Тунис е цивилизована страна, по нищо не отстъпва на европейските държави

Михаил Ошинов е роден 1941 г. в Благоевград. Завършва специалност “Металургия” във ВХТИ - София. Работи в СД “Местна промишленост и битови услуги” и в ОКС - Благоевград. Преподава в Мароко - в институтите за приложна технология в гр. Ер Рашидия (1986-1989) и в гр. Бини Мелал (1997-1998), и в Института за висши техници в гр. Габес - Тунис (1990-1993). Женен е, има син и една внучка.

- Г-н Ошинов, работили сте в две арабски държави - Тунис и Мароко, и познавате условията на живот там. Следите ли последните събития в Северна Африка?

- Разбира се. Никак не съм изненадан, че началото беше именно в Тунис. Защото Тунис е цивилизована страна, която не отстъпва на европейските. Единственото, по което отстъпва, е изборът на висше държавно ръководство. Интелектуалното ниво на средната класа е на високо ниво. Държавното управление обаче е или беше контролирано от кръг, близък до Бен Али. Първият президент Бургиба след обявяването на независимостта на държавата след Втората световна война има определени заслуги за въвеждане на модерни принципи на управление и организация на обществото. Така например той отменя полигамията, премахва религиозните забраните, свързани с Рамадана, като казва, че спазването им е въпрос на традиция, но не и на закони, допуска жените на обществени постове и т.н. Той управлява до преклонна възраст и беше сменен на практика с преврат, но узаконен преврат - освидетелстван с медицинско удостоверение, че не е способен да ръководи държавата и да изпълнява задълженията си. Отстранен бе мирно, без санкции. На негово място застана Бен Али, който преди седмици беше принуден да избяга.

- Какво е общото и какво различното между двете страни?

- Общото за тези страни е изключителният демографски бум. През ХХ век населението на Мароко се увеличава пет пъти: от около 6 млн. в началото на века, през 1986-1988, при първото ми пребиваване в Мароко, населението наброяваше 17-18 млн., а през 1997 г. - 32-33 млн. души. От тях 95 на сто са на възраст до 30 години. Проблеми с пенсиите на възрастните хора няма, но проблемите с работата на младите хора са много тежки. Няма къде да отидат, няма какво да произвеждат, няма на кого да продават. Единственото, което би могло да се продава до известна степен, е селскостопанска продукция.

- Протестирали ли са тогава по някакъв начин?

- И в Мароко, и в Тунис бях свидетел на демонстрации - със страх направени: стотина-двеста души тичат от единия край на улицата до другия, викат нещо и бързо изчезват. Защото, ако ги хване полицията, ще има репресии. Специално в Тунис станах свидетел на една демонстрация. Вървях по улицата и изведнъж срещу мен се зададе такава група. Спрях се да ги гледам и един арабин, който сигурно позна, че съм чужденец, ми каза: “Така е! Не може да се живее повече така”. Попитах го това ли е начинът, по който да стане, би трябвало на по-високо ниво да се поставят нещата, а той ми отговори: “Донякъде сте прав, ама тия отгоре, като не взимат мерки, какво друго да се направи?!” Иначе организацията на живота, образованието на подрастващите, еманципацията на жените и т.н. малко се различава от нашите разбирания.

- Преподавали сте на студенти технически дисциплини. Как оценявате нивото на образованието?

- Прави се необходимото младежите да получат образование. В Тунис има институти на две нива: за висши техници и други, които дават висше образование. И едните, и другите ги има в много градове в страната, произвеждат се много кадри, но по-нататък няма реализация. Има индустрия, но не е достатъчно активна, липсват пазари - заради качеството, от една страна, и заради авторитета на страната. Някои от нещата им са много хубаво направени, например съдове за домашна употреба се произвеждат страшно много, но на кого да ги продават? Тунис има около 8-9 милиона души население, а съдове не се купуват често. Поради тази причина младите остават без работа. Случаят, който предизвика безредиците в Тунис, е именно с такова младо образовано момче, с висше образование. Не могъл да си намери работа и започнал някаква търговия - търговията при арабите е традиция, който от тях не се е опитал да прави търговия, не е арабин. Та той се опитал нещо да продава и понеже вероятно не е спазил някакви разпореждания, полицаите взели че го набили и той се самозапалил. И оттам, поради силното чувство за солидарност и съпричастност, тръгнаха безредиците в Тунис.

