Със сестрата на залятата с киселина Христина поехме мисия да разбием балканския стереотип

Бяхме 25 младежи от всички балкански страни плюс Полша. Поляците пристигнаха с притеснението, че ще ги изолираме, защото не са балканци, но много бързо станаха неделима част от групата. А както се оказа и купонджии...

Ние с Милена бяхме единствените представителки от България и се бяхме подготвили с цяла серия примери от страната ни, като смятахме да сложим акцента на случилото се със сестра й.

Темата беше за правата на жените и мъжете в различните страни и какъв е начинът, за да се постигне равенство, защото

В МОМЕНТА РАВЕНСТВО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ НЯМА.

Тази констатация бе направена от всички участници в конференцията.

В първия ден говорихме за домашното насилие над жените. Дадоха ни любопитни данни: в САЩ 1 от всеки 6 жени е жертва на домашно насилие, в Европа е 1 от 5 жени, а в арабските страни страдат 64% от жените. Повечето от останалите участници във форума имаха опит със защитени жилища и разказаха страшни неща. Най-потресаващото беше, че

СЛЕД 5-6 МЕСЕЦА ПРЕСТОЙ В ЗАЩИТЕНОТО ЖИЛИЩЕ ПОВЕЧЕТО ОТ ЖЕНИТЕ СЕ ВРЪЩАТ ОТНОВО ПРИ МЪЖЕТЕ СИ НАСИЛНИЦИ.

Няма обяснение за това поведение.

Турците си признаха, че в тяхната страна ако една жена накърни достойнството на мъжа си, той има право да я убие. Ако обаче съдът прецени, че той е виновен, може да го вкарва в затвора, излезе ли оттам, мъжът обаче отново има право да убие жената. Представителите на Турция бяха на 18 и 21 години и заявиха, че не оправдават тази разнопоставеност между половете, но причините за нея се криели в религията и традициите им.

В Сърбия над жените масово се оказва морално и културно насилие - мъжете карат жените си да не работят и да си стоят вкъщи, тоест отварят си вратичка да правят със съпругата каквото искат, а поставена в социална изолация, тя не може да очаква помощ отвън.

Ние с Милена много се притеснявахме от това, което бяхме подготвили - запис с шествието в Благоевград в подкрепа на залятата с киселина Христина. Всички се впечатлиха страхотно от масовостта и признаха, че е абсурдно в техните страни в такъв малък град като Благоевград да се съберат на едно място толкова много хора за подобна кауза. Много беше вълнуващо, като видяха

СТОТИЦИТЕ МЛАДИ ХОРА, ТРЪГНАЛИ КЪМ СЪДА, ВСИЧКИ СКОЧИХА И ЗАПОЧНАХА ДА РЪКОПЛЯСКАТ.

Имахме ден за практически дейности - по групи с фотоапарати трябваше да снимаме по улиците на Солун примери за равенство или неравенство между половете. Очаквах по-силна дискриминация над гъркините, но в интерес на истината видях много бащи сами с децата си - да се разхождат, да ги учат как се кара колело. Една от групите бе натоварена да направи театрална постановка на открито - момчето удря шамар на момичето и следят реакцията на минувачите. Разказаха ни после, че прекалено малко хора се опитали да се намесят - 2 млади момчета казали на нашия “актьор” да се махне и да остави момичето, а един възрастен предложил да повика линейка.

ДРУГИТЕ СТОЯЛИ ОТСТРАНИ И ГЛЕДАЛИ БЕЗУЧАСТНО

Говорихме за най-разпространените стереотипи на Балканите, които е време да бъдат разбити. Най-масовите са, че жената не трябва да противоречи на мъжа, мъжът трябва да изхранва семейството си и че жената не е добър шофьор. В Румъния и Сърбия имат и друг - мъжът трябва да се занимава с точните науки и да упражнявя по-сериозните професии, поради което в съответните училища с предимства влизат момчетата. Други стереотипи с марка “Балканите” са, че жената трябва да е слаба, красива, послушна и добра в кухнята, спалнята и със свекървата.

Въобще Балканите се оказахме доста зле в отношението на мъжа към жената и останах с впечатлението, ще още много трябва да работим, за да достигнем поне малко Западна Европа и САЩ.

Гърците поставиха въпроса със забраната за жените да стъпват в Света гора. Самите те не знаеха какъв е смисълът й, както и защо дори

В ЖЕНСКИТЕ МАНАСТИРИ НА ГЪРЦИЯ НАД ИГУМЕНКАТА ПО РАНГ ИМА МЪЖ МОНАХ.

С изключение на един турчин и една македонка всички бяхме на мнение, че тази забрана трябва да бъде вдигната. Двамата развиха тезата за оскверняването на храма от жената, свързано с менструалния й цикъл, по времето на който в религията тя се смята за “нечиста”. Не намериха подкрепа.

Дори и те обаче се потресоха от един брутален филм, който ни прожектираха - “Денят на в*****а”. Той е документален и показва традициите в африканските племена, където на момичетата зашиват срамните устни.

Сръбкините ни представиха интересна спирала на цикъла на домашното насилие. Той започва с малко напрежение в отношенията, последвано от

ПЪРВИЯ ШАМАР И ДЪЛЪГ МЕДЕН МЕСЕЦ,

в който мъжът угажда всячески на жената, носи й цветя, ухажва я. После обаче отново се появява напрежението, което е по-дълго, следва насилието, което е много повече от един шамар, и отново т. нар. меден месец - но късичък, едва няколко дни. В тази прогресия растат трите цикъла, докато накрая останат само побоите.

Когато някоя тема ни грабнеше, случваше се да изкараме в конферентната зала до сутринта. Имахме обаче и една културна вечер, в която всеки трябваше да донесе специфични за кухнята му продукти. Ние занесъхме здравец, вино, сирене, луканка, вафли и лукчета, плюс всички флагове, които открихме: българския трикольор, на ЕС и на движение “Ние, жените”.

Това, което особено впечатли останалите, беше, че сме се сетили за знамето на ЕС, но

ОКОНЧАТЕЛНОТО ИМ ЗАХЛАСВАНЕ БЕ ПО СИРЕНЕТО И ЛУКЧЕТАТА

От нещата, които опитах от техните трапези, на мен ми допаднаха най-много турският локум и нещо много интересно - сладко сирене от Румъния.

Във финалната вечер на една стена залепихме очакванията и опасенията си как ще се развият занапред отношенията между мъжа и жената на Балканите. Най-много на брой бяха очакванията, че ако аз променя 5-има души в тази посока и те - още 5-има, светът ще стане по-добър. Опасенията ни пък бяха да не се създаде някакъв конфликт на религиозна основа, или по-скоро религията да ни попречи да изпълним мисията.

На конференцията изпитах само едно разочарование, но огромно - установих, че

ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ УЧАСТНИЦИ СА ЛУДИ ПО НАШИЯ ПОПФОЛК, И ПО-СПЕЦИАЛНО ПО АЗИС.

Помолиха ни да пуснем нещо от него и ни хванаха в небрано лозе, защото ние с приятелката ми не сме му фенове. Добре, че беше интернет - намерихме няколко парчета. Нямаш представа как всички останали знаеха песните му наизуст. Особено турците, които пееха без нито една грешка и на съвършен български език, макар че едва ли разбираха точно какво пеят.

* Феминизъм: Теория за равенството между половете, която лежи в основата на движението за равноправие на жените
/фр. Feminisme/