Тръгне ли някой да възстановява теснолинейката за Рилския манастир, засипват го с обвинения

Веселин Вучков е роден на 26.12.1968 г. в с. Стоб, община Кочериново. Завършва “Право” в Софийския университет, след което работи като следовател. От 2003 г. е доктор, а от 2010 г. доцент по наказателен процес. От юли 2009 г. е заместник-министър на вътрешните работи в екипа на министър Цветан Цветанов с ресори нормотворчество, външни отношения, архиви, научноизследователска и спортна дейност.

- Г-н Вучков, от години живеете и работите в София, остава ли Ви време да се връщате в родния Стоб, още повече че сега сте зам. министър в най-натовареното министерство, това на МВР?

- Въпреки всичките ми ангажименти в столицата често си идвам в Стоб, аз съм много привързан към родния си край. Миналото лято всяка събота и неделя бях там. В Стоб имам много приятели и хубави спомени. За съжаление сега, след като министър Цветанов ме покани да бъда заместник в неговия екип, почти нямам свободно време. Но пак намирам поводи да отскачам, обикновено когато съм в отпуск.

- Малцина знаят, че сте писали и пътеписи за родния край?

- Да. Съчетавам писането с преходи около селото и в планината, имам публикувани пътеписи за изключително красивите стобски пирамиди, които са природен феномен. Един от най-ценните ми пътеписи е “Непознатият Рилски манастир”, в който акцентирам върху нетрадиционни и незабелязани от обикновения посетител неща в светата обител.

- Какво пропуска туристът в тази толкова посещавана дестинация?

- Мога да предложа много приятни и непознати за масовия посетител маршрути по Рилското корито. Така например между Стоб и град Рила има един параклис “Света Варвара”, от дясната страна на реката. Той е изграден на мястото на бивше поселище, за чието съществуване се споменава още в Хрисовула на цар Иван Шишман, с който се даряват земи на Рилския манастир. Сега има един осъвременен параклис, който си заслужава да се види, разположен е в изключително красива местност.

В ХРИСОВУЛА СЕ СПОМЕНАВА ОЩЕ И ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ПРОКОПИЙ” НАД СЕЛО СТОБ.

Тя е изключително интересна, разположена е била между два камъка под самите пирамиди, там сега има малък параклис. “Свети Прокопий” е построена през 1383 г., но е била разрушена. Кръстът от храма обаче е бил спасен и е зазидан в северната стена на сегашната църква в Стоб. Това го знаят малко хора и мисля, че фактът е достатъчно интересен, за да бъде популяризиран. В този ред на мисли не бива да се пропускат и Стражевата кула по пътя за манастира, костницата, гробът на Джейс Баучер. Има и нещо, което за жалост винаги ще си остане непознато за хората, защото за него напомнят само останки от стари жп гари - това е теснолинейката.

- Преди години имаше идея да се възстанови старият парен локомотив и теснолинейката да превозва туристи до манастира, защо проектът пропадна?

- Интересувал съм се от въпроса, периодично тази идея се появява, после заглъхва. Сега, доколкото чувам, общинският кмет на Кочериново Костадин Катин я лансира, но това е по-скоро някаква химера, отколкото реална възможност да се случи.

- Защо не вярвате, че е възможно старият парен локомотив отново да вози туристите по тази живописна линия?

- Защото веднага ще последват обвинения, че някой преследва комерсиални цели...

- В България това съмнение съпътства всяко начинание, което не е аргумент да не бъде започвано?

- Така е, но не съм сигурен и дали ще има икономическа възвръщаемост, ще трябва да се отчуждават много земи, а това е сложен и скъп процес.

А И ДА НАКАРАШ СЪВРЕМЕННИЯ ТУРИСТ ДА ИЗБЕРЕ БАВНАТА ТЕСНОЛИНЕЙКА, ЗА ДА СТИГНЕ ОТ КОЧЕРИНОВО ДО МАНАСТИРА, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ С АВТОМОБИЛ СТИГА ЗА МИНУТИ, МИ СЕ СТРУВА ТРУДНО ОСЪЩЕСТВИМО.

А и да не забравяме, че през 1961 г. тази теснолинейка е закрита по икономически причини. Имам изключителни снимки на съоръжението от онова време, а един от последните машинисти на теснолинейката Асен Тошев от село Стоб почина съвсем наскоро. Все пак успях от него да науча много, събрах снимки... Линията е стигала почти до Партизанска поляна.

- Очевидно историята на родния Ви край Ви интересува живо, поставили ли сте си някаква мисия в тази връзка - да популяризирате красотите, да изследвате и опишете малко известни факти?

- Обичам да изследвам нещата, а нашият район е прекрасен и се надявам занапред да си остане все така екологичночист?

- Нещо Ви притеснява ли?

- Казвам го заради няколко неща, които ме притесняват - няколко ВЕЦ-а щяха да се строят по поречието на река Рилска, за щастие успяхме с няколко неправителствени сдружения да спечелим делата срещу строителството. Но има и една още по-голяма опасност и това е да се реализира депото за твърди битови отпадъци над Кочериново, на билото на едно плато в местността Грашевица и Точилото. Та там ще се стоварва боклукът на 11 общини. Надявам се това да не се случи.

- Притесненията Ви контрастират на оптимизма на общинския кмет Костадин Катин, който от години се бори да реализира този проект като най-важната инвестиция за община Кочериново?

- Така е, но едва ли целта трябва да бъде единствено инвестицията, трябва тя да се съобрази и с някои общозначими фактори.

