Свикнах да отсъствам от вкъщи, издържам се сам, но парите не са най-важното

Благоевградският шахматист Киприан Бербатов е един от малцината български спортисти, които са извоювали финансова независимост благодарение на собствените си успехи, преди да навършат 15-годишна възраст. В състезателен план за най-младия международен майстор в историята на интелигентната игра у нас говорят достатъчно европейската титла за момчета до 12 г., бронзът от първенството на Стария континент при 10-годишните, десетките медали от държавните шампионати за подрастващи, че дори и петото място от последния мъжки финал на България.

Осмокласникът на столичното 166-о СУ “Васил Левски” се справя и на другите фронтове. Дотолкова, доколкото му позволяват шахматните ангажименти.

- Киприане, турнирите нямат край, все по-малко време си у дома, в Благоевград. Как ти се отразява това, липсва ли ти семейството?

- По принцип свикнах да отсъствам от вкъщи, преодолял съм психологическата бариера, но ми е приятно като се върна. Винаги се радвам, когато някой тежък турнир свърши и вече съм по-свободен, за да се прибера.

- По колко време годишно ти се налага да отсъстваш?

- Всяка година е различно. През 2008-а например играх 2 месеца нонстоп в Испания, а за цeлия сезон ми се събраха може би около 5 месеца извън България.

- Знаеш ли на каква възраст бившият световен шампион Веселин Топалов замина да живее в Испания?

- На 14-15. Веско е набор ‘75, малко след промените през 1989 г. тръгват с кола със Силвио Данаилов по турнири в Испания. Тогава Силвио му е бил не само мениджър, но и като баща.

- Подобна перспектива стои ли пред теб - да заживееш в чужбина заради шахмата?

- Засега не. Не смятам да се установявам извън България за постоянно.

- Докъде стигнаха отношенията ви със Силвио Данаилов на ниво “мениджър-състезател”?

- Няма нещо конкретно. В момента той има много грижи около ангажиментите си към Европейския шахматен съюз, на който е президент. Аз пък все още не съм в големия шах и на този етап други хора отговарят за мен. Силвио възнамерява да въвежда шахмата като предмет в училище. В тази връзка имаха среща с Гари Каспаров и румънски представител на Европарламента, който отговаря за образованието. От наша страна съдействие оказва Кристалина Георгиева.

- Виждал ли си на живо Гари Каспаров, когото мнозина сочат като най-добрия шахматист за всички времена?

- Видях го заедно със Силвио Данаилов и гросмайстор Зураб Азмайпарашвили на последното европейско във Франция, но нямам преки впечатления.

- Кой ти е треньор в момента?

- Сега нямам личен треньор. В последно време ходя по турнири с гросмайстор Борис Чаталбашев, но той е повече като водач.

- Е, сигурно казва по нещо?

- Да, коментираме дебюти, помагаме си взаимно.

- Какъв е балансът ти срещу него?

- 3:3 засега.

- Той явно е джентълмен, щом те води. Преди 2 години ти го победи в последния кръг на държавния финал в благоевградския хотел “Езерец” и му отне титлата, за спечелването на която му стигаше и реми.

- Шегуваме се по този повод, тогава не му беше приятно. Но следващата година ме победи и стана шампион.

- През зимата игра на първия международен фестивал в Банско, става ли там за шах?

- Навсякъде става, щом и в Рейкявик се получи.

- Имаш ли препоръки към организаторите?

- Като за първа година направиха силен турнир. Кметът Александър Краваров обеща и той да помогне финансово за следващото издание на проявата.

- Редовно се намесваш в наградните фондове на турнирите, в които участваш. Това позволява ли ти да се издържаш сам?

- Да, но това не е толкова важно за момента. Не играя главно за пари. Но е безспорно удобство.

- А мислиш ли в бъдеще да тръгнеш по стъпките на професионалните шахматисти?

- Има такава вероятност.

- Как върви училището?

- Добре. Малко отсъствам напоследък, нямаше ме 2 месеца, но като отида там, си научавам каквото трябва и изкарвам добри оценки.

- С какъв успех се очертава да завършиш годината в спортното училище на “Левски”?

- Отличен 6.

- Има ли друг шахматист в класа?

- Не, само аз съм. В “А” паралелка от 25 човека 20 са футболисти, а нашата “Б” паралелка е шарена. Има баскетболисти, борци, лекоатлети, състезатели по кану-каяк, спортна гимнастика...

