Търсачи на съкровища

,,Ако искаш да промениш света, трябва да го погледнеш с различни очи” - будистка мъдрост

Децата са нашите съкровища - така твърдим всички но...

Всички днес смятаме, че те са особени, ексцентрични хиперактивни. Новите деца, нашите деца. Много от тях са определяни като деца с "труден характер", отказващи да се подчиняват на родителски и училищен контрол, проявяват упорито свободолюбие и имат определено мнение по всички въпроси, както и решимостта да го отстояват, независимо дали са на 3 или на 13 години. Вече идват в нашия свят планирано, но защо не ги приемаме, защо се дразним от тях, защо им нямаме доверие?... Защо след еуфорията на появата им все сме намръщени, недоволни и сърдити? Уморени ли сме от игрите им, смеха им, неизчерпаемата им енергия?

Не ги приемаме, защото ни показват грешките. Показват ни, че не сме съвършени, въпреки скъпите коли и GSM-и, високите, модерни технологии и уж високото ни самочувствие, което сме си изградили благодарение на тези материални блага.

Те, децата на днешния ден, са различни, не ценят нашите постижения, защото ние просто забравихме да им покажем, че ги обичаме. Май цялото ни общество е добре да се поучи от тях. Докато се забавляват в играта си, те строят пясъчните си замъци и не се притесняват много, ако паднат, продължават нататък, към следващата игра, която им носи ценните уроци на живота. И даже да се поскарат и да си разменят някое шамарче, бързо забравят и на следващия ден са отново заедно.

Представяте ли си, ако само за 2-3 дни се разменим с децата си. Те да напишат правилата, да диктуват отношенията, да изграждат нашия/техен свят. Сигурно ще е много по-усмихнат, нали! Да ги обичаме и подкрепяме, докато се учат да правят първите си стъпки, докато правят белите си, всеки има право на грешки и какво, че като проходят ще ни разхвърлят къщата?! ...Важното е след всяка грешка да поемат отговорността си, да трупат опит и да се учат как да не грешат... Да расте Човекът в тях. Та нали, ако не се опари на печката, детето няма да разбере, че има огън и че е опасно да бърка в него...

Нека се вслушаме и в искрената им истина, която не се страхуват да кажат на всеослушание понякога. Да, не ни харесва да нарушават правилата ни, объркват ни, даже ни карат да се срамуваме от непредвидимото им поведение, стараем се понякога да укротим енергията им, но все пак ще ни се наложи да ги приемем.

Защото те имат правото да говорят и да бъдат чути! Какво ще се случи - времето ще покаже... Хич няма да им е лесно да устоят на трупаните със столетия лъжи, ще им е нужно голямо безстрашие. И нека Бог да е с тях!

И мисля си, онази обич, която струи от очите и усмивките им, и вярата в нещо по-висше ще ги води в правилната посока

А ние, учителите в детските градини, ще сме си свършили работата, когато чуем по улицата припрени детски гласчета да подканят: ,,Побързай, мамо, ще започнат без мен". Тогава всички ще бъдем търсачи на съкровища, скрити в децата ни!

Мариана Димитрова, главен учител в ОДЗ "Радост" - гр. Разлог