Тук се ценят не високите постижения на децата, а оценките

Александер Шлайх е роден 1970 г. близо до Мюнхен, провинция Бавария. Завършил е английска филология и география. В продължение на десет години е преподавал география и английски език във Фрайзинг, а вече трета година преподава немски език на двете паралелки в Езиковата гимназия в Благоевград, които получават немски дипломи.

- Г-н Шлайх, защо избрахте учителската професия?

- Много рано реших да стана учител, още на 16-17 години. Работех в един ски клуб като учител и общувах с млади хора. Забелязах, че ми доставя голямо удоволствие винаги когато в училище правехме някаква презентация или пък реферат, и учителите ми казваха, че се справям много добре и бих бил добър в ролята на учител. В живота си човек взема две най-важни решения: първото е изборът на професия, второто - изборът на партньор. Първото във всеки случай правилно съм го взел.

- Второто предстои ли?

- Все още работя над това.

- Поне в България авторитетът на учителската професия пада като цяло, не се смята за много престижна, може би защото не е платена добре и защото много натоварва психически. Как в Германия се гледа на нея?

- Не можем да се оплачем от заплащането в Германия. Преди години имаше един канцлер, който определи учителите като мързеливци - това беше Герхард Шрьодер. И хората винаги са си мислели, че учителят е от осем до един в училище и след това е свободен. Но аз смятам, че престижът и авторитетът на учителите се развива в положителна насока през последните години. Обществото и родителите осъзнаха, че учителите правят много повече от това да преподават и да стоят пред учениците. Ние не сме хора, които дават само знания, понякога сме психолози, съветници, тоест ролята ни е много по-широка. Смятам, че в Германия една голяма част от възпитателните задачи се поемат от учителите, а не от родителите.

- А какви са взаимоотношенията с родителите, предоставят ли на учителите по-големи права? Поне в миналото в България родителите са се доверявали и предоверявали на учителите, сега се стигна почти до обратното положение.

- Има родители и родители - някои се доверяват, а други са свръхкритични. Разбира се, известна критика е твърде конструктивна и положителна. Много е различно. Има хора, които показват разбиране към учителя и неговата задача, но има и други, които са твърде критични. Някои домакини търсят само търкания.

- Като се основавате на досегашните си наблюдения, бихте ли направили един паралел между образователната система в България и Германия. В смисъл кои са най-фрапиращите различия, има ли прилики?

- Трудно е да се направи директно сравнение, защото са твърде сложни структурите. Аз не познавам цялата образователна система, а една форма от нея. Но това, което ми прави впечатление както при родители, така и при ученици, е, че в сравнение с Германия тук са много важни високите постижения, добрите оценки в училището. В Германия учителят се преценява според неговия успех, постижения. В България не винаги е така. Обикновено учениците получават отлична или много добра оценка не винаги според това, което показват. Имам предвид, че лесно се пишат шестици. Това го няма в Германия. При нас е различна системата на оценяване - от 1 до 6. Например, ако един ученик в Германия изкара оценка 5,40 (по българската система), в дневника се записва 5 - няма да му пишем 6 просто защото “хайде да не му пречим да влезе в университета”. Друга разлика е, че много се учи наизуст в българската образователна система, много се възпроизвежда и това се поощрява. Поне такова е моето впечатление. Докато в Германия ние се опитваме да възпитаваме учениците да мислят критично и самостоятелно, а не да наизустяват. Това са двете най-големи разлики.

- А интелектуалното ниво на учениците?

- Аз съм късметлия, защото работя с много мотивирани ученици в двете паралелки на Езиковата гимназия, които ще получат немска диплома. При всяко положение нашите ученици имат много висок потенциал, но когато им дам задача или им кажа нещо, те се съгласяват с всичко и поклащат утвърдително с глава: “Да, точно така, г-н Шлайх!”. Докато ако това се случи в Германия, веднага биха ме провокирали, биха задавали въпроси, биха били критични.

- Казвате ли в Германия на децата: “Слушкай! Бъди послушен!”?

- В основното училище родителите ни учеха, че трябва да бъдем послушни. Но в гимназията нещата се промениха, тъй като учителите ни включваха в много дискусии. Едно е да бъдеш послушен и дисциплиниран, а друго - да бъдеш конструктивен и критичен. Разбира се, има правила и трябва да бъдеш добър и внимателен в училище, но това не означава само да седиш безмълвно и да слушаш учителя.

- Усвояват ли добре немски език нашите ученици?

