Създадоха министерства за хора, които трябваше да станат министри

Вельо Велев е роден на 22 май 1955 г. в Казанлък, зодия Близнаци. За него е характерно, че отстоява позициите си до последно. Завършил с отличен успех Първа политехническа гимназия в родния си град. Години по-късно завършва "Право" в Софийския университет. След края на следването знаел категорично, че не иска да е адвокат, но не защото не уважава професията. “Често адвокатите разбират от своите клиенти и за други техни престъпления, но трябва да пазят тайната им. Длъжни са да поддържат защитната теза в наказателния процес. Това противоречи на чувството ми за справедливост, не мога да защитавам един убиец”, категоричен е Велев.

Започва кариерата си през далечната 1985 г. като млад следовател в столичното 6-о РПУ в столицата. Преди да стане член на ВСС, е бил ръководител на сектор “Инспекторат” във Върховна касационна прокуратура. Обича книгите и киното. Когато му остане време, се разхожда с дни из Пирин и Рила със семейството си - заклети планинари. Велев е сигурен, че като член на ВСС ще брани до последно интересите на съдебната система. “Аз съм от хората, които не могат да бъдат купени и не може да бъдат шантажирани”, заключава Вельо Велев.

- Господин Велев, през последните седмици все по често и по-ясно се чуват реплики в съдебните среди, че няма средства за структурирането на специализираните съдилища в страната, които са част от реформата в правораздаването. Вие сте човекът който най-точно и ясно може да каже това така ли е?

- Да, така е, според нашите изчисления само за заплати в специализираните съдилища са нужни над 8 милиона лева годишно, това са пари, които няма откъде да вземем.

- Да, но съдебната система е тази, която вече години наред на фона на финансовата криза, в която е не само България, но и светът, си позволява да дава 13-а, че и 14-а заплата на съдии, прокурори и служители. Как ще коментирате на фона на тези факти воплите, че пари за специализираните съдилища няма?

- Тази година имаше само една допълнителна заплата, и то непълна. Миналата година имаше две допълнителни заплати и те бяха от спестени пари, от незаети бройки.

- Тогава не е ли по-логично, вместо да давате допълнителни заплати, които и без това са доста над средните за страната, ВСС да преразпредели тези пари за новия Специализиран съд?

- Аз тогава мога ли да задам контравъпрос - има ли ведомство, има ли министерство, на което така силно да е орязан бюджетът през последните три години? Говорим за министерства, които наистина работят, а не за тези министерства, които се създадоха за министри, за да се намерят места за определени хора, които трябваше да станат министри. Понеже говорим много за заплати и много за доходи, нека сравним заплатите във всички сфери. В изпълнителната власт и в Народното събрание освен заплатите работещите имат и други законни доходи - от участие в комисии и бордове, тоест законни доходи. В съдебната власт ние сме абсолютно ограничени и единствени средства, които можем да получим, това са пари от преподаване. Но това са единици колеги, и то те преподават в извънработно време в университета.

КОЛКО ОТ КОЛЕГИТЕ ХОДЯТ ДА ЧЕТАТ ЛЕКЦИИ И ПОЛУЧАВАТ ЗА ТОВА ПО 5 ЛВ. НА ЧАС?

Заплатите на магистратите между другото са публикувани на нашата интернет страница. Един начинаещ магистрат получава 1460 лв., толкова, той няма стаж и не получава нищо отгоре. Считате ли, че може да се раздава правосъдие на тази цена?

- Вашите заплати, съотносими към парите, които получават редовите граждани, са два-три пъти по-високи, не е ли така? Истина е, че заплатите ви не са съотносими към стандартите на страната, в която живеем.

- Вижте, ние не се сравняваме с нашите колеги в Германия, Франция или Испания.

ДАЖЕ И В ЕДНА СЪСЕДНА РУМЪНИЯ, КЪДЕТО ИМ НАМАЛИХА ЗАПЛАТИТЕ, ПАК ПОЛУЧАВАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО НИЕ СЕГА.

Ако считате, че заплата от 1460 лв., основна, или 2915 лв., най-високата заплата в съдебната власт, са високи и несправедливи съобразно тежката икономическа криза, в която е страната и в която учителите получават 800-900 лв., и следва да се намалят, моля да го кажете.

- Точно това казвам, господин Велев, според мен заплатите ви са много високи, несъответстващо високи на стандарта на хората, които съдите, а и на качеството на работата ви, което се потвърждава и от недоволството на ЕС от работата на съдебната система в страната.

