Трудно е да си чужденка, омъжена в България

Олга Владимирова Шинкаренко е украинка, но живее в Благоевград. От 3 години е съпруга на преподавателя от ЮЗУ доц. Марек Тасев. От средата на 80-те години се премества с родителите си от Русия в Украйна, в големия промишлен и научно-производствен център и град на космическите ракети Днепропетровск. Баща й е военен пенсионер, специалист по  топлотехника, майката - домакиня. Олга завършва с "червени дипломи" с отличие училище и биотехнология в  Днепропетровския университет, има и второ образование - икономика. 8 години в училище и в университета е активен състезател по баскетбол. До идването си в България е помощник на депутат от Върховната Рада (Украинския парламент), издателка на областния вестник "Правда на Приднепровието". Дъщеричката й Катерина е на 5 години.

- Олга, виждам, че още си под напрежение заради случилото се в Днепропетровск на 27 април тази година. Коя от версиите за атентаторите ти изглежда най-правдоподобна?

- Взривовете потресоха и Украйна, и света. Всички разбраха как в центъра на града ни бяха осъществени 5-6 взрива, поставени в циментовите кошчета за отпадъци, за да поразяват с парчетата им мирните хора, майки, деца... В единия от случаите, около трамвайната спирка на огромния проспект "К. Маркс", взривът е станал малко след като много хора са се качили в трамвая. И това ги е спасило. Целият трамвай е като решето! По една случайност предишния ден отпътувах оттам и още не мога да повярвам на късмета си.

Бях в Днепропетровск за около 1 месец при родителите ми, за да уреждам някои свои документи. От фаталния ден, 27 април, непрекъснато чета за атентата и говоря за него с моите познати в Украйна. Всички нормални хора са убедени, че никакви политически, икономически, националистически и каквито и да било други мотиви не могат да са оправдание за такива нечовешки действия в наше време, където и да било! А е очевидно, че тези взривове са планирани и осъществени последователно от някакви изроди, защото другояче не мога да ги назова.

Целта им е очевидно да сплашат и поставят на колене не друг, а... обикновените хора. Версиите са много - проблемите по делото за газовите сделки, делото срещу съгражданката ни Юлия Тимошенко, която беше министър-председател на Украйна до 2009, икономически интереси, та дори и предстоящият футболен шампионат Евро 2012, макар че Днепропетровск не е сред градовете, в които ще се играят мачове. Има органи, които да работят по разкриването на атентаторите, по-важното е, че случилото се е абсолютно нетипично за последните десетилетия за Украйна и още по-малко за главния й космически център и трети по големина и население град в страната след Киев и Харков.

В Украйна засега като че няма изявени терористични, религиозни, политически или националистични сили, които да се проявяват по такъв начин, но някои аналитици вече смятат, че геополитическото положение на Украйна, спокойният и активен туризъм, газовите и петролните проблеми, както и безотговорните националистически опити да бъде разделян и противопоставян народът ни при събитията през последните две десетилетия могат да са привлекли терористи вместо туристи. Което е много страшно при усложненото икономическо и политическо състояние на Украйна след разпадането на СССР.

Освен това Днепропетровск не е случаен град - и днес в него се правят космически спътници и кораби, апарати и прибори за Космоса, наскоро той дори чества 60 години от секретната програма за развитието му като град на космическите ракети Р-1, Е-модул, Н-1, "Сатана", гражданските  "Зенит-2", "Циклон", ракетоносителите "Днепър" и др. И вместо да говорим за красотата му, за хората, богатството на културата, историята, възможностите на съвременна Украйна, сега говорим за атентати и жертви. И то в деня, когато се навършиха 26 години от чернобилския ужас.

- Нека да минем към по-приятни неща - запознанството ти с Марек Тасев и как се реши да напуснеш едномилионния град и да дойдеш в доста по-скромния по размери Благоевград?

