Създадохме технология, която дава 290% рентабилност при отглеждане на ябълки

- Господин Домозетов, само преди броени дни стана ясно, че Институтът по земеделие е спечелил още един златен медал, къде и как?

- Ежегодно участваме в изложението "Агра" в Пловдив. Това е традиционно изложение на достиженията в аграрната наука и селскостопанския сектор. Тази година "Агра" бе открита от министъра на земеделието Мирослав Найденов. Ние участвахме с пет сорта ябълки, като от тях единият - "Бесепара", спечели първо място миналата година, и три технологии, от които едната е за ефективно и устойчиво производство на ябълкова продукция.

Другата е за биологично производство на ябълкова продукция, а третата е за интегрирано производство. От тези три технологии първо място за иновации от машини и технологии спечели нашата технология за ефективно и устойчиво производство на ябълкова продукция, ръководител на която бях аз, членове професор-доктор Мария Боровинова, доцент-доктор Венера Тасева, главни асистенти д-р Илияна Радомирска и колежката й гл. асистент Анелия Здравкова и главен асистент Велина Петрова. Този колектив работи в продължение на 14 години по създаването на тази технология, но технологията спечели първо място, защото в нея участва сортът "Флорина", сорт, който заслужава изключително внимание на ябълковия пазар, а напоследък е хит и се търси не само в страната, но и в чужбина. Това го знаем от търговците, защото те търсят именно "Флорина". Сортът е устойчив на струпясване, което е основната болест по ябълките, и се съхранява от ябълка до ябълка при нормални условия в мазе, стига да има достатъчно атмосферна влажност, този сорт ябълки издържа сериозно на различни атмосферни условия.

След това нашата технология е ценна, защото е създадена за по - слабо продуктивни земи, камелено горски, като 60%-70% от площите за производство на ябълкова продукция са именно такива. Ползва се семенна подложка, която е дълговечна, и всичко това дава възможност да се създаде една оптимална технология, която да е хем икономична, хем рационална, хем биологична. Познаваш ли биологията на сорта, тъй като той е скороплоден, и знаеш ли правилно да го режеш, за да дадеш формировка на дървото, той става уникален. И всичко това в крайна сметка ни дава норма на рентабилност 290%.

Тези проценти всъщност означават, че на всеки вложен лев получаваме 2.90 лв. печалба. Или това е за една година, ако целият процес се повтори 20 г.- 30 г., ще видим за какво идва реч. Става нещо сериозно. Заради това тази наша технология е особено интересна за производителите и ние имаме желание да я разпространим, не да я патентоваме и да я затворим, да седи тук, някой ако я купи. Нашата цел е друга в момента - да я разпространим, по-бързо да я дадем на стопаните, за да могат те по-бързо да я внедрят в своето производство, за да получат съответната продукция.

- Това означава ли, че след като сте се появили с тази технология на "Агра", всеки може да я прилага или как стопаните ще научат за нея, за да я прилагат?

- Не, не е толкова лесно. Ние на "Агра" я показахме, но земеделският стопанин трябва да дойде при нас, за да уточним другите му параметри, почвени и водни, защото по нашата технология има и икономия на вода. Вместо при 100% , както е по поливна норма, ние редуцираме поливния режим и пак получаваме съответните добиви.

На тази технология направихме производствено изпитване на 35 декара, като получихме 160 тона ябълки, което е 4.5 тона от декар. Така че стопаните могат и има какво да научат, като адаптират своето производство към нея. Разбира се, сортът който трябва да участва на първо място, е "Флорина", а на второ място това е сортът "Фридъм", който също е устойчив на тази болест - струпясване. Но флорината дава по-добри резултати, заради това ние я препоръчваме.

Сега внедряваме в цялата страна елементи от тази технология. На самия открит ден ние показахме изискванията за пръскане на дърветата, защото всичко трябва да се води съобразно записаното в технологията - както растителната защита, така и агротехниката, за да се получат съответните резултати.

Ако направиш написаното в нашата технология - печелиш. Единственото, което искаме сега, е да популяризираме нашите постижения не заради друго, а за да имат селските стопани по-големи възможности за печалба. Нали заради това работим.

- Сега хората, като се интересуват от вашата технология и сортовете ябълки, включени в нея, какво трябва да направят, да дойдат при вас в института ли?

- Да, разбира се, ние никога не сме отказали на селскостопански производител, който е поискал нашата помощ в каквато и да е насока. Ще го насочим и към частни производители, които имат нужния посадъчен материал, който е лицензиран. Ще ги насочим, но не можем да направим повече. Ние ще ги напътим, но самите стопани трябва да направят своя избор, защото земята, парите, работата и грижите са техни.

- Тогава издайте малко от кухнята, колко струва едно дръвче от т.нар. "златен" сорт "Флорина"?

- А, не е много скъпо и варира в зависимост от производителя, но обикновено е около 4 лв. В работата ни по тази технология изследвахме и икономическия ефект в сравнение с другите варианти. При нея, освен другите постижения, се спестяват и много растително-защитните мероприятия, които са над 50% по малко, отколкото прилаганите при нормалната, стандартна технология на отглеждане. Това води до спестяване на много разходи и е много важно за земеделските производители, защото това означава, че те не трябва да влагат много средства при самото производство, а ще имат един добър икономически ефект.

- Господин Домозетов, като кажете технология за отглеждане на "Флорина", всеки си мисли, че има някакво объркване, какво всъщност е технологията, с която спечелихте?