- Аз не считам. И ще защитавам това свое мнение винаги. Аз мога да работя не само като магистрат, мога да работя и друга дейност. Но не мога да не защитавам колегите си и техните доходи. Мога да ви кажа следното:

НЯМА МАГИСТРАТ, КОЙТО ДА СИ Е КУПИЛ ШЕСТ АПАРТАМЕНТА ЗА ЕДНА ГОДИНА, НАЛИ? А В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЗА ПЕТ ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРА НИЕ УВОЛНЯВАХМЕ КОЛЕГИ

от съдебната власт. Дайте да погледнем наистина обективно нещата, защото в крайна сметка дали ще бъде по административен акт, дали ще бъде заради някаква друга несправедливост, ние всички тичаме в съда. Говоря и за себе си, тъй като аз съм прокурор, не съм съдия. Категорично считам, че заплатите на българските съдии и прокурори не са високи за дейността, която извършват, за тази натовареност, която има, въпреки че твърдим, че натовареността им е нормална, но тя не е, казваме това, защото нямаме възможност да увеличаваме повече щатовете на съдии и съдебен персонал. От брутния вътрешен продукт България като държава отделя за правосъдие малко под средното за Европа. Ако все пак искате да има някаква социална справедливост, все пак попитайте социалния министър основно кои групи от населението източват социалните фондове.

- Мислите ли, че ще се стигне до отлагането на старта на специализираните съдилища?

- Почти съм убеден, че стартът им ще се отложи за първи януари 2012 година. Причините не са само финансови. Няма сгради.

- То и за административните съдилища нямаше сгради, но те стартираха и се оказаха много ефективни в работата си.

- А къде ще работят тогава специализираните съдилища? Моето предложение беше да се създадат специализирани отделения към вече съществуващите окръжни съдилища. Така на практика специализираните съдилища щяха да имат сгради и бюджет. Но решиха да създадат нови структури, а тези нови структури имат нужда от къщи. Ако трябва да бъда откровен,

СЪЗДАВАНЕТО НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЪДИЛИЩА Е ИЗЛИШЕН ЛУКС.

- Според Вас има ли намаляване на обема работа на окръжните съдилища през последните две-три години след отделянето на административните съдилища и поемането на голяма част от административните съдопроизводства от тях?

- Има, разбира се, и то голямо. Ако трябва да говоря с цифри, през последните пет-шест години броят на наказателните дела е намалял поне с 40%. Не мога да кажа на какво се дължи това. Тук трябва много задълбочен анализ дали престъпленията намаляха, или съответните органи имат по-малка разкриваемост, но така или иначе делата намаляват.

РЕЗУЛТАТЪТ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА 28 АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИЛИЩА БЕ, ЧЕ РЯЗКО СЕ УВЕЛИЧИ БЮДЖЕТЪТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И РЯЗКО СЕ НАТОВАРИ БЪЛГАРСКИЯТ ГРАЖДАНИН С ДАНЪЦИ

заради това нещо. За мен преди 14 години и създаването на апелативни съдилища също беше излишно. Ние усложнихме българсктото правораздаване. Създадохме 5 апелативни съдилища, един Военно-апелативен съд, както и шесте прокурорски структури към нях.

- Сега променихте ли си мнението за апелативните съдилища?

- Вижте, аз не съм законодател. Модерните социални теории казват така - има две власти - законодателна и изпълнителна. Изпълнителната се дели на административна и съдебно-изпълнителна. Ние нямаме законодателна инициатива след корекциите от 1991 година. Ние не правим законите, ние ги изпълняваме. Хубав или лош, ние закона ще го изпълним. Но вие ме питате, тъй като имам право на мнение като гражданин. Създаването на тези специализирани съдилища е излишно.

- Да разбираме ли, че старата форма на двуинстанционно производство е по-бързо и по-точно?

- Разбира се. Разбира се, и сега по някои дела няма триинстанционно производство. Но тогава имаше проверка по реда на надзора, така че създването на апелативните съдилища преди 14 години за мен беше излишно. Административни съдилища трябва да има, но 28 административни съдилища също са излишни.

ИМА АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИЛИЩА, В КОИТО ЕДИН СЪДИЯ ПОЛУЧАВА ЧЕТИРИ ДЕЛА МЕСЕЧНО, ДОКАТО В СЪЩОТО ВРЕМЕ В СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД КОЛЕГАТА МУ ИМА 100-110 ДЕЛА МЕСЕЧНО

на производство. Именно това е, за което говорех за неравномерната натовареност. Вярно е, че това са заповедни производства, еднотипни са и се работят бързо, но въпреки всичко това са 110 папки. Разделено на 22 работни дни, като извадите времето за заседания, колко време му остава на един съдия да направи анализ на съответните доказателства, да ги прочете внимателно и да се произнесе.

