира от 750 до 900 м н.в. Над него се виши най-северният връх на Северен Пирин - Пирин. Селото е дало името си на една от пиринските реки - Сенокоска, всякла живописно долината си в тъмни дълбини и надвиснали скални грамади. Място на природно поклонение е Клатен камен, едно скално купище, застанало така, както че човек го е построил, върху друга скала. Това каменище тежи над 5-6 тона, но човек със здрави ръце без много усилия би могъл да го заклати и оттам иде и името му. Да продължа с Кралимарков камен. Това е едно огромно каменище в оброчището “Свети Мина”. На върха си има вдлъбнатина с размери 60 на 60 см. Някои не вярват, но истина е, че тази дупка върху каменището се е появила от коня на Марко Кралевити - Шарколия. Бързал за някаква битка Крали Марко и политнал с коня си от Малешевска планина над Кресненския полом и едно от копитата на коня ударило скалата и от това се получила вдлъбнатината. Тази вдлъбнатина се пълни с дъждовна вода, запазва се за дълго време и много люде казват, че е лековита. По-целебно обаче е самото каменище, което било изпълнено с някаква енергия от незнаен божи източник, но трябвало да се поседи върху него или по-добре да се преспи някоя нощ.

Та ако се тръгне наляво или надясно из Сенокос, и какви ли не други скални чудесии ще се видят майсторени от природата хилядолетия с нейните инструменти - студ, мраз, дъжд, ветрове... Тук из стръмните долове или из ливадни ширинки се появяват камъни във вид на купи сено, на останки от крепости, на топове, фигури на какви ли не животни.

Да, чудна е земята сенокоска, и то не само със зеленина, дървета, долини и висоти, поляни и стръмнини, но и с това, че тук са бродили хайдути и комити. Живи въглени парят по тъмни пътеки от стъпките на Сирма войвода, на Петка войвода. Тук е бродил Яне Сандански, укривана е мис Елена Стоун. Това е през 1901 година по време на аферата “Мис Стоун”, завладяла първите страници на световния печат и донесла откуп 12 500 златни турски лири, с които е закупено оръжие за освободителното дело. Събития тук се редят и по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година, при Кресненско-Разложкото въстание, Балканската и Междусъюзническата война. За някои от тези събития напомня и оброчището “Св. Петка”.

- Доколкото знам, това оброчище е мястото на годишните събори на съседното село Ощава, ама по време на твоето кметуване ти май си го превзел?

- Не е така. Оброчището се намира извън населени места. При Кресненско-Разложкото въстание тук въстаници от нашите села водят три дни боеве с многочислен турски аскер и башибозук и успяват да го отблъснат. В чест на това събитие нашето кметство с помощта на община Симитли постави паметна плоча. Построихме параклис, та да има място, където човек да запали за помен свещичка. Облагородихме и мястото около чешмата. Абе свято място е, не е нито на Сенокос, нито на Ощава, важното е, че и сега стават събори всяка година, както е било и преди сто години.

- Ако дойдат гости на Сенокос и те потърсят за водач, къде би ги завел?

- Първо из селото и из останките от 8-те му махали. Вярно, руините са множко, ама и те могат да разкажат много работи. А има и искри на пробуждане - много млада челяд на побегнали някога родители вече постягат бащини и дядови къщи, ограждат имоти, садят дръвчета. Примамва ги старата родна кръв, пък и кристалният планински въздух и благословената тишина. Много от тези, които идват, имат мерак и да се покатерят по гърбината на планината. Има маркирани маршрути, по които за около 4 часа път мога да ги отведа до връх Пирин. Този най-личен връх в тази част на планината се издига на 2593 метра надморска височина. Има пирамидален вид, изграден от гранити. По него минава главното трасе по билото на Пирин планина, което е и част от европейски маршрут. Точно тук, от висотата на 2593 м, за тези, които не знаят, ще разкажа, че започва летописът на световния туризъм. Ако надникнем в страниците на първи том на немската енциклопедия “Алпинеус Хадбух” от 1931 година /стр. 312/, ще прочетем, че за първо писмено документирано изкачване на планински връх в света се смята това на македонския цар Филип V и сина му Персей. За това събитие съобщава и Тит Лавий /40-та книга от неговата “История”/ Повече от 20 века остава забулено в тайна това изкачване. През 1970 година журналистът Георги Масларски съобщава чрез в-к “Отечествен фронт”, че е открил този връх и той е връх Пирин. Човекът бил намерил мястото, където Филип V бил принесъл в чест на Зевс жертвоприношение. Той открил добре обработени каменни блокове, на които личали и улеите за изтичане кръвта на животното. Аз лично с очите си съм видял това място и смея да твърдя, че е истина. Не знам обаче какво са видели Филип V и синът му Персей, както и свитата им преди 20 века, но сега мога да уверя, че от връх Пирин гледката е от чудно по-чудна: на изток се шири в гористи дипленици планината Родопи, на юг се вишат Пирин в удължението си и планините Славянка и Беласица, после откъм запад се редят в горди чуки Огражден, Малешевска и Влахина, а помежду тях като извадени от кания саби реките Струма и Места режат плодородни котловини и проломи.