Сушата и ниските изкупни цени на зеленчуците ни съсипват

Дончо Милушев е на 57 години. По време на соцреализма е работил в различни организации, а последно е бил снабдител в "Балкантурист". От 30-ина години се занимава със земеделие. Един от първите в село Жабокрът, захванали се със зеленчукопроизводство. Той е и първият, направил парник с капково напояване. Женен, съпругата му е най-близкият му помощник. Има син и снаха, които, когато има много работа, с желание се включват в прибирането на реколтата или в разсаждането.

- Господин Милушев, докъде стигна доматената реколта тази година?

- Засега първа, втора и трета китка сме обрали, остана ни още три-четири китки да оберем, преди да затворим парника. Това са два холандски сорта и всичко в оранжерията е на капково напояване. Оранжерията ми не е много голяма, около 450 кв.м. Е, но очаквам оттук да наберем около 5-6 тона. Тези сортове имат много голяма родливодст. Единият сорт се казва "Десперадо", а другият - "Буран". Винаги вземам два сорта, за да има опрашване между тях. Не може да сложиш един сорт в оранжерията, защото тук няма пчелички. Заради това засаждам два сорта, за да могат да се опрашват.

- Вие от колко години се занимавате със земеделие и защо решихте да садите домати, в Кюстендилско е популярно да гледате череши, ябълки, зеле или картофи?

- Ами от около 30 години се занимавам със земеделие. Опитал съм какво ли не. Идеята ми хрумна, докато разглеждах в интернет. Там видях, че тази оранжерия се продава, и реших да си я купя, защото ми се видя, че цената е изгодна. Дворът ми е голям, 2.5 декара, можеше да се монтира в него и да ми е подръка. Още повече че ако имаш оранжерия, можеш да я използваш целогодишно. Зимата цялата оранжерия се пълни със салатки.

От оранжерията вадя две реколти - чесън, кромид и салатки, а в края на месец април садим доматите. Много години експериментирам с четири-пет сорта. Втора година зареждам тези два сорта, те са много родливи, но и много вкусни. Иначе съм експериментирал и с други, но се оказа, че не са вкусни. Иначе са много красиви, ама като го разцепиш вътре, има едно бяло, като кочан, което е в целия домат, една трета от домата трябва да го изхвърлиш, защото не можеш да го ядеш.

- А кога първите нашенски домати се появяват на пазара?

- Всичко зависи от това кога засадиш разсада, най-често на пазара български домати има в края на юни. Преди това търговците и да твърдят, че са български, не казват истината.

- Сам ли се грижите за производството?

- Не, разбира се. Основно аз и съпругата ми се занимаваме с парника. Синът и снахата помагат, когато има нужда, а в най-натоварените моменти наемам и няколко жени от селото, които помагат. Иначе имам и около 50 декара картофи, но за съжаление всичко, което изкарвам, реализирим на борсата в София.

- Това сякаш е най-голямата болка на земеделските производители - реализацията, така ли е и при Вас?

- Да, така е. Трудно е с реализацията на земеделската продукция. Нещата са много трудни. Тази година работим направо на безценица. Ето този прекрасен вкусен домат се продава на цена от 30 стотинки. Ако трябва да кажа истината, тази година работя само за прекупвачите. Въпреки че от мен го изкупуват по 0.30 лв., същите домати се продават на пазарите за не по-малко от 1 лв., значи те печелят три пъти повече от нас. Това е трагичното в нашата държава.

- А не сте ли се замисляли да затворите цикъла и сам да продавате произведеното от Вас, или да го изнасяте в чужбина директно?

- Е, какво да направя. Износът на пресни домати е почти невъзможен. За да ги изнасям, това означава, че трябва да ги преработвам. Мислил съм да имам и своя сергия или магазинче в София, където да се продава само продукция, която се произвежда от мен, от моите градини. Но там нещата не стават така. Всичко е окупирано, така да се каже, това са цигани, българи, имат по две-три-пет сергии, там на борсата не можеш да влезеш в играта.

- А с другите зеленчуци какво е положението?

- Ами нещата не са по-розови. Зелето например се продава на 10-20 ст., това е смешна цена.

- Не е ли много рано да е готово зелето?

- А, то зелето се сее на етапи. За да има още юни месец нашенско, българско зеле. И така до края на есента все има ново зеле. И в един момент го даваме направо на безценица. Положението с картофите не е по-различно. Те също се продават без пари. Картофите са много трудоемки. Там, за да се произведе нещо, трябва много пари да се хвърлят, а в момента се работи почти на загуба. Сега изкупуват картофите на 40 ст. на борсата.

- А колко струва да засадите и произведете картофи на един декар?

- Миналата година печалбата от един декар картофи беше 600-700 лв., тази година не е повече от 200 лв.

- Заслужава ли си тогава да се мъчите толкова време за 200 лв.?

- Не си заслужава. Убиваме се от работа. Направо цялото семейство работи. Все още работим на загуба. Половината от тези 50 декара вече са реализирани, но все още не мога да си извадя парите, които съм вложил. Нещата са много трагични в момента.

- Фонд "Земеделие" помага ли Ви? Имате ли доплащания?

