Стопани, когато не знаете нещо - питайте, вместо да експериментирате

Не само агроспециалистите, но и всички селскостопански производители на плодове и зеленчуци са убедени, че растителната защита през изминалите двайсет-трийсет години е най-същественият фактор за развитието на интензивното земеделие, макар това да доведе до т.нар. ефект на бумеранга, т.е. до още по-силно развитие на болестите и вредните организми по растенията след насочени срещу самите тях пестицидни обработки.

Агрономът по растителна защита Йордан Спасов е на мнение, че бъдещето на растителната защита все по-видимо се насочва към търсенето на биологични технологии, които да заместят част от химическите препарати. Докато това обаче стане напълно, хората ще продължат да използват сега съществуващите конвенционални практики за защита от вредители и болести по растенията.

Днес той е полезен на читателите на вестника с практичните си съвети какво трябва да бъде направено през юни, за да се гарантира добра реколта .

- Г-н Спасов, опасен месец ли е юни за селскостопанската продукция?

- Най-опасният - за овошките, за зеленчуците, за лозята и за всички технически култури, защото именно през този месец стават всички сериозни фалове в опазването им. През юни излизат обикновената и брашнестата мана по лозята.

- Застрашени ли са от болести и вредители през юни оранжерийните домати и краставици?

- Повече от всички останали, защото температурата в оранжерията е значително по-висока и това ускорява популацията на много опасни вредители и болести по зеленчуците.

- Продаваните в селскостопанските аптеки препарати за растителна защита в състояние ли са да се справят с тях?

- В повечето случаи да, но дори и най-ефективният препарат няма да свърши никаква работа, ако стопанинът е пропуснал съответния срок, в който той трябва да бъде използван.

- Как бай Димитър от Струмяни или баба Мара от Сатовча да се ориентират кога и какъв препарат трябва да използват, за да спасят от болести и вредители зеленчуците, черешите или лозята си?

- На WEB страницата на Националната служба по растителна защита, която вече е част от Агенцията по храните към Министерството на земеделието, има списък от препарати и съвети за тяхното използване. За бай Димитър и баба Мара, за които предполагам, че са "скарани" с компютъра, службата разпространява и специализирани брошури с практични съвети и указания. Ако и те не им вършат работа, просто трябва да отидат в най-близката селскостопанска аптека и да потърсят помощта на агроспециалиста.

- Сигурен съм, че най-притеснени този месец ще бъдат лозарите. Какво трябва да направят задължително?

- Както казах вече, юни е най-критичният месец. За жалост повечето стопани подминават с недоверие тази констатация и затова реколтата им загива преждевременно. Преди цъфтежа, по време на цъфтежа и след това лозарите трябва да пръскат лозята с препарати от по-ново поколение срещу появата на обикновена мана и появата на болестта уидиум, позната им и като пепелницата. Добра работа срещу маната ще свършат на първо време препарата "Ридомил", "Корсейт", "Акробат". Срещу пепелницата бих препоръчал препаратите "Флинт Макс 1" и "Флинт "Макс 2", "Фалкон", "Байфидан" и "Систан".

- На зеленчукопроизводителите, които отглеждат домати, краставици, чушки, какво ще препоръчате?

- Най-често по това време доматите се заразяват от различни гъбички. Ето защо, за да бъде предотвратената появата им или поне да бъде ограничено тяхното разпространение, препоръчвам да се използва препаратът "Дитан".

- В какъв период от време трябва да се извършва пръскането - през ден-два или през седмица?

- Много е важно да се изгради някаква стратегия, защото има два вида агрохимическа растителна защита - едната се прави профилактично, за да се предотврати появата на гъбични болести, а другата е да се ликвидират вече появилите се насекоми. Най-добре е това да става на всеки 7-14 дни, за да има някакъв видим ефект.

- Съществува ли някакво правило или технология, които трябва да се прилагат, за да бъде ефектът от пръскането максимално добър?

