Създателката на етнофънк група във Франция А. Харалампиева: Горда съм с корените си от Гоцеделчевско, без тях няма крила

Ани Харалампиева, или Аничка Баничка (както обича да я наричат) е родена в София на 31 май 1982 година. Горда е с факта, че има корени от село Баница, лобното място на Гоце Делчев. Любовта й към музиката я кара да създаде етно фънк група във френския град Марсилия, където живее през последните 10 години

1. Здравей, Ани! Представи се с няколко думи на нашите читатели.

Здравейте и благодаря за възможността да се запознаем! Аз съм Аничка Баничка, а освен игра на думи името ми има и друго значение – корените ми по майчина линия идват от село Баница, Серско, лобното място на Гоце Делчев. Занимавам се с музика (пея), танци и писане. Обичам всеки ритъм, който може да променя хода на вселената.

2. Имаш етно фънк група, в която участват момчета и момичета от различни страни в Европа и Африка, как се работи с тях? Знаем, че те имат различни култури и обичаи.

Сформирахме нашата етно фънк група в Марсилия, Франция, един космополитен град, в който врят и кипят най-различни култури и енергии. Именно в тази цветна атмосфера аз започнах да се занимавам с музика и разбрах, че без значение откъде идваш и накъде отиваш има един универсален език, на който можеш да комуникираш с всички и това е именно музиката. В нашата група музикантите са от България, Франция, Мозамбик, Гвинея, Мадагаскар...

3. Има ли общи черти между музиката на страните, от които има представители в групата? И по какво се различават?

Независимо колко различен фолклор имаме и колко далеч сме географски с музикантите от Африка откриваме много общи черти не само в музикално отношение, но и в обичаите и усещането си за света. Една от основните ни допирни точки е, че НАИСТИНА обичаме и знаем как да се забавляваме, което е задължително условие за музиката, която правим - то е заложено както във фолклорната музика, така и във фънка. А нашите различия са именно свързващото звено и богатството на това, което правим. Всеки допринася със своя цвят за създаването на нещо ново, свежо и различно. По този начин се ражда това неповторимо усещане, което наричаме „груув“.

4. България също ще е част от проекта за културен обмен, защо?

Идеята на нашия проект е да запишем албум, който да даде нов полъх на фолклорната музика чрез фънки звученето и да бъде отражение именно на това многообразие на културите, за което стана въпрос преди малко. Засега аз съм единствената представителка на България в групата и бих искала българското присъствие в нея да бъде по-силно. Аз съм само аматъор що се касае до българската фолкорна музика и съзнавам, че за да постигнем симбиозата между различните стилове и култури се нуждаем от музиканти, които я познават в детайли. Задачата ни не е от най-лесните, тъй като са рядкост музикантите, които да са също толкова „на ти“ с фолклора, както и с фънки усещането. И ако ти позволиш бих искала да използвам това интервю, за да призова младите и любопитни музиканти, които имат желание за нещо различно да се свържат с нас?

5. Смяташ ли да включиш и други балкански страни в подобни проекти?

Разбира се! Музиката е едно безкрайно пътешествие, в което всяка среща е ново приключение. Наскоро имах възможност да прекарам 8 месеца в Турция, която е едно врящо гърне в културно отношение.

Бих включила в проекта дори и извънземни цивилизации, представете си само какъв етно космически фънк ще се получи! Всъщност, достатъчно е да се огледаме около себе си, да се срещнем и да осъзнаем колко уникални и интересни можем да бъдем един за друг.

6. Ти си родена в София, но живееш във Франция от дълги години, какво те накара да се установиш там? Кое е общото и различното между България и Франция?

Във Франция започнах да се занимавам с музика и танци, и ми се струва, че това са елементите, които определят пътя ми досега. А ако трябва да говоря за общи черти между България и Франция мога да кажа само, че когато се занимаваш с нещо, заради което не желаеш да правиш компромиси с вътрешните си убеждения е трудно, независимо къде се намираш.

7. Кое нещо ти липсва най-много от родината?

Освен близките ми хора най-много ми липсва усещането, че моята родина диша и се чувства добре. Липсва ми усещането, че на младите хора не се налага да напускат масово страната, че когато поискам мога да се върна и да се занимавам с нещата, които обичам, че нашите родители ще могат един ден заслужено да си починат без да се притесняват дали изобщо ще има с какво да преживеят... Липсва ми усещането, че моята родина е създала една уникална култура, която се развива и почита, а не стои закопана под магистрали и молове... Липсва ми и баницата, разбира се :)))

8. Какви планове кроиш за бъдещето – бъдеще в България или такова във Франция?

Kолкото и да броди по широкия свят завръщането към извора е изконната цел на всеки човек, независимо дали го съзнава или не. Крила без корени се получават трудно...

9. Музиката събира или разделя? Какво ти дава тя на теб?

Музиката е най-мощното оръжие за масово сътворение! А в нашата група обичаме да казваме, че единствената добра уредба е звуковата уредба! :)

10. Пожеланието ти към нашите читатели.

Бих искала да ги поздравя с откъс от едно наше парче:
„Искам да ти кажа нещо, нещо свежо, много вещо,
Роден край за друг не давай, дружките си ти познавай.
Tи от корените почерпи се, научи се, отличи се, подпиши се,
И почитай що е старо младо - пиле, коте, мама, леля, баба, дядо,
не е късно нивга, нивга не е рано, тъй да ти стане мило и драго!“

Е. Емилов