Страшно е, че няма институции, в които да вярваме

В интервюто с Емилия и Грегъри Дал от 2005 г. във в. "Струма" /24.ХI.2005 г./ някогашният представител на Международния валутен фонд за България сподели: "Една от причините да напусна МВФ бе да имам повече възможност да чета, да пиша, да бъда по-близо до семейството си. В момента пиша книга за глобализацията." Наскоро тази мечта на Грегъри се осъществи, той не само чете, пише и се радва на семейството си, но в САЩ, а сега и в България издаде книгата си "Един свят - един народ". Грегъри Дал е посетил над сто държави и е написал множество статии по икономика и социално развитие. Бил е представител на авторитетната организация в Хаити, Сиера Леоне, България и Мадагаскар. От 2003 г. живее със семейството си в Благоевград, а уикендите прекарват в къщата си в с. Крупник. Грегъри и Емилия изповядват бахайската вяра, която предопределя общата им съдба.

- Грегъри, за повечето българи понятието интернационализъм навява тъжни спомени , а в книгата си "Един свят - един народ" Вие говорите за "Възход на интернационализма". Не е ли твърде смело това твърдение?

- Работих 27 години в Международния валутен фонд. Тази организация се създаде след Втората световна война с идеята заедно с ООН, Световната банка за развитие и други институции да бъде възпиращ механизъм срещу появата на нови световни войни. Интересното е, че тези организации се родиха в резултат на преживени кризи, те не са плод на предвиждане, а начин да се реагира на проблемите, след като са ни връхлетели.

- Затова ли и днешната финансова криза свари повечето страни неподготвени?

- Настоящата криза в Еврозоната дава ясна представа са същността на кризите в света като цяло. Същата тема засягам и в книгата си. Основният въпрос е какъв свят искаме да изградим. За европейците това означава дали искат да живеят като европейци, наслаждавайки се на богатствата и разнообразието на култури в ЕС, или да се свият в своите национални крепости. Аз мисля, че това не е въпрос единствено на икономика, а в основата си по-скоро е духовен и културен проблем. Виждам много доказателства, че хората обичат да се сблъскват и изживяват нови неща. Ако спрат времето и се върнат в своите изолирани държавици, на тях ще им липсва богатството на разнообразие и възможност да правят избор. Гърците идват при нас да почиват, ние отиваме в Гърция, т.е. у хората е заложено влечението да посещават други места. Ако има две фирми, произвеждащи сходни автомобили в различни държави, ще предпочетем да си купим кола от другата страна. Виждаме как в изкуството, киното, литературата хората проявяват любопитство и искат да знаят повече за другите култури.

- На какви изводи Ви навяват тези наблюдения?

- Мисля, че това е едно растящо осъзнаване на хората, че сме членове на единен свят. Когато бях млад, обичах да пея една песен: "Ние сме в една лодка, брат". Сега виждам един от водещите европейски ръководители да използва същата фраза във връзка с кризата, която изживява Старият континент. И точно тук е въпросът дали хората мислят, че всички сме в едно и също положение, или всеки трябва да се спасява по единично.

- Защо все пак отговорните ръководители в света не съумяват да предвидят кризите?

- Според мен всъщност причината за кризите е, че политическите институции не отразяват реалността в развитието на обществото. Днес всички хора по света са в голяма степен взаимосвързани, докато политическите фактори се съсредоточават в своите местни или национални интереси.

- Но това не е ли породено и от страха да се загуби идентичността на определен народ или общност?

- То е част от предизвикателството, пред което се изправя днешното време. Знаете, че САЩ винаги са били отворени за емигранти и те често са наричали тази страна "melting pot", тоест казанът, в който се сливат различните съставки. Но днес е по-подходящо да се използва терминът "tossed salad" - разбъркана салата, защото, докато преди стремежът е бил различни групи и етноси да се съдединят в едно, сега повече се наблюдава, че различните новопристигнали хора запазват своята идентичност и същевременно с другите създават нов вид. Никой не иска да отиде в ресторант и яде храна, представляваща смес от китайски, италиански, мексикански ястия. Желаеш да опиташ италианска кухня или да влезеш в български ресторант и хапнеш от традиционните български гозби. Глобализацията не означава, че хората трябва да загубят своята идентичност, а по-скоро другите хора имат възможност да се докоснат до богатството на твоята култура. Според мен дори това е шанс другите да опознаят малките страни, защото са любопитни да видят какво те могат да предложат.

- Според наблюденията Ви на финансист от международна величина кои са днес заплахите, висящи над човечеството?

- Много са. Мисля, най-голямата е, че нямаме институции, в които да вярваме, че биха се справили с възникващите проблеми. Положението ни е такова, че все едно има пожар в сграда, а не сме готови да решим коя пожарна да изпратим и го загаси. Виждаме, че се появяват финансови кризи, събират се държавни ръководители и всички се съгласяват, че трябва да се предприемат съвместни мерки. А после си отиват в страните си и всеки започва да прилага самостоятелни действия. Има и други области, където се появяват проблеми, засягащи всички, като околната среда, здравеопазването, епидемичните болести, ядрените оръжия, тероризма, разпадането на държави, икономически проблеми. И те са взаимно преплетени, кризата някъде засяга и другите.

- И какво следва, има ли изход от всички тези нерадостни явления?

- Благодарение на кризите човечеството се учи и развива. Ето и сега европейските държави са принудени да размислят какво бъдеще искат, нещо което е трябвало да направят в началото, когато се е основавал Европейският съюз.

- А има ли място на вярата и морала в предотвратяването и справянето с кризите?

- Бахайската вяра, която изповядвам, се основава на принципа, че правдивостта и защитата на доверието на другите в теб е в основата на всички добродетели. Това е много централно нещо, за да функционира обществото като цяло. Човек трябва да може да вярва на другите хора и на институциите, да им се доверява. За мен бе много обещаващо да видя, че темата за доверието се разисква във висшите финансови среди. Защото дори банки нямат доверие в други банки, а как биха могли обикновените хора да им вярват. Според мен това е показателно колко важен за всеки човек е този основополагащ принцип. Без да съблюдаваме духовни норми, ние не можем да се справим истински с каквито и да е проблеми.

- В книгата си "Един свят - един народ" засягате и въпроса за човешките отношения.