- Пръскането трябва да става, когато няма вятър, и да обхваща всички страни на растението, а не само горната, защото много от вредителите - буболечки, акари, гъсеници и т.н., се крият от долната страна на листата и така успяват да оцеляват след съответната "агрохимическа" интервенция, направена по схемата "пет за четири". Много е важно какъв препарат ще се използва и дали неговият срок на годност не е изтекъл.

- В какъв отрязък от време трябва да се проверяват насажденията за появата на нежелани "гости"?

- Времето през юни е доста променливо и това създава чудесна среда за развитието на различни болести. Моята препоръка е през ден-два да се проверяват насажденията за наличието на вредители или наченки на някакво заболяване. Ако нещо буди съмнение, то веднага трябва да бъде споделено със специалиста по растителна защита, за да се прецени дали има място за тревога или не. Най-добре е, ако имате и "мостри" от забелязаното в лозето, градината или оранжерията.

- Много хора се оплакват, че години наред не могат да хапнат здрави плодове от градината си. Какво са пропуснали да направят през юни?

- В една овощна градина растителната защита изисква провеждането на десетки пръскания срещу болести и неприятели и редуване на различни активни препарати, за да не се стигне до загуба на ефикасност.

През този месец се появява т.нар. плодов червей, който дупчи плодовете и те преждевременно падат на земята преди още да са узрели и общо взето поради тази причина нищо здраво не остава на овощното дръвче.

При сливовите дръвчета се появява черносливовата плодова оса, която продупчва зелените завръзи, и те падат на земята.

- В този случай какво трябва да се използва?

- Инсектициди с по-дълъг или по-къс карантинен период. Първият, за да не се позволи на червеите и сливовата оса да нападнат овощните плодове, а вторият е да унищожи тяхната популация.

Класическият препарат за такива случаи е “Нуреле”. За черешите, които бързо зреят, препоръчвам "Моспилан", който има по-къс карантинен период - около 2-3 дни.

- В селищата по поречието на река Струма има над сто частни малки оранжерии от 1 до 3-4 декара. Какво най-често пропускат стопаните им да направят сега, в най-важния за тях месец?

- Да се консултират с агрономи по растителна защита поне веднъж седмично, а не само при забелязана опасност. Познавам доста собственици на такива малки оранжерии, които продължават да живеят с убеждението, че растителната защита е едва ли не фасулска работа.

Докато си мислят така, винаги реколтата им ще бъде застрашена от болести и вредители, а от там и доходите им ще бъдат далеч по-ниски в сравнение с парите, които са "спестили" за агрохимическа консултация.

- Горе-долу колко лева струва една професионална консултация на място - в оранжерията, в лозето или в градината?

- Ако стопаните в едно село, например, заедно поканят един такъв специалист по агрохимическа защита, едва ли ще им излезе повече от 10-15 лева на човек.

- В момента коя е най-голямата опасност за оранжерийно отглежданите зеленчуци?

- Известната на всички белокрилка, брашнестата мана и съвсем новият за България вредител - доматеният миниращ молец Тута абсолюта.

- Какво го отличава от познатите Ви вредители?

- Най характерното за него е много високата му резистентност, т.е. устойчивост срещу всички известни у нас препарати за агрохимическа защита. На практика малко от химическите препарати за растителна защита му влияе. Например "Децис", който е чудесен швейцарски препарат и е в състояние да унищожи всеки вредител по селскостопанските насаждения, за миниращия молец Тута абсолюта е все едно сте му поднесли торта за десерт.

- В медиите излезе информация, че въпросният молец е долетял от съседна Гърция чрез доматите, внесени от там.

- Факт е, че колегите от Регионална служба "Растителна защита" го откриха в партиди домати, внесени без сертификати за качество от южната ни съседка. Домати в България обаче се внасят от много страни, а освен това този вредител е познат на производителите в Испания, Португалия, Италия, Франция, Гърция, Македония и т.н. още преди 4-5 години, т.е. някъде от 2006 година насам.

