Това, за което ще съжалявам, когато си отида от този свят, е, че няма да мога да отворя книга повече

Милка Кацарска е родена 1963 г. в Благоевград. Завършва специалността “Монтьор на слаботокови апарати и инсталации” в Електротехникума. Работи 8 години в завод “Ворошилов”, откъдето е съкратена в началото на промяната. От 1991 г. до днес работи като хигиенистка в Радио Благоевград. Омъжена е, с две деца и едно внуче. С Милка Кацарска, един от най-четящите хора в Благоевград, разговаряме за страсттта й към книгите.

- Милка, помниш ли коя е първата книжка, която си прочела в живота си?

- Не, не помня. Прочела съм много детски книжки, като се почне от приказките - българските, руските, Андерсеновите, на Шарл Перо и братя Грим; "Капитан Немо", "Пипи Дългото чорапче". Нямам идея коя е първата. Започнах да чета книги не веднага след като научих буквите, а малко по-късно, защото тогава не съм имала достъп до детска обществена библиотека. След пети клас се записах в библиотеката, която някога беше над кафенето "Аджария", и оттам взимах най-различни книги. И в един момент след няколко години се оказа, че вече няма какво да чета, защото всичко вече ми е познато.

- При толкова много четене оставаше ли ти време да играеш?

- Явно ми е оставало, защото съм си играла с децата. Четенето може би дойде малко по-късно, не в началния курс, може би от шести клас нататък? Пък и не съм се усещала, че чета толкова много. Даже когато ти ми каза, че съм от най-четящите хора в Благоевград, си помислих дали си права. Съвсем сериозно, до тоя момент не се бях замисляла. Аз не броя книгите, като прочета една, почвам следваща и следващата, и следваща?

- Четеш ли по няколко едновременно?

- Да, имало е случаи да чета по две-три книги едновременно. Особено ако някой ми даде книги и трябва да ги върна по-бързо, оставям тази, която съм чела до тоя момент. Не запомням всичко, след известен период може пак да взема определена книга и в процеса на четене се сещам, че съм я чела.

- Каква ученичка беше по литература?

- Добра и много добра. Спомням си, когато в Електротехникума разглеждахме “Железният светилник”, учителката ни даде да направя образа на Султана. Бях прочела четирилогията на Талев. Явно дотогава не съм се изявявала с вдигане на ръка, самоинициатива не съм проявявала, когато ме е посочвала учителката, съм отговаряла. Много ми харесваше образът на Султана, бях се подготвила и - каква беше тая смелост - вдигнах ръка. Учителката остана много впечатлена от мен, защото до тоя момент не ме е познавала в такава светлина. Писа ми отлична оценка.

- Литературата ли ти беше любимият предмет в училище?

- Не, не ми е била любим предмет. Обичах да чета за развлечение, за собствено удоволствие и обогатяване. Ако съм си обогатила с нещо въображението, дори речта си, е благодарение на четенето, защото не продължих да уча след техникума.

- Нямаше желание?

- Не бих казала, просто така се стекоха обстоятелствата, че не продължих. И много мои познати ме питат защо. После, бях вече женена и имах децата, подадох документи в Полувисшия, тогава приемаха по документи, без приемен изпит. Не ме приеха. После разбрах, че са приели с по-нисък бал от моя.

- А как се разви професионалната ти кариера?

- След техникума работих във "Ворошилов": първо в цеха, в който се правеха тонколоните, а след това в цех "Микрофони". Изкарах около 8 години. Но почнаха промените, съкратиха ме и 1991 г. се озовах в Радио Благоевград. Временно, докато си намеря друга работа. И това временно продължава вече 20 години.

После децата пораснаха, трябваше да се отделят средства за тяхното образование, моето отиде на втори план. И може би оттам страстта ми към четенето се отприщи и задълбочи. Потребност от самообразоване. Може би с друга цел съм била изпратена тук, но аз не съм се родила както трябва. Опитвам се да компенсирам.

- Но пак си при микрофоните.

- Пак съм при микрофоните и съм много доволна. На мен душата ми е била за тук, защото общувам с интелигентни хора. Това е много важно. Правя сравнение с преди, в заводите хората са по-обикновени, по-прости. Докато тук и средата е съвсем друга, и самото общуване е друго - можеш да обмениш мисли и книги с колегите.

- Имаш ли любим жанр в литературата?