- Технологията, с която участвахме, всъщност е подробно описание на процеса от подготовката и изследването на почвата, процесът на засаждането, торенето, поливането, рязането и другите дейности по отглеждането на младата фиданка до плододайно дърво, че и след това. И отделните земеделски производители, като дойдат при нас и кажат какви са техните условия - изложението, почвата, възможностите за поливане и другите компоненти, ние вече тази технология я адаптираме към конкретните условия, тъй като сме изпитали и в производството това, което предложихме на "Агра".

- А има ли много земеделски производители, които идват при вас и казват: Аз имам 5 декара земя, искам да правя овощна градина, вие ми кажете как и какво да засадя там?

- Ами това е една от основните дейности на института, тъй като имаме сформирано бюро за научно обслужване и маркетинг, като в него са включени всички научни работници. Интересът към работата ни наистина е много голям, както видяхте и в деня на традиционното състезание по резитба, където имаше над 150 земеделски стопани.

- Казахте, че няма да патентовате технологията, защо, има ли практика да се патентоват подобни трудове?

- Да, разбира се, че има практика, сортове и технологии се патентоват по принцип. Но когато се патентоват, в повечето случаи те остават просто между кориците на папките, а не се прилагат в практиката. Ето защо като ръководител на колектива ще настоявам пред целия колектив да не я патентоваме, а да я пуснем свободно на земеделските стопани. Ние получихме съответните признания за нея, повече няма да получим. Ако я патентоваме, някой ще я купи и после нямаме право да я разпространяваме. Не я ли разпространим, тя няма да стигне до производителите. Нашите производители не са така богати, че да си купуват подобни неща. Ще дойде и този момент, но България все още не е подготвена за това, а ние искаме да има ефект от труда ни.

Що се отнася до института, сега имаме още два нови проекта, признати за финансиране, наред с другите стават около 12-13 проекта. Технологията всъщност досега не я пускахме, защото искаме да участваме в специален фонд, но чакаме този фонд да се формира. За това обаче трябва да излезе новият закон за кабинета, най-вероятно до края на годината всичко вече ще бъде готово. Ние поддържаме насажденията така, както трябва, и се надявам дотогава да включим в нашата технология и други сортове, защото на света има над 150 устойчиви на струпясване сорта ябълки.

- Освен научната работа имате ли и други направления в работата си ?

- Е, разбира се, даже и в момента провеждаме най-различни курсове за нашите земеделски стопани. Те не са платени, правим всичко, за да може най-бързо откритията ни да стигат до стопаните. Предстои ни и нов курс по резитба, а и работа по нови два трансгранични проекта. Тези проекти са с колегите от Струмица, Македония, и със земеделски производители от Сърбия. Целта е да направим един клъстър от фирми с една и съща насоченост - селскостопанска.

От няколко дни имаме и потвърждение, че зам. губернаторът на една провинция - Харбин в Китай, ще дойде в България и в Института по земеделие. Тази област има 42 милиона души население. Преди година идваха научни работници и бизнесмени от друга китайска провинция - Шандунг, за да се запознаят на практика с нашата работа по черешите и ябълките. Точно от тях научили за нашата работа и от област Харбин. С тях искаме да направим предприятие за преработка на земеделска продукция. Това е сериозният проблем на областта. Имаме ли предприятие, където да се преработва продукцията, всички се заемат със земеделие, и най-вече с овощарство.

- Китайците какво искат да изнасят - готова продукция или да изнасяме дръвчета и научни работници, които да ги научат как да садят и отглеждат овошки?

- Не, засега китайците искат да създадат тук предприятие и да изнасят готовата продукция както в Китай, така и в ЕС. Това е чудесно, но дано да не си доведат и китайци, които да работят тази земя.

- Ако трябва с няколко думи да разкажете за Института по земеделие, който ръководите, какви ще са те?

- Ние сме единственият селскостопански институт в Югозападна България. През 2000 година съществуващият тогава Институт по овощарство в Кюстендил заедно с комплексната опитната станция в Сандански и тази в Костинброд прераснахме в Институт по земеделие с цел да обслужваме научно Югозападна България. Сега в тази ситуация ние сме представителите на Селскостопанска академия за тази част на страната. Ние трябва да обслужване не само овощарството, както досега, но и земеделието въобще.

Заради това създадохме и нови направления, лозарство и зеленчукопроизводство, с надеждата да ги разширим. Да се случи това обаче, трябва да стане смяна на поколенията. Не може отведнъж - хайде, досега си се занимавал с овошки, а сега стани специалист по чушките /смее се/. Засега при нас съществува само комплексната опитна станция "Овсяк" в Костинброд, защото през 2001 година в Сандански опитната станция беше приватизирана. Сега вече този акт се отчита като грешка, но много късно. Там изучаваха и разработваха лозарство, тютюнопроизводство и зеленчукопроизводство. Имаше и изба 300 кв. метра и заради избата ликвидираха всичко. Министър Венци Върбанов я продаде. За да запазим тази станция, водих дела, стигнахме до Върховния съд, но не можахме да му устоим, тъй като министърът на земеделието е принципал. Така казаха от съда, след като министърът е решил, че трябва да се приватизира, той може да прави каквото си иска.

Сега сме с амбицията да обслужваме изцяло земеделието по долините на река Струма, Камчия и Места. Тъй като площите при нас са малки, планински, заради това често казваме, че работим там, където другите не могат. Ние работим при трудни условия, но все пак в тези площи, където са засадени черешите, може да се види, че дърветата са до боровите гори, там ние вадим продукция. Ето защо смятаме, че овощарството трябва да нарасне. Сега то е едва 10% от земеделието на страната.