- Нищо не помага този фонд. Имам доплащане на декар, което обаче е минимално. Направо не искам да говорим за земеделците от Европейския съюз. Там земемеделците са много облагодетелствани. Ние, въпреки че сме в този съюз, сме на последно място в колонката. Ако в съседна Гърция получават 360 евро доплащане за декар, при нас тази сума е между 20 и 25 лв., тези пари не покриват дори една оран. А да не смятаме от какво се тръгва, за да се превърне една нива в картофено, зелево или друго поле-градина. От семенцата.

Имам чувството, че тази година нещата са още по-трагични. На борсата се срещам и разговарям с колеги от Пазарджишко, Пловдивско и Благоевградско. Те, хората, се бориха, хвърляха доматите, правиха стачки, но нищо не става. При големи количества прекупвачът взема продукцията на 20-25 ст., продава на 80 ст.-1 лв. Ето защо тук държавата трябваше да се намеси, да помогне, както във всички европейски държави, а ние, земеделците в България, дето изкарваме това, което се яде, се оказахме девета дупка на кавала. Подкараха ни данъчни, общини, такси. Убийствени истории.

- Знам, че има някакъв проблем и с тържището в София, Вие вече пострадахте ли от новите изменения на Закона за тържищата?

- Само знам, че имало изменение от 1 декември тази година, че борсата в София, която е тържище, щяла да работи само с еднолични търговци. Това означава, че ние от Югозападна България, земеделските производители, ще трябва да се регистрираме като еднолични търговци. Ама аз не съм едноличен търговец, аз съм земеделец, аз съм производител, не продавам гащи и чорапи и не седя в магазина си по цял ден, а копая на полето. Защо да се регистрирам като ЕТ? Това е въпросът, на който трябва да отговори правителството и Министерството на земеделието. Ако се регистрирам като ЕТ, ще ме облагат с още данъци и ще ми извадят душичката. Това не е честно и не е хубаво. Сега никой не мисли за земеделеца. Аз направо съм се отчаял. От тридесет години се занимавам с това и за първа тодина съм отчаян.

- А за тези години техника, с която да обработвате земята, успяхте ли да си купите поне?

- Да, имам един трактор, прикачен инвентар към него и един камион. Това на мен ми е достатъчно. Със семейството си мога да обработвам от 50 до 100 декара, но когато дойде време за реализацията, да си взема парите, да взема печалба, тогава нещата стават сложни. Истината е, че тук, на село, няма друг поминък и има много млади семейства, които теглиха кредити и се нахванаха да отглеждат по 100 и повече декара. Тези хора в най-близко време ще берат ядове, защото няма да могат да върнат парите, взети от банки. Аз работя със собствени средства и още не мога да си ги извадя.

- Тази година жегите вредят ли на продукцията?

- Да, разбира се. Ето например морковите. Ние ги поливаме отдолу, а то отгоре ги изсушава. Истината е, че например картофите "се правят" при температура 26-28 градуса, по-високата температура просто ги кара да зеленеят отгоре, но в земята нищо не се случва.

- А имате ли проблеми с "Напоителни системи" и цените за напояване?

- Въобще не ги ползваме "Напоителни системи" и ще ви кажа защо. Тук, където работя, между селата Гирчевци и Жабокрът, полето е доста голямо, между 400-500 декара. Всеки от нас, по-големите производители, а и тези с 2-3 декара, си имат собствени напоителни системи и водоизточници. Слагаме тръби, сонди, помпи и така се справяме.

- А ако трябваше да плащате и напояването?

- Чух един ден един разговор с шефа на "Напоителни системи", че след като ползваме вода от реката, трябва да плащаме. Аз ползвам водата на реките в нашето село със собствена помпа, но водата трябвало да се плаща, щото била собственост на държавата. Ако и това се случи, спираме да работим. То просто няма да има смисъл, тогава всичките плодове и зеленчуци ще са внос. Сега еднократна поливка на декар е между 26-40 лв., това е престъпление. И това за еднократна поливка! Аз имам 50 декара, които се поливат три-четири пъти, всеки сам може да сметне колко струва това. А за нас, които работим, какво остава? То всичко, което изкарам, ще трябва да давам за поливане. От 70-80 дена не е капвала капка вода. С месеци не е валяло.

- Минавало ли Ви е през ум да се откажете и да карате само на пенсията?

- Ами да си кажа честно, минавало ми е през ума. Аз съм на 57 години, жената на 53. Още можем да работим, но при тези условия, които се създават, казвам на сина и снахата, че ако бях 10 години по-млад, нямаше да стоя един час в тази държава. Ще отида някъде да бъда измикярин на друга държава. Тук кретаме. Крепим нещата. Тази година съм се отчаял. Миналата година по това време със същите декари картофи, домати и други зеленчуци имах два пъти повече печалба. Сега съм с 50% назад. Хората от Пазарджишко, които имат по 30, 40, 50 декара домати в оранжерии, казват, че тази година реколтата е добра, но цената е много ниска. И те са се отчаяли.

Карат на борсата по 10-15-20 тона домати и въпреки доброто качество не могат да ги реализират. Това, което мога да твърдя със сигурност, е, че по-вкусни зеленчуци и плодове от нашите няма. И като вкусови качества, и като чистота от нитрати и химикали. То ние не слагаме такива, защото нямаме пари за такива екстри. Хапнете една гръцка кайсия или праскова и една петричка, и после ще говорим коя е била по-вкусна. Вносните не ми миришат на нищо, докато нашенските кайсии, като ги хапна, са и вкусни, и сладки, и си миришат на кайсии.