- Впечатлен съм колко прецизно владеят езика българите. Владеят и много идиоматични изрази, което показва високото ниво. И това никак не е чудно, защото не познавам друга страна, в която да се учи толкова интензивно език: 18 часа немски на седмица през цялата подготвителна година - осми клас. Много е интензивна подготовката. Дори и на немците им прави впечатление, когато българи дойдат в Германия, че възпитаниците на Езиковата гимназия владеят немския на много високо ниво.

- Какви езици учат най-често немските деца?

- Английски, френски, испански и латински, който е предпоставка за някои специалности в университета. В източните райони на Германия все още се преподава и руски.

- Имате ли такива езикови училища, както в България?

- Точно такова не. Има езикови училища, математически, но профилирането, специализацията по езика не е толкова засилена.

- Вие лично от каква възраст започнахте да учите английски?

- Започнах в пети клас. Сега вече и в началното училище се преподава английски, но под формата на игри.

- Пишат ли се оценки в началния курс?

- Аз си спомням,че са ни писали оценки в началното училище, предполагам, че в някои начални училища днес изобщо няма оценки, може би някаква писмена формулировка или характеристика от рода на “добре”, “много добре”.

- В шведската образователна система до осми клас не се пишат оценки. А у нас даже в детската градина въведоха оценки и всяко дете се старае да има шестица, което според мен лично не развива толкова състезателността, а бележкарството.

- И аз казвам същото. Опитват се този натиск върху децата да го въведат в началното училище, но това не се приема добре. Трябва обаче да кажа, че аз съм поддръжник на оценките, без оценки изобщо не би се получило. Но справедливи оценки! Когато пишем шестици на всички ученици, това е несправедливо спрямо тези, които наистина са добри.

- В последните години у нас се появи много голям проблем: над половината от младите хора са функционално неграмотни - могат да прочетат нещо, без обаче да разбират какво означава. Има ли нещо подобно в Германия?

- Нашата система е разделена на три. Разбира се, в средното училище има ученици с такъв проблем, но много се работи против това. Особено с децата от емигрантските семейства - те задължително биват поощрявани и много подпомагани, за да стигнат едно средно ниво.

- Като стана дума за емигрантите, колко е приблизителният им брой в Германия и как стои въпросът с интеграцията им?

- Около 9 милиона, но не ми е прецизна статистиката. Най-голямата група са турци, някои от които имат доста големи проблеми с интеграцията. Но в гимназията, в която преподавах в Германия, имах прекрасни деца от турски семейства, които напълно се бяха интегрирали, с много ангажирани родители, които говорят перфектен немски. С други думи, има много добре интегрирани и никак неинтегрирани. Нашите колеги много се стараят в Германия и не само в училищата да интегрират чужденците, що се отнася до владеенето на езика, тъй като езикът винаги е ключът към една култура.

- Не само езикът. Оказва се, че религията също е много важна.

- Сигурно и религията играе роля. Последният ни президент казва, че религията не може да бъде пречка за интеграцията. Не смятам, че ни е лесно с интеграцията, но просто обществото е малко по-отворено при нас, отколкото в България. Аз например нямам проблем с чужденците, ако те добре са се интегрирали. Но има и други, които казват: “Не, Германия е за немците.”

- Строят ли се джамии в Германия?

- Да, както и синагоги. В Германия човек може да изповядва религията си, стига да не е агресивен. Там имах ученичка туркиня в гимназията, която говореше отлично немски, беше много интелигентна. И в 12 или 13 клас изведнъж, без да я насилват родителите й, тя просто си върза кърпа на главата. Моето лично впечатление винаги е било, че забрадките са някакъв диктат и израз на религиозност. Това е знак на съпричастност към тази религия, както например християните носят кръстче на вратовете си. Може да е било мода за това момиче.

- Преподавали сте география, а пътували ли сте много?

- След 11 клас бях една година в Щатите на обмен. Прекарал съм пет месеца в Нова Зеландия, един месец в Южна Африка. Бил съм за две седмици в Южна Америка - в Аржентина и Буенос Айрес, имам приятел колумбиец в България и съм му гостувал за една седмица в Богота.

Последните 10 години през лятото винаги пътувам с приятели из Източна Европа - видял съм всички европейски страни, без Русия и Беларус. През 2000 г. с приятели пътувах из България - никой не беше идвал тук освен източногерманците, които са били на Черно море. После бяхме в Румъния, Молдова - единствените туристи, които пътувахме с кола тогава. Винаги са ми били интересни пътуванията. Немците сме много впечатлени от гостоприемството на източните народи и тяхната готовност да помогнат.

