Състоянието на гробищните паркове в Благоевград е такова, сякаш живите водим война с мъртвите

- Г-н Михайлов, преди 17 години решихте сам да проверите дали наистина "морето" на частния бизнес е до колене. Съжалявате ли, че станахте погребален агент?

- Не съжалявам, защото може би съм единственият в страната, който работи това, за което е учил - организация и методика на празниците и гражданските ритуали.

- За да разкрие човек собствена погребална агенция, изискват ли се някакви предварителни условия?

- Законът не прави разлика между кандидатите да отворят цех за производство на дограма, ремонт на електрически уреди или агенция за погребални услуги. Това е бизнес като всеки друг - зависим си единствено от пазара, т.е. ако можеш да го правиш - оставаш, ако ли не - той те изхвърля "зад борда".

- Предполагали ли сте какъв таралеж си слагате, избирайки пътя на погребален агент?

- Разбрах го едва когато започнах. Това е професия, която те принуждава да се лишиш от много неща - не можеш да си вземеш годишен отпуск, не можеш да седнеш с приятели и да изпиеш чаша вино, защото винаги може да те повикат за някое погребение. Който не вярва - нека да опита!

- За онези от читателите на вестника, които си падат по статистиката, за тези 17 години, откакто сте в този бизнес, колко души приблизително сте изпратили до вечното им жилище?

- Над 5000.

- След толкова срещи със смъртници в състояние ли сте да заплачете от мъка заради загубата на близък човек?

- Случвало се е, макар и рядко.

- Казват, че никой с такава професия като Вашата не е умрял от глад. Наистина ли се печели толкова много от нея?

- Толкова много - не, но не ми се е случвало досега да се чудя с какво да си купя хляба. От друга страна обаче, не се и чудя къде и кога "да отида на почивка". Когато приятели или близки ме попитат това лято къде ще прекарам "отпуската" си, отговарям, че първо ще проверя в тълковния речник какво е това "отпуск", защото през всичките тези години нито веднъж не съм имал възможност да си позволя такова удоволствие. Но не се оплаквам - само споделям.

- Освен общинския Обреден дом и Вашето погребално бюро "Памет" в Благоевград има още 2 частни погребални агенции - "Ритус" и "Спомен". Явно мераклии да се возят на този влак не липсват!

- Така е, но аз се съмнявам, че всички, които са нагазили вече в това море, предпочитат да плуват, вместо да се върнат на спокойния бряг.

- След толкова много погребения сигурно можете да ми отговорите на въпроса доколко са искрени хората в чувствата си, които демонстрират на гробищата?

- Смъртта на близкия човек е най-мъчителното и тежко нещо в живота ни. Аз лично нито анкети съм правил, нито статистика съм водил, но съм забелязал, че ако край съседните гробове има хора, някой от близките на починалия може и да се опита да поплаче на глас. Останалите, или повечето от тях, само дават вид, че истински скърбят за отишлия си от този свят.

- Няма ли вече чувство на тъга от загубата на близък човек? Няма ли ги традициите? Защо е така?

- Защото сме се отчуждили. Както казва един мой съсед, отдавна не погребваме близките си, а просто ги заравяме. Стигнали сме дотам, че братя и сестри, първи и втори братовчеди се виждат само по време на погребения - колкото да се преброят. Повечето от "опечалените" след седмица или две дори не могат да си спомнят къде точно е гробът на техния роднина и не се връщат там с години.

А колкото да изчезването на "традициите", ще кажа, че изчезва онова, което го е имало, а не онова, което никога не е съществувало.

- Поддръжката на гробищните паркове е задължение на общината, но цели 20 години не стигнаха на "демократичните" кметове в Благоевград да намерят пари и да направят в новите гробища погребална зала, която да не обижда паметта на мъртвите.

- Нека уточня, че гробищни паркове в Благоевград няма и никога не е имало. Това, което виждаме, са си две най-обикновени гробища, а не паркове.

- Прави ми впечатление, че човешката алчност се е пренесла и там - всеки гледа да заграби педя земя повече, като огради по-голямо място около гроба. Как гледате на цялото това напъване да вземеш повече, да те забележат или да ти завиждат?

- Гробищата не са изключението. Да прибавиш половин кв. метър към гробното място за мнозина е равностойно на героизъм. Тъжно е, но е факт, който сами виждаме с очите си.

А колкото до надпреварата кой да направи по-голям или по-лъскав паметник, макар и с цената на многомесечни лишения, продължавам да не мога да намеря логичен отговор.

- Според Вас може ли да се преустанови заграбването на земя от пътеките между гробовете?

- По принцип може, но всичко е въпрос на организация и ред, които трябва да наложи директорът на Обредния дом.

- От разхвърляните навсякъде пластмасови бутилки, изсъхнала трева и клони, остатъци от цимент, грозно стърчащите порутени паметници и т.н., които са част от пейзажа на благоевградските гробища, оставам с чувството, че в това отношение ние, живите, сме обявили война на мъртвите.

- Ако съдя и от снимките, които ми показвате, това е истината. Ще уточня обаче, че мръсотията си я правим ние, хората, защото повечето от нас предпочитат да изхвърлят боклуците на пътеката между гробовете, а не в контейнера.

- Ако частна фирма поеме управлението им, нещата ще изглеждат ли по-различно?

- Предполагам, че разлика ще има.

- Ще се намерят ли обаче кандидати, които да дадат повече пари срещу по-високо като качество обслужване, ако в Благоевград бъде разкрито изцяло частно гробище или някое от съществуващите две бъде отдадено на концесия?

- В столичния квартал "Бояна" има частно такова. В него собствениците му са вложили огромни инвестиции. Едно погребение там обаче струва на близките на починалия някъде около 10 000 евро. И то без фамилията да има каквито и да е права върху гробното място. Така че засега поне не виждам реално да се появи в Благоевград частно гробище и да се намерят мераклии, които да платят поне половината от една такава цена за погребение.

- Каква е цената на най-скромното погребение в Благоевград и на най-скъпото?

- Аз също не знам колко точно излиза, защото цената е в зависимост от това какъв ковчег биха избрали близките на починалия, какви погребални аксесоари и услуги ще искат от предлаганите, например 50-60 лв. Може да бъде и двеста лева, но може да стигне и 700-800 лева, докато в столицата достигат и до две хиляди лева.

- Какво се включва в "стандартния" пакет от погребални услуги?

- В моето погребално бюро има всичко необходимо за едно погребение и близките на починалия избират само онова, което искат или могат да платят, защото много често те имат вкъщи повечето от необходимите неща - одеяла, чаршафи, възглавница,свещи, варено жито и т.н.

- Актовете за смърт в Благоевград се издават в Обреден дом. За мен няма две мнения, че това е нелоялна конкуренция, защото, когато близките на починалия отидат да ги получат, служителите в дома започват да им предлагат ковчег и всичко друго за погребението. Как ще коментирате този факт?