- След Тунис се задейства ефектът на доминото - протестантите в Египет победиха, в Бахрейн се масовизират, а в Либия ситуацията ескалира с часове. Ще ги последва ли Мароко?

- В Мароко кралската институция има особен авторитет сред населението. Кралят за тях е като бог и нищо не може да ги убеди в противното. Това е от една страна. От друга страна, кралската институция наистина прави реформи. Интелектуалците в Мароко недоволстват от сегашната ситуация, но болшинството от населението, особено селското, вярва в кралската институция.

Иначе в Мароко има партии (социалистическа, монархическа и пр.), има избори, депутатите в парламента заседават постоянно. Партиите се явяват на избори и ги печелят или губят, но кралят си стои отгоре непоклатим, независимо какъв е резултатът от изборите. Доскоро управляваща партия в Мароко беше социалистическата. Избира се цялото правителство, не се избира само министърът на вътрешните работи - той се назначава директно от краля. Един министър на вътрешните работи беше останал на поста си повече от 20 години. Несменяем. Полицията беше структурирана на пет самостоятелни звена, начело на всяко стои по един директор: полиция, жандармерия, спомагателни сили и още две други. Всички бяха самостоятелни и директно подчинени на краля, за да може взаимно да се контролират и наблюдават.

Отделно от това е авторитетът на краля сред цялото население. От началото на века докъм 1955 г. Мароко е френски протекторат. Според договора кралят остава начело на държавата, но цялостното ръководство на държавата, включително и външната политика, се осъществява от френската администрация. На второстепенни нива французите поставят местни кадри, което от своя страна оказва благоприятно влияние при смяната на френските с местни кадри при отхвърляне на договора за протекторат. През 1951 г. французите решават да отстранят краля на страната, вдигат го една вечер в Марсилия и оттам - в Мадагаскар. За две години Мароко става като кошер. Организират се множество акции от мароканци против отстраняването на краля, партия Истиклял преминава в нелегалност и започва борба за независимост. Една от най-зрелищните е акцията на Мохамед Зерктуни - помня му името, защото живеех на улица с това име - на Коледа той се взривява на пазара в Казабланка, в резултат на което има много убити и ранени. И всичко това в знак на протест срещу действията на френската администрация в Мароко. Франсоа Митеран, по това време министър на външните работи, подава оставка. В крайна сметка французите решават, че няма перспектива и трайно решение с репресии и връщат краля. В деня на пристигането му със самолет буквално половината население се стича да го посрещне в столицата Рабат - пеша, с влак, с коли, и въобще кой както намери... Три милиона човека отиват да го посрещнат. Тогава Мохамед V обявява независимостта на страната. Оттогава кралската институция е боготворена.

- Тези дни имаше мирни протести и в Мароко. Протестиращите издигат лозунга “Кралят да царува, но да не управлява”.

- Не очаквам дълго време да се забавят, но и не очаквам големи ексцесии. Защото сегашният крал според мен реагира на това, което става, и прави някакви промени. Но промените не могат да станат бързо, иска се период от време...

В потвърждение на това тези дни в интернет видях лозунг на протестиращи

”... обичаме те, но искаме демокрация...”

- Еманципацията на жените е проблем в повечето ислямски страни.

- Еманципацията в Тунис е реалност. Ако има някои нееманципирани, то е по тяхно лично желание. Иначе във влаковете, в рейсовете, в градския транспорт срещаш модерно облечени момичета, с къси поли, свободно държание, можеш да говориш на всякакви теми с тях... Имаше много студентки в института, в който преподавах. Но не във всички специалности - например в счетоводните основно бяха момичета, по-малко имаше в градостроителството, а почти нямаше в техническите, които се занимаваха с изграждане на метални конструкции, заваряване на метали и т.н., което е нормално. Малко бяха тези, които влизаха със забрадки в института. След смъртта на Хасан II през май 1998 г. новият крал на Мароко също започна да променя традициите по отношение на жените.