- Запознахме се през май 2000 г. в Киев. Беше в дните около празника на победата - 9 май,  аз бях вече първокурсничка и с него се срещнахме в един магазин за електронни издания. Марек преглеждаше на компютър курсове по различни предмети. После той се върна в България и почти до 2008 г. я карахме главно на телефон и интернет. Преди 12 години и през ум не ни е минавало, че след години така ще свържем живота си! Тогава, през 2000 г., ми направиха впечатление интересите на Марек към образователни продукти на институти на Украйна, както и знанията му за водещи центрове и университети в Киев, Харков, Донецк, а и за нашия специфичен "космически град" Днепропетровск.

Но особено ме впечатли интересът му към конфликтните проблеми на историческото и политическото развитие на Украйна, противоположните оценки на водещи школи за нашата история и перспективи. Както и да е, вече бяхме с него женени, когато в. "Струма" писа, че след дълга любов в интернет Марек Тасев е "откраднал" рускиня. Тази информация постави в тупик доста от близките ми. Някои от тях, особено медийни колеги, прегряха телефоните с напътствието в никакъв случай да не заминавам за България!

Прочели, че Тасев "грабнал сърцето на рускиня" по интернет, докато аз, украинката, още се отчитах и приключвах с вестника в Украйна, уреждайки освобождаването си от работа там! Вярно е, че имам и руски корени - от Тулска област и от Кубанския край, а и съм раждана в Русия, но моите съграждани по  друг начин прочели новината и, доста притеснени, задръстиха мрежата със своите предположения как Марек ми е изневерил с рускиня. После дружно се смяхме на тази тяхна трактовка и на новогодишната шега, спретната ни от българските медии.

- А как се реши да смениш Украйна с България?

- Половин век след излизането на човека в необятния Космос границите на националното "затваряне" някак остават формални. Но, мисля, не по-малко важно е, запазвайки националното си достойнство, да си наясно какъв малък свят изграждаш около себе си в това нелеко време. Всеки сам избира къде и какво го привлича в този свят, станал едно голямо глобално село. Естествено, че за мен причината да съм тук е Марек. Въпреки че всеки, който го познава, е наясно, че с него спокойно мога да живея и в Украйна, и в Русия. Дори когато чуят руския му и познанията в широк кръг теми, свързани с бившите съветски народи, мои познати трудно го възприемат като чист българин. А иначе България винаги ми е била интересна като страна, особено близка до културата на другите славянски държави.

- Как изкара Великден в Украйна?

- Страхотно. Боядисвахме яйца, направихме козунаци - при нас са високи и обли, не като българските, и пирожки. Украинският Великден не може без пирожки, както България - без агнешко.

- Световната криза отразила ли се е на живота на сънародниците ти?

- Да, по същия начин, както и тук - висока безработица, по-малки доходи и като цяло - понижаване стандарта на живота. Всъщност и там средните пенсии са около 150-200 евро. Градът обаче е млад и жив, защото в него има 18 вуза, а в цяла Украйна, където живеят около 46 милиона, висшите училища са 900.

- С какво се занимаваш сега?

- Търся работа, но до момента безуспешно. Гледам дъщеричката ни, която вече е на 5 годинки и половина, и помагам за популяризиране чрез интернет на бизнеса на сина на Марек и съпругата му, които живеят в Киев. Работата им е свързана със строителни добавки и се развиват добре.

- Ще искаш ли българско гражданство?

- Има едни 5 години, които трябва да минат от идването ми в България, за да подам молба за гражданство. Много ми се иска да минат колкото се може по-бързо, защото за един чужденец в България е доста трудно по отношение легализация на документи, здравни осигуровки и всичко друго, свързано с пребиваването тук. Особено при мен много се усложниха нещата, защото при раждането ми съм записана като Ольга, а съгласно изискванията на Европейския съюз името трябва да бъде написано и с латински букви, в латиницата обаче "ь" няма и сега всичките ми документи, от кръщелно до дипломите, трябва да бъдат пренаписани, преди да стана българка. Сложно е, но с Марек ще се справим.