Топреферът от Сандански Христо Ристосков: Някои съдии имат вместо глави консервени кутии

Само преди няколко дни Христо Ристосков от Сандански свири своя 250-и мач - срещата "Етър"-"Нефтохимик", свирил е 60 мача в чужбина. За съдийството, за това какво е да си топрефер на България, кой е човекът, който го накара да поеме този път, и съжалява ли, че не е станал бизнесмен, разговаряме с Христо Ристосков.

- Г-н Ристосков, много или малко са 250 мача в професионалния български футбол и 60 по чуждите терени?

- Доста мачове са с оглед на това, че нашето първенство е едно от най-тежките по отношение на психологическия фактор и на балканските страсти. В интерес на истината малко сме хората, които са достигнали този праг в българското съдийство.

- Какво е чувството да си топрефер на България?

- За мен това е напълно нормално и закономерно с оглед годините, в които съм в българския футбол. Не ми пречи известността. Според мен съдията трябва да свири, докато може да покрива физическите нормативи. Този праг, който е въведен от ФИФА и УЕФА - съдия да свири до 45 години, е ненужен. Всички виждаме, че германското първенство е най-интересното, там няма лимит, т.е. съдиите свирят до 48 години. На 45 години един съдия има най-голям опит и може да прецени всяка една ситуация по интуция и опита, който има. По-реално може да прецени нещата.

- Кога Ви бе най-трудно, имаше ли моменти, в които да си кажете “Край!”?

- Имало е такива моменти. Не го крия, но в интерес на истината македонският ми инат винаги е надделявал в мен и съм отстоявал на катаклизмите на времето. Ако трябва даже, сега ще направя още един конгрес на футболния съюз, но пак няма да се предам.

- Наричат Ви скандален рефер, имате ли подкрепата на колегите си, когато Ви упрекват, че не сте свирили дузпа, че сте показали червен картон, и т.н.?

- Изобщо не ме интересува какво мислят за мен моите колеги. Първото, което ще кажа, е, че всеки има глава на раменете, с която да разсъждава. Има съдии, които имат консервени кутии, а не мозък, има съдии, които действително имат авторитет, имат и качества да ръководят мачове. Общо взето, в момента съдийството лъкатуши, но дано се подобри.

- Защо се стигна дотам, че някои Ваши колеги решават футболните срещи на друго място, вместо те да се решават от футболистите на терена?

- Първо, съдиите трябва да обслужват първенството, а не да го решават. Мачовете трябва да се решават на терена. Но всъщност този въпрос е много спорен, той е нещо като въпроса за яйцето и кокошката - кое е първично, и ако тръгнем по запалянковски да спорим, това ще отнеме много години. Това трябва да се решава на професионална основа. Тогава нашият футбол ще тръгне нагоре. Видяхте, че преди 6 години аз отказах да ходя 4-ти съдия на чуждите съдии, които свириха тук. Не съм човекът, който ще им носи куфарите. Видяхме, че нивото на българския футлол не се повдигна със съдийски бригади от чужбина, които идваха да свирят мачовете в българското първенство.

- Няколко години живяхте в Австрия и свирихте в тяхното първенство, има ли разлика и в какво се изразява?

- За съдиийството в Австрия какво да кажа? Там от страна на футболния съюз е създадена много добра организация по отношение на съдиите. Съдиите сами си определят шефовете в Австрия, това е демократична държава. Общо взето, има много мачове с много отбори - като почнеш от 12, 13, 14, 18 години, 8 групи мъжки отбори, 4 групи женски отбори. Сами виждате - националният отбор на Австрия няма кой знае какви разултати, но, общо взето, ни превъзхождат по много показатели, особено по отношение на клубния футбол.

- Защо не приложим тяхната система тук, в България?

- Трудно приложима е тяхната система в България, даже много е трудно, тъй като едно е да работиш с качествени хора, друго е да работиш с талаш. Тя може да се приложи, като се създаде една хубава предпоставка за младите съдии със силна конкуренция. Да има нормална среда за развитие на съдийството. И по този начин ще се издигне нивото на българския футбол. Тук, в нашия регион, има доста футболни отбори. Ние сме втората област в страната по брой на футболни отбори и мачове в първенството. Но за съжаление аз не виждам млади хора да се запалят по съдийството. Дано оттук нататък това да стане.

