Тройната коалиция не защити в Брюксел интересите на българския земеделец
Бившият евродепутат Петя Ставрева разкри в Дупница: Днес парите за развитие на селските райони отиват при едрите производители, които си купуват машини, а за дребните няма поминък
Петя Ставрева е родена на 29 април 1977 г. в Пловдив. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Журналистика и масови комуникации”. Има специализация по “Политически мениджмънт” в Нов български университет. Участвала е в специализирани обучения по политическа комуникация на “Робърт Шуман Институт” - Будапеща. Тя е председател на Земеделски младежки съюз - София и секретар по международната дейност на ПП “Обединени земеделци”. Регионален координатор е на международна организация на младите земеделски производители. Председател е на УС на сдружение “Младежки инициативи 2004” и е вицепрезидент на сдружение “Аграрен съюз”. Председател е на българо-френски комитет за побратимяване.
Петя Ставрева бе евродепутат в групата на ЕНП-ЕД от 2007 до 2009 г. Била е член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, на Комисията по бюджетен контрол и Комисия по правата на жените и равенството между половете на Европарламента.
На общинска конференция в Дупница земеделците на Мозер издигнаха бившия евродепутат Петя Ставрева за председател на ПП "Обединени земеделци" в София. Тази първа номинация ще бъде подложена на гласуване на 27 март, когато е насрочена отчетно-изборната конференция в столицата. "Недопустимо е продукцията на нашите производители да няма пазар. В Дупница ще изградим борса. Имаме проектна готовност и ще обучаваме производители да кандидатстват по проекти", каза в Дупница новият лидер на ППОЗ.
- Г-жо Ставрева, знае ли Анастасия Мозер за това, че в Дупница беше издигната Вашата кандидатура за поста й на земеделски лидер? В какви отношения сте с нея?
- Да, знае. Дори преди да замине за Америка, ме предложи лично. Поддържаме много добри отношения. Ще дойде на конгреса. Тя заяви, че иска да отстъпи място на други хора, всъщност на мен. Тя посочи моето име, но ние сме демократична партия и ще решат делегатите кой да е председател. Важно е новите хора да работят за съюза, не за личните си интереси. Политическото брокерство е модерно днес, но то води до едно - все по-малко хора пред урните.
- Истина ли е, че тя е не е добре здравословно?
- Напротив, това е медийна лъжа. Госпожа Мозер е в отлично здраве, но се чувства уморена от политическия живот, затова се оттегля. Аз и всички искрени земеделци настояваме тя да остане почетен председател на партията и така ще стане.
- Какво ще направите за производителите, техният хал е жесток?
- Искам да им осигуря подкрепа не само при производството, но и при реализацията на продукцията. Тези прекупвачески вериги, които съществуват, са грабителски. В тях отива цялата печалба, за производителя не остава нищо. Тази практика трябва да се промени, в противен случай ще си говорим за възможности, но те никога няма да станат реалности.
- В Дупница вече се спряга името на земеделец за кмет на града. Ще го подкрепите ли?
- Вергил Кацов е представител на Личев, той стои отдясно на президента Георги Първанов. Ние не приемаме партньорство с БСП. Няма да подкрепим Кацов, местната структура на "Обединени земеделци" е против консултативния съвет и настоящите управници.
- Коалиция за местния вот с кого?
- Ние взехме решение местните структури сами да решават с кого да си партнират в Дупница. Нашата препоръка е ограничения, не коалиране с БСП и ДПС, не и на ЗНС, който се отцепи,председателят им господин Личев направи всичко възможно за поредното разцепление. Надявам се, че политическите ни партньори ще бъдат от демократичния спектър.
- Кое Ви дава самочувствие на земеделски лидер?
- Аз съм потомствен земеделец. Дядо ми Иван Янакиев е един от учредителите на Земеделския съюз в Пловдив. Дълги години е бил по лагерите, в Белене и Ножарево. От малка съм закърмена със земеделските идеи и знам, че днес му е времето да започнат да решават проблемите на хората.
- Земеделието и селата са оставени в задния двор на държавата.
- Милиарди евро се отпускат от Европа за нас, но и днес правителството няма адекватна политика за усвояването им. Дори напротив, с повишената данъчна тежест, с прекалено многото бюрокрация, с лансиране на единствено по-едри производители дребните са изправени пред фалит. Тук е мястото и ролята на силен земеделски съюз, който да оказва подкрепа и да решава проблеми и да отстоява позиции.
- Каква е каузата на ППОЗ?
- Възраждане на българското село, хората да не напускат родните си места, да имат поминък, бъдеще и достойно място в Европа.
- Защо, след като всички политици за това говорят, сме на едно последно място по жизнен стандарт и по усвояване на европейски пари?
