Тайландският бокс е от най-опасните спортове

Васил Костадинов Ангелов е роден на 4 юли 1990 година в град Симитли. До четвърти клас учи в училището в Симитли, след което със семейството му заминават за Испания. Там завършва средно образование. Като дете тренира 6 г. в школата по футбол в Барселона на Христо Стоичков, а от 3 г. активно се занимава с тайландски бокс - муай тай. Преди осем месеца със свои средства Васко тръгва към столицата на Тайланд - Банкок. Състезава се под името Ла Бала /Куршумът/, с него се занимават трима учители по физическа, психическа и техническа подготовка. Преди бой се маже със змийска отрова, която отклонява ударите, а от мазолите по краката го спасяват специални рибки, които изяждат натрупванията по пръстите, след което е готов да стъпи отново на тепиха. Васко Ангелов-Куршумът се бие в категория до 75 кг. Макар отскоро боец по муай тай, вече е опитал вкуса на славата на най-големия стадион в Банкок Lumpinee. Активно се подготвя като боец по муай тай и мечтае да се състезава от името на България, но търси пътища към български клуб и не знае процедурно как това може да стане. В момента е боец на тайландския клуб Galaxу в Банкок. Интервюто с него е компилация между няколко телефонни разговора и десетки имейли.

- Васко, здравей, къде те намирам сега?

- В момента съм в Банкок. Дойдох преди осем месеца с още четири момчета от Барселона, за да усъвършенствам уменията си и да се запозная на място с техниката на муай тай.

- Разкажи накратко за спортната си кариера дотук.

- Когато отидохме със семейството ми в Барселона, се записах във футболната школа на Христо Стоичков и тренирах близо шест години там. Преди три години един мой приятел ме заведе в залата по муай тaй, където тренираше той. Може би като на всеки тийнейджър ми стана интересно онова, което видях, запалих се от това, което правеха на ринга, и се впечатлих много... Толкова ми и трябваше - оставих футбола и започнах с тренировките по тайландски бокс.

- Защо точно муай тай?

- Запали ме треньорът с това, което ни разказваше за този вид бокс. Той е бил няколко пъти в Тайланд и ни обясни, че това е не само спорт, но и религия. Разказваше и за хората, и за красотите тук, в Тайланд...

- Както сам казваш, в Тайланд муай тай е почти религия. Успя ли за 3 години да стане и за теб такава и всъщност какво точно представлява тайландският бокс?

- За този спорт освен физическа и психическа подготовка едно от най-важните неща е дисциплината. Последното го разбрах тук. Казват, че тайландският бокс е един от най-опасните спортове, но ако го разбереш и го приемеш не само като спорт, а и като религия, му се отдаваш напълно. Аз пристигнах тук като аматьор от един испански клуб. Никога няма да забравя първата си среща тук, беше на един от най-големите стадиони в Банког. Между другото гледах и представянето на световното първенство по муай тай миналата година тук, в Банкок, и за мен това беше голямо преживяване.

- Муай тай е бойното изкуство, при което ритниците са най-важни. Много ли ритници си получил?

- Получавал съм, разбира се, но и съм раздавал доста.

- Муай тай боксьорите са най-добре подготвените атлети в света, защо?

- Тренировките са наистина тежки - сутрин от 6 часа до 11, следобед от 15 до 18 часа. И така всеки ден. Когато пристигнах в Тайланд, тежах 90 кг и беше много трудно треньорът ми да ми намери подходящ в моята категория боец, та се наложи да сваля 15 кг, за да имам с кого да се бия. Сега съм 75 кг. Имам трима треньори, единият отговаря за физическата подготовка, другият - за техниката, третият - за психическата подготовка. Тренира се всеки ден, включително и неделя до обяд. Времето, в което не тренирам, задължително ходя на релакс и масажи... Знаеш ли как се махат мазолите по ходилата? Слагаме си ходилата в аквариум, пълен със специални рибки, които изяждат мъртвите клетки, мазолите, и след половин час си готов да стъпиш отново на ринга.

Преди среща пък задължително се мажем със змийска отрова. Значението й е много голямо - при удар ръкавицата се хлъзга и по този начин се отнема от болката.

- Скъп спорт ли е и кой поема издръжката на един боец като теб?

- Стандартът в Тайланд е нисък в сравнение с европейския, за месец ми стигат 400-450 евро, разходите са за квартира и храна, за друго и няма време. Зависи от спонсорите, но на мен лично ми помагат моите родители. Аз си купих билета дотук и си осигурих средствата за първите три месеца. Получавам пари при победа и в срещите също, та засега се издържам с тях.

- За победа колко пари получаваш?

- Бих се на един от най-големите стадиони в Банкок - Lumpinee, където беше последната ми среща. За съжаление в четвъртия рунд загубих, но минах нивото между отделните клубове. Клубът ми е Galaxy и треньорът ми гласува доверие да се бия за него. Последната ми среща беше срещу французина Йоксан. За всеки турнир при победа има парична награда и колан. До момента имам победи само от амaтьорските турнири и те не са цветови. Най-трудната ми победа е срещу един руснак, но като победиш, забравяш за трудностите.

- Твоят идол е ...

- Моят идол е Ramon Decar, който вече не се състезава, но е бил един от най-добрите бойци.

- Ти израсна в Испания, а искаш да се състезаваш за България. Защо, за какво мечтае един тайландски боксьор с българско сърце?

- Този въпрос за тайландския боец с българско сърце е най-трудният и емоционален за мен. Ще ти споделя нещо: при среща на ринга се обявяват прякорите и имената на състезателите. Когато обявят моя прякор Ла Бала /Куршумът/, казват, че съм представител на еди-кой си клуб, а на противника - името и държавата. В такива моменти се чувствам наистина като дърво без корен... Мечтая, може би като повечето млади, които израснахме в чужбина, да се върна в България. В този случай ми се иска да споделя уменията ми по муай тай с децата от моята родина и изобщо с хората, на които им харесват бойните изкуства. Въобще мечтите ми са свързани отново със спорта. Но не зная дали ще мога да основа собствен клуб по муай тай в България, защото не съм запознат с изискванията на федерация по муай тай в България. Това обаче е в по-далечното бъдеще, дотогава има още какво да науча за бойното изкуство!

- Кои са слабите и кои силните ти страни?

- Хмм... силни и слаби черти, имам и от двете. Може би една от слабите ми черти е, че не умея да изразявам емоциите си, но пък това може да е и силна черта... не знам.

- Имаш ли си приятелка и освен бокс какво запълва свободното ти време? Как се развличаш?

- Трудно е да имаш връзка с някого, когато си отдаден на спорта, когато пътуваш и се налага да живееш на различни места, но имам едно специално момиче от България, на което благодаря за търпението... Времето ще покаже какво ще стане. Освен тренировките, които ми отнемат по-голямата част от времето, в град като Банкок има какво да видиш и да се докоснеш до една много различна от европейската култура...И природата е невероятна!

- Каква музика слушаш?

- Любимата ми музика е фламенко, а като изпълнител, разбира се, Kamaron.

- Имаш ли приятели и какви са те?

- Имам приятели от България, Италия, Испания. Сега тук се запознах с момчета от Лаос, Турция, Америка. Младите хора по цял свят са еднакви, може би с различни интереси, но всички мечтаем и много обичаме да разпускаме.