НЕ СЪМ ПРОТИВ ИЗГРАЖДАНЕТО НА СЪВРЕМЕННИ ДЕПА ЗА ОТПАДЪЦИ, НО Е ВАЖНО КЪДЕ ЩЕ БЪДАТ ПОСТРОЕНИ ТЕ, ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ РАЗПОЛОЖАТ НА НАЙ-КРАСИВИТЕ МЕСТА НА ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

в едно райско кътче, каквото е Рилското корито. Изключително скептичен съм към това да изграждаме това депо и да се убеждавме, че нищо няма да се случи с чистотата на въздуха, на водата... Просто мястото му е другаде. В региона има други по-отдалечени и замърсени места, като бивши мини и т.н., защо да не е там. Познавам хората от района и знам, че не го възприемат добре.

- В ресора Ви като заместник-министър на МВР попада и архивът, при Вас в канцеларията Ви са досиетата на суперполицая Гешев, на Вапцаров, на Костадин Дрангов, на българските патоанатоми, които са установили зверствата на руснаците в Катинската гора в навечерието на Втората световна война, какво интересно открихте?

- За Никола Вапцаров едва ли вече има непрочетена страница от досието, което е разсекретено отдавна.

ВАПЦАРОВ Е ЛЮБИМИЯТ МИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ, НО НЕ ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ ИЗВЕСТЕН ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА СИ Е ЖИВЯЛ В КОЧЕРИНОВО,

и затова да съм пристрастен, просто харесвам поезията му.

На бюрото в кабинета си винаги държа негова книжка. От нашия регион има и още един изключителен поет - Биньо Иванов, улицата покрай завода в Бараково вече носи неговото име, защото там е роден и израснал. Вапцаров е толкова интересна фигура, че около него се концентрират изключително много страсти и политика. Документите от архива за него са четени от много хора, написани са доста книги, някои поставят под съмнение дали въобще е бил член на партията, има много свидетелства, включително и от вече починали жители на с. Стоб, които твърдят, че имало протокол, който доказвал, че Вапцаров е бил приет за член на комунистическата партия, но пък други твърдят, че протоколът бил правен години след смъртта му...

- От архивите става ли ясно дали е бил партиен член?

- Не. При мен е полицейската разработка срещу Никола Вапцаров, т.е преди да се стигне до делото, той е бил “обект на интерес” на полицията и това е доста преди известния процес през 1942 г.

- Като юрист, от дистанцията на времето, как бихте определили смъртната присъда срещу Вапцаров?

- Трудно ми е да дам оценка, а и не бих искал. Знам колко страсти предизвиква неговата съдба...

- Направихте ли лично откритие, докато се ровехте в архивите?

- ДА, ДОКАТО ЧЕТЯХ АРХИВИТЕ ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ ВАПЦАРОВ И ДРУГИТЕ ПОДСЪДИМИ, ПОПАДНАХ НА ИМЕТО СОТИР ЯНЕВ, КОЙТО Е ЗАЩИТАВАЛ КАТО АДВОКАТ В ТОЗИ ПРОЦЕС ПОЕТА МЛАДЕН ИСАЕВ

и дори е успял да го отърве от смъртното наказание. Сотир Янев за мен е интересен, защото е от родното ми село Стоб. Когато бях малък, ми правеше впечатление, че местната власт не гледаше с добро око на цялата му фамилия, но не знаех защо. С добро го споменваха само по повод на някакъв спор със съседно село за мера, в който той помогнал като адвокат. Сотир Янев е бил истински родолюбец и патриот, членувал е в социалдемократическата партия, депутатствал е в два парламента, за жалост името му фигурира и в подкрепилите преминаването на България на страната на Тристранния пакт през Втората световна война в качеството му на председател на външната комисия към НС. Вероятно това е и една от причините през април 1944 да бъде разстрелян пред кантората си на ул. “Калоян” в София от радикална комунистическа група, известна в българското кино като “Черните ангели”, които са отговорни още и за убийствата на ген. Христо Луков, бивш военен министър, полковник Пантев - бивш шеф на полицията и председател на Върховния касационен съд. Бил е блестящ оратор и даровит писател, написал е книгата “От Струма до Черна”, в която като участник в Първата световна война описва как преди да погребе убит френски войник, който се казвал Рене, намерил във войнишката му чанта писма и снимки на малкия му син и съпругата му. Изпраща ги във Франция като пише: Смелост е, че си позволявам да докосна чувствителните пружини на вашата съпружеска тъга...” Заради ораторското му майсторство Цола Драгойчева в мемоарите си го описва като “опасно речовит”. Янев е завършил право в София и Швейцария, специализирал е в Германия. Неговият брат Давидко е последният кмет на Дупница преди 9 септември 1944 г., изчезва точно в нощта на същата дата. Там и до днес се води безследно изчезнал, макар мълвата да разнася години наред, че е бил убит от комунистите в местност около града, а преди това с него са се гаврили. Може би ще напиша книга за Стефан Янев, който е една ярка личност, за която за съжаление се знае малко.

- А защо има архив за “Катинската гора”, нали тези събития касаят отношенията между Русия и Полша?

- Защото когато германците разкриват масовия гроб и обявяват зверствата на Сталин пред света, в Катина са изпратени двама от най-авторитетните български патоанатоми. След 9 септември новата власт ги притиска да се отрекат от експертизите си, за да се реабилитира Сталин. И те го правят, за да не бъдат разстреляни.