- Каква е причината младите да странят от тази професия?

- Аз не съм правил анализ, защото не съм ръководител, но обещавам, че ако един ден се захвана с такава дейност, може да работя в тази посока.

- Това означава ли създаване на алтернативна съдийска комисия към БФС?

- Не алтернативна съдийска комисия, говоря, че повече млади хора трябва да участват в този процес. И то бивши футболисти, които по един или друг начин не са могли да се развиват в кариерата си. Там трябва да се търсят нещата.

- Има ли мач, който сте свирил и ще помните за цял живот?

- Няма конкретни мачове, много са и не ги деля. Лесни мачове няма. Всеки един мач има собствен заряд. Не може да се определи кой е мачът, който ми е легнал на сърцето. Като прибавиш към тези 250 у нас и 60 на международната сцена, няма как да избера един любим. Трудно ми е да ги асимилирам.

- След съдийството мислили ли сте накъде?

- Все още не съм мислил. Имам варианти за развитие, но ще ги запазя лично за себе си. Ако трябва всичко да споделям, няма да е добре за мен.

- Човек става ли богат с професията съдия?

- В зависимост от това с какво е богат човек. Относно това дали съм се замогнал от доходите, които съм получил като съдия, казвам, че не съм богат. Но съм богат човек по душа, с контактите с много хора в страната и чужбина. Познавам се с много хора от цяла Европа. Това ми помага, това е богаството от съдийството. И това, че футболът е един феномен. Да запазиш тези лични контакти и да продължиш напред. Като отиваш да свириш мач, трябва да се учиш, а не да си броиш стотинките и да искаш да станеш добър съдия. Няма да се получи.

- Кой е човекът, който Ви насочи към съдийството?

- Още когато играех футбол в моя роден град Сандански, се запознах с бившия съдия Янко Тасев. След като се контузих, той ми каза, че мога да продължа да съм във футбола, като стана съдия. Всичко стана на шега.

- Съжалявате ли, че сте поел този път, а не сте се захванал с някой бизнес?

- Изобщо не съжалявам. Моята е лесна, преди две седмици бях в Австрия, шефът на съдиите ми каза: “Ако пак решиш да се върнеш, заповядай”.

- Най-успелият български футболист, сега треньор на “Литекс”, Христо Стоичков каза преди няколко дни репликата: “Съдиите да ходят на село да берат домати и краставици”, как ще коментарате казаното от него?

- Първо, България е една аграрна държава и всички сме произлезли от село. Христо Стоичков не е нито Рокфелер, нито е роден в Манхатън. Да вземе по-скоро да стъпи на земята и ако иска да се кандидатира за шеф на БФС, да си извади една концепция и да я защити. Аз не познавам лично Христо Стоичков, има малко първичен характер и е кибритлия, но това не е начинът да се решават нещата. Да не забравяме, че преди 20 години България бе силна аграрна държава и изнасяше в чужбина домати, чушки, краставици. Така че отглеждането на тези зелунчуци е заложено във всеки един от нас. И той не е завършил Харвард, без съдии не може.

- Кои Ваши колеги са свирили над 250 футболни срещи?

- Това са Антон Генов, който приключи, и Николай Иванов от настоящите. От бившите ми колеги са Никола Дудин, Димитър Роменчев и Йордан Жежев.

- Гледахте ли решаващите мачове на “Манчестър Юнайтед” и “Манчестър Сити” за титлата в Англия? Каква е оценката Ви за играта на Димитър Бербатов?

- Аз не съм фен нито на "Манчестър Сити", нито на "Юнайтед". Аз съм фен на "Байерн" /Мюнхен/. Следя развитето на Димитър Бербатов. Той направи много за българския футбол, имаше 4 много добри години в "Юнайтед". Да не забравяме, че в Англия първенството е на изключително високо ниво. Намесват се бизнес интереси. Това произтича от факта, че Англия е много голяма страна и един футболист получава и много пари от реклама. Да не забравяме, че сме една малка държава, и това, което направи Бербатов в Англия, е много, много голямо.