Все още не познавам Азия, само веднъж съм кацал в Хонконг на път за Нова Зеландия. Но през лятото ще посетя приятели в Сеул, Южна Корея.

- Само на един континент не сте стъпвали още - Антарктида. Нямате ли желание за там?

- Бих предприел нещо приключенско. Ако не обичам приключенията, нямаше да пътувам с колата си до Грузия. Но Антарктида е свързана с изключителни разходи. Мисля, че животът е твърде кратък, за да останеш само в собствената си страна. Пожелавам на всичките ни ученици да имат възможността някога да пътуват. Когато ги попитам, мнозина казват: “Аз никога не съм бил в чужбина”. Просто не са имали финансова възможност за това. Но много важно е да надскочиш собствения си хоризонт и да видиш малко по-надалече.

Участвам в организацията Youth for Understanding, чрез която се обменят ученици - прекарват по 10-11 месеца в другата страна. Защото за три месеца можеш да получиш само едно впечатление, но не разбираш нещата всъщност. А една година е време, в което можеш да опознаеш и културата на тази страна. Много по-малко става дума за усвояването на езика, много повече е опознаването на културата и ценностите, които се крият зад нея.

Чрез тази организация се запознах с много хора от много страни, намерих много приятели, които бяха на обмен в Германия. Така възникна и контактът ми с България. Създадохме програма за обмен между Германия и България.

- Разкажете повече за тази програма!

- Програмата работи от 1998 година, в началото 15 българчета дойдоха в Германия. Раздадохме и много стипендии. А в момента има две деца от Германия в България, които се чувстват много добре. Много е трудно за съжаление да убедиш немец, че България е привлекателна страна. Мнозина искат да отидат в Скандинавия, САЩ или Нова Зеландия, но има и някои, които казват: “Аз искам да отида в България”. Което води до недоумение, до сбръчкване на челото на приятелите им. За съжаление България не съществува на картата за много немци. Най-забавното е, че всички немци знаят къде е Гърция, ходят в Турция на ваканция, но страната, над която прелетяват, въобще не я знаят - България.

- В Източна Германия я знаят.

- О, да.

- Остана ли още разделението между Източна и Западна Германия?

- Попроменил се е малко манталитетът, но ми е трудно да определя, да кажа какви са източногерманците, тъй като не съм имал пряк контакт с такива хора.

- Канцлерът Меркел е източногерманка.

- Да, и канцлерът, и президентът са от Източна Германия. Хората нямат проблем с това ни най-малко. В момента тема на дискусии у нас е дали още да се наливат пари от западните в източните провинции. Много общини от западната част казват: “Ние много повече се нуждаем от тези пари, отколкото тези в Източна Германия”. Хората в Германия много повече са заети в момента със спасяването на Гърция, Португалия, Испания и Италия, отколкото със собствените си проблеми в собствената си страна. Източна Германия изобщо отива на заден план.

- Хората или политиците?

- Става дума, общо взето, за народа.

- Разбрах, че имате намерение да останете още няколко години в България. Лично на Вас с какво Ви е полезно пребиваването и преподаването тук?

- Най-ценното, което ще взема от България, е едно определено спокойствие. Защото в Германия почти всичко е по стриктен план. В България можеш да се научиш, че и в трудни ситуации можеш да действаш малко по-спокойно. Възхищавам се понякога на българите, но понякога ме изнервя ужасно. Всичко има - и предимства, и недостатъци. Много можем да научим от българите за гостоприемството. Много рядко съм посрещан толкова любезно в някоя страна. Но понякога това отива твърде далеч. В България обикновено домакинята решава колко да ядеш, а не самият гост.

- Успяхте ли да видите нашата природа, планините?

- Много красива природа имате, наслаждавам й се. Смятам, че и българите сами намират природата си за прекрасна. Намирам обаче, че някои българи се отнасят много безотговорно към околната среда и към природата. Разбирам, че българите нямат поглед за всичко просто защото са бедни. Но дори и да съм беден, аз мога да си изхвърля отпадъците в кофата за боклук, и то разделно. От една страна, познавам толкова много хора, готови да помогнат, културни, ерудирани; но като излезеш на улицата, понякога попадаш на “след мен и потоп”. Много жалко.

- Как ви звучи българският език? Разбирате ли вече?

- Когато дойдох в България, в началото беше една каша от думи. Вече съм в състояние да разбирам някои неща. Може би защото немският е по-твърд, на мен българският ми се струва мек. Изобщо славянските езици звучат за немците меко. Мога да кажа български изречения, когато се налага, и това, което знам на български, го знам отлично. Проблемът е, че като го кажа, си мислят, че говоря перфектно.