- Класиката си е класика, нея съм я изчела. Извън нея обичам да чета криминалета със съвременно звучене. Не си падам по любовните романи, по сладникавата, блудкавата любов.

- Купуваш ли книги?

- Купувала съм, имам много книги у нас. Навремето купувах доста, но тогава не се намираха лесно по книжарниците, всичко беше по втория начин. Имах позната книжарка, която ми даваше от хубавите заглавия, но все допълнително с някоя друга. Купувала съм всичко, което съм могла. Купувам и сега, но по-малко, защото средствата са по-ограничени. От време на време, но много рядко. Иначе имам желание. Но продължавам да чета - книги от колеги, от познати, това, което ми попадне. С намерение съм да се запиша в Регионалната библиотека, нали сега излизат много нови неща.

- Успя ли да заразиш някого вкъщи с четенето?

- Не. Децата от време на време четат, но рядко. Понякога ми е криво, че купувам книги, имам интерес да чета, но това си е вече природа, даденост. Имам един братовчед с висше икономическо образование, живее в Пазарджик - и той е като мене. От рода ние сме двамата, които много четем.

- Имаш внуче вече, четеш ли му приказки?

- Много е малък и палав, не се заглежда, още не мога да го увлека.

- А как си разпределяш времето, за да си вършиш къщната работа и да четеш?

- Много малко време имам за четене, обаче всяка една свободна минута взимам книгата. Може страничка да е, може няколко, но гледам да си уплътня времето. Сега ако ти кажа какво чета? Овощарство. В момента съм на тая вълна, понеже няма какво друго да чета. Тая книга си я купих. Имаме овощна градина на село и научавам полезни неща за кроене, за пръскане. Имам книги за цветята - градински, домашни.

- Научните книги вълнуват ли те? Примерно за нови, по-нетрадиционни методи на лечение?

- Да, вече много съм отворена към хомеопатията и билколечението. Имам много книги за билките и ползвам това знание за семейството си. Лекуваме се с билки, когато е възможно, а когато се наложи, се ползва и традиционната медицина. Но съм много отворена към това и виждам, че има ефект - малко е по-бавен, но го има. Имам книгите на Петър Димков, на д-р Атанас Михайлов за хомеопатията. Но не е отсега тоя интерес, още като момиче съм си купила книгата “Природна аптека”, на която консултант е научен сътрудник Панко Станчев. През годините се случва да я отварям и по нея да си провеждам лечение. Там много подробно е обяснено за билките - кога се събират, как се сушат, въобще много полезни неща. Всичко ме интересува.

- И психологията ли?

- Да, чела съм и Фройд, даже си купих книгата му “Подсъзнанието може всичко”. Чела съм и Хегел, но ми е много труден, не го разбирам. Напоследък четох книга на Молдашев, преди това бях чела друга негова книга - това също ми е много интересно, увлича ме.

- Вярваш ли на всичко, написано в книгите? На Молдашев например?

- Не знам, малко звучи като фантастика. Но вярвам, че е добър очен специалист. Има много неща, които човек не може да си ги обясни.

- Имаш ли любими книги? Нещо, което си препрочитала много пъти?

- Да. "Отнесени от вихъра", "Джейн Еър", "Брулени хълмове". Дори и сега, като нямам какво да чета, пак си препрочитам "Отнесени от вихъра". Класиката по всяко време мога да я отворя и да си я чета. По няколко пъти си чета с удоволствие.

- Не си ли мислиш понякога, че ако си била малко по-амбициозна, можеше да бъдеш в друга позиция в тая среда?

- Мислила съм си, даже съм се опитвала, но не стана. Просто е минало времето. Не е имало и кой да ми подаде ръка или да ме насочи. Моите родители са обикновени хора от народа и не са проявявали нещо, за да кажеш, че съм наследила от тях. Но добре си спомням, че съм кръстена на някаква учителка. Кумът разбрал, че майка ми харесва учителката, и ме е кръстил с нейното име. Сестра ми пък е кръстена на някаква акушерка. Тя завърши Механотехникума, работеше във "Ворошилов", а сега на регистратурата в "Рубидент".

- В радиото общуваш с колегите, а имаш ли други хора, на които в свободното време да разкажеш какво си чела, какво четеш?

- Имам приятелки, с които се събираме на кафе, но много е трудно да предадеш на някого какво си прочел или да анализираш нещо. Защото по-специфичните книги са им по-непонятни, малко трудно ще ме разберат.