- Как си обяснявате еманципацията на жените в Тунис - с ролята на французите или самите тунизийци са по-различни?

- С глобализацията. Имат пълен достъп до интернет, преди това радио и телевизия... В Тунис и в Мароко се имитираше свободно държавната френска телевизия “Антен 2” (сега “Франс 2”). В Тунис се имитираше и италианската “РАИ 1”. Цялата страна беше покрита с двете тв програми. Северните райони хващаха и доста други италиански канали. И понеже “Антен 2” е интелектуална, следяха стриктно предавания на известни френски журналисти като Кристин Окрен, Даниел Митеран и др.

- Северна Африка е населена с араби, които говорят един език. Имат ли съзнание за отделна нация тунизийците и мароканците?

- Имат го, въпреки че разликите помежду им са много по-големи, отколкото между нас и македонците например. И то много, много по-големи. Един мароканец от южните части е трудно, да не кажа невъзможно, да се разбере с някой от северните части, защото са развили собствени местни наречия. Но поради религиозни съображения Мароко и Тунис не създават собствен език. Езикът, който се преподава в училищата, поради религиозни догми е класическият арабски - езикът на Корана. Той практически не се говори. И в двете страни се говорят три езика: френски, арабски и берберски, а държавните документи се издават едновременно на два - френски и арабски. Отделно от това, има безчет местни наречия. Аз съм имал студенти бербери и араби и съм ги карал да ми говорят съответно на берберски и на арабски. Като ги слушам, не чувам разлика, защото произношението на звуците е унифицирано. Но като ги питам какво е казал другият, оказва се, че арабинът не е разбрал казаното от берберина, докато берберинът е разбрал, защото говори и арабски.

- Развито ли е земеделието в Тунис и Мароко?

- Селскостопанската кампания в тези страни започва през месец септември и приключва през април. Но селско стопанство при условията на тези страни изисква значителни инвестиции. Държавата изгражда канали с дължина понякога над 300 км. Правят се сондажи за добив на вода от голяма дълбочина. В резултат селскостопанската продукция е в изобилие и на достъпни цени. Примерно доматите целогодишно не надхвърлят цена над 30 цента. Но това не е достатъчно за осигуряване на заетост най-вече на младите хора.

Тунис има 8-9 млн. жители. Територията й е около два пъти по-голяма от България, но едва една четвърт, северната, покрай морето, е обработваема. Останалата част е пустиня и оазиси. В северната част има изключително красиви места - райски градинки, особено есен - рядко красива гледка са портокаловите градини, отрупани с плод, които изглеждат като златни топки. Земята е плодородна и земеделието е развито. Зимно време температурите не падат под 7-10 градуса. Изключително рядко може да поръси малко сняг, но не може да се задържи - пада и се разтопява. Вода има достатъчно - благодарение на французите са развили съвсем друг начин да водоснабдяване - със сонди от дълбочина вадят вода. Не е добра за пиене, но за битови нужди е напълно достатъчна. В Мароко само веднъж видях дъжд - такъв, какъвто ние го разбираме. Такъв дъжд се случва един път на 15-20 години. През другото време в пясъка около института брояхме колко капки са паднали на квадратен дециметър. Примерно 20 или 30 капки.

Но за двете години и половина, в които бях там, водата не спря. Е, веднъж дойдоха да ни предупредят да се запасим, защото щяла да спре водата за два часа. През другото време - вода нонстоп. Въпреки че я вадят от 200 метра дълбочина.

- Какви условия за бизнес предлагат двете страни?

- В Тунис икономиката е сравнително добре развита. Държавата предоставя добри условия за инвеститорите. Те получават безвъзмездно терен и инфраструктурата до него - вода, канал, ток и т.н. Единственото задължение на инвеститора е да не плаща под минималната, определена от държавата, минимална заплата. При внос на материали за производство не плаща митнически такси и сборове. Ако обаче стоката остане в Тунис, тогава вече плащат съответните данъци - ДДС и пр.

- Французи ли инвестират основно?

