Сватята на бившия Първи Зорка Костова: Тодор Живков беше благ човек

Репортер на "Струма" гостува в дома на Зорка и Николай Костови в китното дупнишко селце Кременик.

Зорка Костова и съпругът й Николай от 4 г. живеят в Кременик. Съпругът на Зорка е запален рибар. Когато преди 4 години решили да търсят къща за живеене близо до язовир, техен познат ги насочил към с. Кременик, близо до яз. "Дяково". Купили двуетажна къща за 9000 евро, ремонтирали я и сега посрещат в нея дъщеря си Валентина и зетя Владимир Живков, син на Тодор Живков, сина си Иван Костов и техните деца. Преди да се пенсионира, Зорка е работила като главен готвач.

Сега отглежда плодове и зеленчуци в огромния двор. Грижи се за 17 кокошки и кучето Лъки. Приготвя зимнина за децата си. Заквасва вкусно кисело мляко, както едно време. Прави ароматно сладко от боровинки. Зорка Костова и съпругът й Николай живеят скромно в уютния дом. Къщата е на два етажа. Семейството живее на първия етаж, другият е за гости. Кухнята е малка, но има всички удобства.

Зорка с гордост показва хола с камината, около която се събират през зимата с децата и внуците. По стените има закачени малки картини от различни краища на света, последната е от Венеция. Веднъж в месеца Зорка ходи в София, за да си получи пенсията и да събере наемите от апартамента и ресторанта, и бърза да се прибере сред прекрасната природа на малкото село Кременик, което има само 50 жители.

След като почерпи с уиски в шише във форма на футболна обувка и с шоколадови бонбони, Зорка Костова разказа с умиление за нейния починал сват, бившия държавен ръководител Тодор Живков:

Дъщеря ми Валентина се запознала с Владко на Пловдивския панаир. Четири години живяха на семейни начала и след това подписаха. Оттогава изминаха 22 години. Когато за първи път отидохме на гости на свата, аз се свивах, притеснявах, той забеляза това и ми рече: Не се притеснявай! Аз съм човек от народа. Пасъл съм свине, какво ли не съм работил. Поотпуснах се малко и го попитах как да го наричам, той ми отговори: “На име ще ми викаш. Аз не обичам тази дума сват”.

Тогава ми подари сребърен сервиз за ракия. На сватбата подари на дъщеря ми златно колие, което след свалянето му от власт беше иззето от полицията. Тогава правиха обиски и иззеха всичко. Някои неща върнаха, други не. Тодор Живков живееше скромно. Беше много добър и благ човек. Много обичаше да яде сухи пълнени чушки с боб. Като го питах какво да му сготвя, отговаряше: "Каквото и да е, само да не е пернато". Не ядеше пилешко, пуешко, нищо, което лети.

За прословутите кърпени чорапи искам да кажа, че такова нещо не е имало. Има една жена Елена, вече е много възрастна. Тя се грижеше за Тодор Живков. Тя е отгледала децата му и децата на неговите деца.

Той знаеше, че ще стане преврат. Една година преди да бъде свален от власт го помолих да ни помогне да сменим апартамента, в който живеехме, с по-голям. Тогава той ми каза, че не иска, защото, като го свалят, ще ни го вземат. Така и щеше да стане. Когато ставаше дума за Андрей Луканов и за Петър Младенов, той казваше: “Мръсници!” Когато се налагаше спешна сърдечна операция на Петър Младенов в Германия, Тодор Живков свика Политбюро, за да реши колко пари да се дадат за лечението, пък после го предадоха.

След като арестуваха, сватът остана с 80 лв. пенсия. Тогава работех като готвач в Мелничен комбинат в София и с разрешение на тогавашния директор взимах телешко месо от кухнята, за да му сготвя. Не трябва да го казвам, но по това време се криеха и идваха политици в Бояна и подпомагаха с пари Тодор Живков. Той тогава казваше: “И да ме убият, аз ще остана в историята”. По време на ареста го пазеха гардове от фирмата на сегашния премиер Бойко Борисов. Той навестяваше 2-3 пъти месечно Тодор Живков и си говореха на четири очи. Те си знаят за какво са говорили.

Докато беше под домашен арест, намираше сили да се шегува. Ходехме в Бояна да го навестяваме. Преди да почине, всички отидохме в с. Говедарци, където той изнесе реч. Тогава се простуди и се разболя от пневмония. Всички негови роднини имаме съмнение, че беше убит. Три дни след влизането му в болница той не можеше да си познае децата и внуците. След няколко дни почина. Имаме чувството, че му беше сложена инжекция, да си замине по-бързо. Може би щеше да поживее още. Преди да затвори очи, ми каза: “Оставям сина си в твоите ръце. Ти си сериозна жена”.

Тази година в Правец ще се чества 100 г. от рождението му.

Дъщеря ми Валентина не взе нито стотинка майчинство, защото е снаха на Тодор Живков. Завършила е журналистика и икономика, но за нея нямаше работа. Отваряха магазини с Владко, но не потръгна. Сега имат счетоводна къща. Дъщеря им Елизабет учи в чужбина. За издръжката помагаме и ние с наемите от София. За зет ми се говорят какви ли не неща - че е фалирал, че няма нищо и др. Двамата с дъщеря ми живеят в разкошна къща в Бояна. 26 години откакто са заедно, Владко се държи много мило с всички от семейството.

През тези години съм общувала с всички от семейството на Тодор Живков. За Тодор Славков се пише, че играе комар, че е фалирал и т.н. Няма такова нещо. Той е разкошно момче. Много добродушен и има чувство за хумор. Женя Живкова е коренна противоположност на Тодор. Тя днес ще ти говори, ще ти се усмихва, на другия ден ще те отмине.

В къщата ни в Кременик е идвал и Иван Славков. Той си беше бохем и такъв си остана докрай. За последно Тодор Славков идва по великденските празници. Тогава на гости дойде кметският наместник Димитър Михайлов и донесе домашно опечен козунак. Тодор го изяде целия, като повтаряше: За пръв път ям истински козунак.

Много ми е неприятно, че тук, в селото, ни наричат "приоданци". Аз съм от Петрич и при нас тази дума означава човек, който се движи напред-назад, без цел и посока. Трудно ни приемат местните. Като дарих 600 лв. за църквата, вместо да се зарадват, че покривът се ремонтира и че може всеки да влезе да запали свещичка, започнаха одумванията, че взимам много пари от наеми и затова съм дарила. Аз искам да се разбирам с всички. Докато живеехме в София и се срещахме с приятели на моите деца, ми направи впечатление, че те не се одумват. Знаят всичко едни за други, но не коментират.

Докато разказваше за Тодор Живков, Зорка показваше снимки на бившия Първи с внучетата, едно от сина му и едно от дъщерята, с роднини и приятели, но не пожела да бъдат публикувани по настояване на децата й.