- Повечето жени сега гледат телевизия. Ти гледаш ли сериали?

- Специално турските любовни - не. За мене това си е загуба на време. Мога да гледам сериал от две-три серии, но френски, италиански, английски, съвременно руско кино също. В семейството ми не обичат и не гледат такива филми.

- А въобще гледаш ли телевизия?

- Гледам вечер, когато имам време, преди да си легна от моя си жанр, “От местопрестъплението”. Наскоро гледах един малко отвлечен френски филм. Мъжът ми се отказа: “Нищо не можах да разбера от тоя филм.” Но на мен ми беше интересен.

- Предполагам, че твоите колеги и приятели знаят, че четеш много. Подаряват ли ти за рождения ден книги?

- По принцип - не. Само миналата година мои съученички и приятелки ми подариха на Петър Димков книгите и страшно им се израдвах. Цветето също ме радва, обаче книгата ми доставя повече удоволствие от всякакъв друг подарък. Но почти никой не ми подарява. Знаят, че чета, но не се сещат. Предпочитат да ми купят пола или блузка, или парфюм.

- Какво от Димков ти подариха?

- Двата тома за природолечението.

- Това е справочна литература, предполагам, че я четеш при нужда?

- Напротив, прочетох и двата тома веднага щом ми ги донесоха. И сега вече, когато имам време и нещо ми потрябва, пак си отварям и си чета.

- Когато ти попадне трудно разбираема книга, отказваш ли се?

- Не, прочитам я. Не се отказвам, въпреки че нищо не разбирам, продължавам и я прочитам докрай. Е, след това не мога да разкажа за какво става въпрос. Имам една приятелка, която търси само книги с пряка реч и чете пряката реч. А на мен си ми доставя удоволствие всичко да чета. Не всеки път, според обстоятелствата, но понякога, когато около мен е тихо и ме грабне книгата, се пренасям. И всичко около мене престава да съществува. Това си ми е удоволствие и с голяма страст си чета.

Единственото, за което ще съжалявам, когато си отида от тоя свят, е, че няма да мога да чета. Съвсем сериозно, това много често съм си го мислила. Защото де факто на мен няма да ми се напуска земята заради четенето и заради хубавата музика. Хайде, музиката пак ще я прежаля, ама четенето?

- Да се надяваме, че след като прочетат интервюто твои познати, ще започнат да ти подаряват книги. А ти самата подаряваш ли книги?

- Много рядко, защото се съобразявам с интересите на хората, на които се налага да подарявам. Няма да ме разберат, просто няма да го отчетат като стойностен подарък. За тях ще бъде по-ценно блузка, парфюмче, кремче, такива неща, отколкото книга.

В Четвърто основно училище от първи до четвърти клас учителка ни беше г-жа Динева. Спомням си, че си разменяхме в класа подаръци за Нова година и на нея се падна да подари на мен. Подари ми книгата "Тримата умници" - приказки от Aрабския свят. Това ми е първата подарена книга. Веднага я прочетох и по-късно много пъти съм си я препрочитала. Беше с дебели корици, помня и илюстрациите. Пазя си я още, пазя всичките си книги, вкъщи си ги пазя.

- Можеш ли да си представиш свят без книги?

- Не мога да си представя света без книги, но много малко хора ще четат. Като гледам сега, вече сме в ерата на компютрите, всеки иска да е на филм, предпочита да го изгледа, вместо да го прочете. Което е много жалко, защото така усещането е различно, затъпява се. Единственото четенето развива въображението.

- А компютрите?

- Не са ми интересни. Избягвам да си общувам с тях. Имам електронен адрес, прочитам си само писмата, ако трябва аз да напиша, но даже вече почти не пускам. Казвам на дъщеря ми да ми проверява пощата. За мен и това е загуба на време, предпочитам да чета книга, вместо да седна на компютъра.

- Но в интернет има и много книги.

- Не, аз искам да си чета книгата, като я държа в ръка. Дори фактът, че ако полегна за десет минути, книгата ми е в ръцете. Така си почивам. А там трябва в екрана да се взираш, просто си е друго усещането. Да не говорим, че благодарение на книгите си запазваш и правописа.

- Ако със сегашните ти разбирания можеше да се върнеш в осми-девети клас, каква професия щеше да избереш?

- Не знам. Нямам някакви пристрастия, но бих положила някакви усилия да не съм на това ниво, на което съм в момента.