Треньорът с корени от гърменското с. Лещен Ангел Поюков:

- Господин Поюков, какво Ви свързва с уважавания благоевградски свещеник и треньор по бокс Андон Шавулев?
- С него се познавам още от дете, когато той направи първия шампион по бокс от тогавашния Благоевградски окръг - Георги Дачански. Оттогава поддържаме отлични отношения, които изградихме в спорта и поддържаме във времето.
- За какво си говорите, когато се срещате, обменяте ли опит?
- В живота няма нищо случайно. На този свят всичко е свързано. Онова, което виждаме на повърхността, крие своята същност дълбоко в себе си. Когато с отец Шавулев се виждаме на турнири, освен че разискваме професисонални въпроси, общуваме и на духовно ниво.
- А дали това, че по произход сте земляци, е повлияло на вашето приятелство?
- Моят произход е от с. Лещен, Гърменска община. В жилите ми тече македонска кръв и то, естествено, допълнително ни свързва.
- А какво означава това, че и двамата тренирате деца?
- Най-ценното нещо за мен са децата. От една страна, с тях можеш да постигнеш това, което ти не си успял, а от друга - да им дадеш шанс, влагайки твоите знания и умения, те да се развият по най-добрия начин.Това ми носи удовлетворение и ме прави щастлив.  Чрез спорта можеш да възпиташ качества и добродетели, необходими за всеки достоен човек.
- Тези Ви мисли звучат странно, защото говорим за един определено суров спорт? Бихте ли пояснили за какво става дума?
- Нещата в бокса са същите, както в живота. Процесите в него обаче протичат много по-динамично и екстремно. Ако в една ситуация на ринга можеш да вземеш решение и изживееш нещата в рамките на 5 минути, в живота това може да се случи за 5 години. На един мач за 5 минути юношата има възможност да порасне с пет години.
- И как все пак става това?
- Да речем, налага му се да играе с шампиона на България. На пръв поглед тази ситуация изглежда непреодолима, но именно в този момент става изграждането на характера, ако съумееш да проявиш волята си. Именно това карам да правят моите деца - да повярват, че могат да победят, и наистина да победят. Защото най-голямото оръжие на един боец е неговата вяра.
- Но все така в една боксова схватка единият побеждава, а другият губи. Какво освен огорчението остава за победения?
- Дори и когато губиш, ти пак придобиваш нещо, ако можеш да извадиш поука от поражението и от грешките, които си допуснал. Това те издига и те прави по-силен. Защо моите деца така бързо напредват в този труден спорт? В рамките на 4 години ние станахме шампиони на България за момчета, спечелихме купата на България за кадети, достигнахме шампионското място и за юноши. Защото са убедени, че се побеждава най-вече с душата и сърцето си. А това означава да са чисти като хора, да не лъжат, да бъдат всеотдайни в тренировките. За да възпиташ тези качества в децата, трябва да ги показваш с личния си пример. Не можеш да накараш някой да ти повярва в нещо, ако ти не го правиш.
- Какво пречи на един треньор да бъде добър и възпитаниците му да успяват?
- Най-големият враг на треньора е неговото его, защото то му пречи обективно да вижда нещата. Защо  големият футболист Христо Стоичков не успя да стане и добър треньор? Когато човек поставя себе си над хората, които иска да тренира, той не им позволява да проявят своите качества. Не е важно да покажеш себе си, ти вече си го направил. А да откриеш възможностите на другите и да им дадеш път.  Добрият треньор винаги трябва да се постави на мястото на детето, което учи, да знае какво то чувства и мисли. Само така може да изгради правилна методика и тренировъчен процес. Най-важно е да провокираш желанието у младия да направи всичко, на което е способен.
- А не е ли опасно, карайки децата да преследват успеха на всяка цена, да се заразят от звездомания?