- Май има време само да нанесе името на длъжника във формуляра?

- Значи преди време Ана Караиванова, шефката на Инспектората към ВСС, внесе предложение за наказание на съдия от Софийски районен съд за просрочване на 35 дела. Когато направихме справка, оказа се, че в едномесечния срок същият съдия е решил 600 дела за една година. Считате ли, че това е нормално? И както тогава възрази главният прокурор Борис Велчев съвсем основателно: Ама, колеги, ние трябва да го накажем, не защото е просрочил 35 дела, а защото е решил в срок 600 дела. Така че отново повтарям, трябва да се повишат изискванията към българските магистрати, част от критиките към нас са съвсем основателни, но за възнагражденията не считам, че са високи. Преди малко казах, че

НЯМА ДА УВЕЛИЧАВАМЕ ЗАПЛАТИ НА МАГИСТРАТИ, НО И НЯМА ДА ГИ НАМАЛЯВАМЕ.

- Тогава откъде ще вземете пари за обзавеждането на сградата на Административния съд в Кюстендил, която трябва да бъде готова и открита след съдебната ваканция?

- От икономии. Няма откъде другаде. Надявам се предвидените 105 милиона лева собствени приходи да бъдат надхвърлени, и то благодарение на съдебните такси, защото прокуратурата не допринася за увеличаването на средствата в съдебната власт.

- Според Вас лично прокуратурата в България не е ли раздута като щат?

- 1737 ПРОКУРОРИ ИМА НА ЩАТ В БЪЛГАРИЯ. С ТАЗИ ЦИФРА АБСОЛЮТНО БИЕМ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ В ЕС ПО БРОЙ ПРОКУРОРИ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО.

Някога в страната имаше 460 прокурори и работата вървеше в цялата държава, от главния прокурор до прокурора в Малко Търново бяха точно 460. Сега работят четири пъти повече, но този щат се наду заради механичното преливане на следователите в прокуратурата. Считам, че този брой е голям, но считам и че българската прокуратура трябва да се освободи от неспецифичната дейност, с която я товарят. Каквато например са последните случаи на фирми, финансово затруднени и неплащали заплати на работниците си, прокуратурата трябваше да се занимава, да извърши проверка и да образува дела. Това е работа на съответните органи от изпълнителната власт и едва когато се установи, че съответният собственик и работодател е имал средства и не е платил, с подготвени материали трябваше тези органи да отидат в прокуратурата. Тоест, повтарям една стара истина, нито следствието, нито прокуратурата могат да разкриват престъпления.

РАЗКРИВАНЕТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ.

Наше задължение е да докажем и оформим материалите за внасяне в съда. И понече прокуратурата се занимава с изключително голям обем неспецифична дейност, заради това имаме най-много и най-натоварени прокурори и липса на качество в работата им.

- Господин Велев, преди няколко години при закриването на следствените служби не беше ли по-удачният вариант следователите вместо в прокуратурата да бяха пренасочени в дознателския апарат на полицията? Тогава разследващите щяха да подготвят издържани преписки, които малко елитни прокурори да внасят лесно и бързо в съда и да гарантират добро съдопроизводство?

- На практика създаването на дознателските служби в МВР беше едно връщане към съществуващата някога система по Указ 1137 от 1979 година, когато се създаде единният следствен апарат към МВР. Някогашните дознатели бяха със средно образование, сегашните разследващи полицаи са с висше юридическо образование. Качеството на разследване в момента обаче е изключително ниско. Има разум във вашето предложение. За съжаление обаче това, което предлагате, е за промяна не на закон, а на Конституцията. Тогава така прецени българският законодател. Значи много от нещата, които се правят в страната, не се обмислят добре. Един закон се изгражда както една голяма сграда, изключително сложно, и за да е успешна дейноста, в нея участват много специалисти. При нас за съжаление сякаш това се игнорира. Например Законът за изменение и допълнение на съдебната власт блокира работата на Висшия съдебен съвет. Не го направиха съзнателно, направиха го от недоглеждане. Ние ако трябва строго да спазваме сега действащия закон, влязъл в сила на 4 януари 2011 година, в близките четири години не може да назначи или повиши нито един магистрат, тъй като няма как да бъде атестиран.