- Имаш доста възможности да практикуваш и други спортове. Преди време беше запален по футбола.

- Да, но сега по-рядко ми се случва да играя.

- В последните години покерът стана много популярен сред шахматистите и доста от тях посегнаха към големите пари, които се раздават там. Няма как да не си усетил тази вълна?

- Дори и в момента доста шахматисти преминават към покер. Българските не правят изключение. Безспорно е, че парите там са повече, но е деградиращо, а самата игра ми се вижда много скучна, супербезинтересна.

- Играл си значи?

- Но приятелски, с чипове вместо пари. Правилата горе-долу ги знам. Има голяма доза късмет и математика, която овладяваш, като изиграеш около 10 000 ръце. Присъстват блъфът и лъжата, това не ми харесва. Покерът си остава комар, колкото и да опитват да го правят спорт. Но някои гросмайстори са минали по-сериозно на покер, отколкото на шах.

- Има ли такива от българските?

- Да, Красимир Русев. В световен мащаб най-силният гросмайстор, който е известен с афинитета си към покера, е Александър Гришчук.

- Говори се, че твоят трети братовчед и футболна звезда на “Манчестър Юнайтед” Димитър Бербатов също сяда с удоволствие на покер масата?

- За първи път чувам такова нещо.

- Можеш ли още да умножаваш двуцифрени числа наум, както го правеше в първи клас?

- Не съм забравил.

- 28 по 43?

- 1204 /б.р. - след 15 секунди размисъл/.

- Не е зле, а и ми се струва, че можеш и по-бързо?

- В първи клас го правех по-механично. Сега май ми е по-трудно, но успявам.

- Къде смяташ да продължиш образованието си?

- Спортното училище е до 12-и клас, но може да мина на някакъв друг план.

- Смяташ ли да го завършиш?

- Не е привлекателна идея, но с шаха е по-трудно да се учи на друго място.

- Обиколи половин Европа покрай изявите си зад дъската, къде ти хареса най-много?

- Не мога да кажа, не съм естет. При два от последните ми турнири бях в Исландия и Швейцарските Алпи - чудесни места, но не бих се наел да ги сравнявам.

- В Исландия на особена почит е легендарният Боби Фишер, би ли го възприел като образец в шахматно отношение?

- Знам, че е бил скандална личност, а освен това и фанатизиран шахматист. Мислел си е за играта навсякъде и по всяко време на денонощието. Има интересен атакуващ и жив стил, прилича на моя. Макар и да ги играем по различен начин, много от дебютите ни се припокриват, колкото и голяма да е разликата във времената.

- Какво е чувството да играеш в националния отбор на България с бившия световен шампион Веселин Топалов, петричкия феномен Кирил Георгиев, утвърдените гросмайстори Иван Чепаринов и Александър Делчев?

- Визираш шахматната олимпиада миналата есен в Ханти Мансийск /Русия/. Хубаво беше, особено в случаите, когато помагах на отбора в някои мачове. Но тимът не се представи добре, така че не е било нещо твърде емоционално. Може би само от началото, после свикнах, пък и в повечето важни срещи бях резерва, което е логично. В самата атмосфера не съм се потопил напълно.

- Отстрани изглеждаше, че ти е малко рано да седнеш рамо до рамо с такива доказани имена. Твоето участие в Русия предизвика и доста коментари, някои бяха “за”, други “против” решението на държавния селекционер Силвио Данаилов.

- Различни мнения. Изпратиха ме и аз играх. Направих това, което можах. В интерес на истината, изпитвах известно неудобство, защото имаше и други хора, които заслужаваха и можеха да бъдат повикани. Освен това като че засегнах и чужди интереси. Ролята ми обаче не беше решаваща за самия отбор. Не играхме добре и логично не се класирахме много напред.

- Витаеше ли духът на премиера Бойко Борисов на държавния финал в Банкя, той е запален почитател на шахмата?

- Не, но за откриването на женския финал, който също беше там, дойде кметът на София Йорданка Фандъкова. Г-н Борисов не е идвал.

- Интересуваш ли се от родния клуб “Виктори”?

- Около турнири и държавни първенства следя резултатите на благоевградските състезатели по интернет. Когато имам възможност, отивам и в клуба в Благоевград, не съм ги забравил. Поддържам добри отношения с доста от шахматистите на “Виктори” и с първия ми треньор Марин Атанасов, с когото успяхме да се видим и на Великден.