- Не, и много италианци, германци, след 90-те години и испанци... Много силно беше развито конфекционното производство. Обучени млади хора, на високо ниво - бързо разбират, бързо схващат. Сега, след преместването на шивашката промишленост в Далечния изток, кой знае какво е станало там. Когато бях в Тунис, минималната заплата беше 130 долара, сега трябва да е по-висока, поради което част от тия цехове сигурно вече са затворени. А имаше толкова много. Но инвеститорът си е чужд човек, утре намира по-изгодни условия, прибира си багажа и си отива.

- А българското участие какво е? Какво работеха българите там, имаше ли инвеститори?

- Инвеститори - не. Работехме основно в образованието и здравеопазването. Преднишните години е имало много, след това постепенно намаляха, в последно време не съм се интересувал как е. Но във висшето образование специално имаше много българи. Бяхме ценени и уважавани. На среща с нашия посланик министърът на образованието на Тунис беше казал: “Много сме доволни от българите по две причини: първо, са добре подготвени, работливи, неконфликтни; и второ - най-важното, много добре се имплантират в тунизийското общество. Досега не сме имали оплакване от нито един институт или град от преподавател българин”. Всички останали - поляци, французи, са някак си по-капризни...

В института, в който преподавах, пряката ръководна работа изпълняваше около 30-годишна жена. Веднъж отидох при нея и видях писмо - заявка за преподаватели по съответните дисциплини за следващата учебна година. Най-отдолу, след изреждане на списъка, беше написала: “Ако е възможно - българи”. Две-три години преди да отида в Габес там е работил лекар хирург от Пазарджик. Не е имало случай да се кача в такси и щом разбере шофьорът, че съм от България, да не ме попита дали познавам доктор еди-кой си. А като отговоря, че не го познавам, възкликват: “Как да не го познаваш?” С авторитет, с уважение говореха хората за него. Министърът за здравеопазването е идвал в Габес да се оперира при този наш хирург. Когато той си заминава, същият министър, управителят на областта и всички шефове в болницата и в града го изпратили с подаръци. Молили са се на нашите власти да остане да работи още, но принципите на Държавна сигурност не позволили.

- Какво е твоето обяснение за това, че българите успешно се вграждат в тунизийското общество? Вероятно имаме някаква прилика?

- Имаме прилики. Най-вече в манталитета и разбирането за живота. В Тунис има град, който се казва Монастир - там е роден първият тунизийски президент Бургиба. Питал съм много тунизийци откъде идва името, отговаряли са ми: “Не мога да кажа”. Очевидно там са живели християни някога, не знам кога.

Тунизийците са много разговорливи. Започват да говорят на арабски, но като кажа, че не разбирам, минаваме на френски. Правило ми е впечатление, че възрастните тунизийци говорят перфектно френски.

- Има ли шансове България да развива занапред икономически връзки с Тунис?

- Това зависи от икономическата активност на нашите бизнесмени. По мои наблюдения поне в Благоевград не виждам такива, в София със сигурност има. Ще дам за пример най-елементарното - водата за пиене, която при нас е без пари. Във всички северноафрикански страни и в Близкия изток питейната вода се купува и винаги ще се купува. В Мароко например е много малка разликата в цената между бутилка кока-кола и бутилка вода. Но понеже имат и местни производства, и внос - много е важно каква цена ще се предложи.

А за месо, за сирене и пр. да не говорим. Арабите не ядат свинско, но за сметка на това масово се яде агнешко и овнешко. Имат си и тяхно, но при всички положения може да се внася. Машини и съоръжения - едва ли. В Тунис посетих един завод за селскостопанска малогабаритна техника, който беше оборудван с италиански машини и напълно автоматизирано производство.

- Какво мислите, че ще стане? Ще си извоюват ли някакви свободи протестиращите?

- Ще си извоюват, но за съжаление проблемите не се решават само със свободата. Едно е да се чувстваш свободен - това е едното очакване; друго е да развиваш икономиката. Всъщност икономиката предизвиква тези сътресения, но дали политическите промени ще доведат до бързо решаване на икономическите проблеми, това никой не може да каже. Ако ме питаш мене, честно казано - не. Защото в новото правителство може някои да са по-малко корумпирани, но много бързо, ако няма демократични механизми, ще се корумпират и при всички случаи нямат опита на старите, за които досегашната ситуация е добра. Така че ситуацията наподобява цунг-цванг...