- Преди един месец излезе европейски мониторинг за начина, по който се усвояват пари по европейски проекти за развитие на селските райони в европейските държави. Оказа се, че България заедно с Литва и Малта е на едно от последните места по усвояемост на средствата. Другото, което мен ме притесни, е профилът на усвояване по програмата. Оказа се, че тя е деформирана, имам предвид, че вместо парите да отиват за малките населени райони, селата и да се създава алтернативна заетост, развитие на селски туризъм, малки преработвателни фабрики, тези пари отиват за закупуване на техника от едри земеделски производители, отиват единствено и само в определен тесен кръг, по мярката "за модернизация". Това не е нормално, при положение че една програма има по 20 мерки, а усвояване на пари има само по три-четири. Тук говорим за сгрешена философия.
- Или за порочна практика, а може би за занижени критерии, контрол?
- Хората, които са договаряли критериите по мерките в програмата, не са ги съообразили с реалностите и възможностите на България. Още 2007 г., когато започна мандатът ми като евродепутат в Брюксел, направих една среща на земеделски производители от различни браншови организации с Генерална дирекция по земеделие в Европейската комисия. Те поставиха въпроса защо част от мерките по-скоро затрудняват, отколкото да улесняват кандидатстването с проекти. Тогава ни отговориха, че това е поискала България.
- Кой от България е поискал непостижими мерки за финансиране?
- Това са представителите на тройната коалиция, те не защититиха националните ни интереси пред европейските дирекции в областта на земеделието.
- А днес каква е ситуацията?
- И днес не виждам адекватна защита от правителството на ГЕРБ на интересите на земеделските производители. Няма силна законодателна инициатива. Наблюдаваме толериране на едни за сметка на други браншове. Подкрепа на шепа бизнесмени за сметка на други. Не е нормално. България е земеделска страна, имаме история, имаме традиции и вместо да бъдем една райска градина, ние имаме пустеещи земи и хора, които си тръгват от страната, защото за тях няма поминък, няма доходи. В годините на криза земеделският съюз е изваждал страната от тежка ситуация. Земеделието е спасявало България. Не е нормално в големите търговски вериги да има стоки само от чужбина, а за продукцията на нашите производители да няма пазар.
- Успешна ли е програмата на ГЕРБ в тази посока?
- Дали е успешна една програма се съди от постигнатите резултати - колко средства са усвоени, за какъв период от време, какъв е ефектът от реализираните проекти и т.н. Бюджетът на Програмата за развитие на селските райони е над 3 милиарда евро в периода от 2007 г. до 2013 г. Според агростатистиката за четири години реализираните проекти са на стойност около 20% от този ресурс. Програмата за развитие на селските райони трябва да подкрепи модернизацията на агросектора, да повиши доходите на фермерите, да осигури заетост за хората в селските региони на страната. Усвояването на средствата от тази програма у нас изисква добър административен капацитет и политическа воля парите да стигнат до тези стопани и населени места, които реално се нуждаят от подкрепа. Към настоящия момент за много български фермери реализирането на успешен проект остава мираж. Част от критериите по мерките на програмата не са съобразени с възможностите на земеделските ни производители и се превръщат в сериозна пречка пред получаването на европейско финансиране. Освен това, след като приключи изплащането на средства по програмата, се оказа, че безвъзвратно сме загубили милиони евро, които не успяхме да усвоим. А сега ще трябва да връщаме част от усвоените - засега 13 милиона лева. И те трябва да бъдат платени от държавния бюджет, т.е. от българските данъкоплатци.
Каквито и версии да чуваме за причините за новата "европейска глоба", фактите говорят, че в Брюксел не се правят компромиси по отношение на прозрачността и спазването на процедурите при работата със средства от фондовете на ЕС. С присъединяването ни към общността получихме възможността да работим с европейските пари, но това трябва да става по европейските правила - без корупционни практики, обръчи от фирми и фиктивен контрол.
- Имате ли екип в партията, който да подготвя проекти, да кандидатства, да обучава хора по места?
- Разбира се, ние разполагаме с експертен съвет, който подготвя типови проекти, които ще бъдат подадени на нашите областни и общински структури, за да може хората по места да имат документи и информация за кандидатстване. Това е изключително важна мисия.
- На хората им се струва, че проектите са много сложно нещо, а Европа - много далече.
- Не е така, инициативноста е достатъчна, но тук е ролята на държавата, която не може да провежда големи информационни кампании, да се харчат милиони евро, а ефектът от тях да бъде нулев. Обикновеният човек трябва да получи подкрепа от общинската служба по земеделие. Проблемът идва именно от там. А хората си тръгват огорчени, защото на чиновниците не им се работи.
- Вие какво можете да направите за производителите от Дупница?
- След конгреса в Дупница ще има офис и в този офис ще предоставяме на земеделските производители информация и проекти по програмите, ще оказваме пълно съдействие на отделния производител да кандидатства по проекти. Защото при усвоени 20% от програма за земеделските производители реално изплатени са не повече от 10% от средствата. Т.е. от три милиарда и двеста милиона реално изплатени имаме около 500 000 000 лв., това е сериозно изоставане в темповете. До края на периода за усвояване остават три години, ако не ги усвоим, те се връщат обратно в европейския бюджет, а нашият интерес не е те да се върнат обратно в Брюксел.
Какъв избор може да направи дупнишкия избирател, като всички са толкова подобни, макар и разноцветни?
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.