- Ако не бъде ограничена популацията му, в състояние ли е да унищожи продукцията на всяка оранжерия за домати у нас?

- Напълно, защото химичната интервенция срещу този вредител, както вече казах, се оказва неефикасна, тъй като молецът е резистентен към познатите препарати за растителна защита. За радост на стопаните обаче той има естествен биологичен враг - една дребна, бих я нарекъл дори мижава дървеница, която се храни с яйцата, ларвите и със самия молец и така на практика редуцира популацията му.

- Казано с две думи, това, което е било проблем за химическата индустрия, го е предложила природата.

- Точно така. Природата, а не химията, даде рецептата за опазването на доматите. Оранжерията в град Кресна първа в България експериментира възможностите на този биологичен враг на миниращия доматен молец. Управителят Пламен Сапунджиев, който е и председател на Асоциацията на оранжерийните производители в България, се оказа единственият, който много ясно разбра, че ако не бъде намерено някакво решение на проблема, реколтата във всички български оранжерии в България след година-две ще бъде изцяло аут от пазара, а загубите от това - катастрофални.

От негова страна дойде поканата да работим заедно по ликвидирането на този проблем и аз му предложих варианта за биологична война с доматения миниращ молец. Така през миналата пролет фирмата закупи съответното количество лабораторно произведен биологичен материал "Макролофус" от Холандия и изпробвахме неговите възможности на площ от 15 декара оранжерийно отглеждани домати.

Обнадеждени от добрите резултати, тази година я приложихме на двойно по-голяма площ. Поне досега резултатите надминават всичките ни очаквания. Доматите са здрави и едри, а към "дървениците" започнаха да проявяват интерес и останалите големи оранжерии в страната.

- Биологическата растителна защита по-скъпа ли излиза от конвенционалната химическа?

- Разходите за декар площ оранжерийни домати са близо десет пъти по-високи в сравнение с разходите за традиционното химично третиране, но за сметка на това биологичната защита гарантира изцяло запазване качеството на доматите и тяхната добра пазарна цена, което на практика стократно оправдава направените разходи.

- Каква е цената на една опаковка "Макролофус"?

- Една опаковка от 50 грама струва около 300 лева и с нея може да се третира успешно не повече от един декар.

- Сигурен съм, че тази цена ще стъписа част от стопаните на малки оранжерии и мнозина ще се откажат от биологичната отбрана срещу миниращия доматен молец.

- Тези, които искат да се занимават с промишлено производство на оранжерийни домати, нямат друга алтернатива, освен да инвестират в тази биотехнология. Не го ли направят, бизнесът им ще фалира.

- Възможно ли е днес да се произведе някаква растителна продукция - грозде, плодове или зеленчуци, без да бъде използвана агрохимическа растителна защита?

- Ако някой Ви каже, че това сто процента е възможно за търговски цели, значи или не е я наясно с реалността, или лъже. Светът отдавна живее с продуктите на химията и затова приказките за екологично чиста селскостопанска продукция лично на мене ми приличат нещо като проверяване на словореда, с което се цели да се продаде една продукция по-скъпо.

- Виждал съм обаче хората по селата и днес да използват запомнени от дедите им екологични рецепти за борба с неприятелите по растенията. Вършат ли наистина някаква работа, или просто те се заблуждават в тяхната възможност да се справят с болестите и вредителите по растенията?

- Ако берат много здрави и хубави плодове, значи вършат. Аз обаче се съмнявам в това, защото повечето от вредителите имат изграден "имунитет", дори срещу най-ефикасните химически препарати за растителна защита. Иначе срещу листните въшки, паякообразуващите акари, оранжерийна белокрилка, плодовия червей, гъсениците на листоизвивачката и т.н. навремето са използвали отвара от сух тютюн, кукуряк, смрадлика, босилек и др. , вярвайки, че тази отвара "убива" почти 100% от ларвите и 80% от възрастните екземпляри.

- Каква е основната Ви препоръка към читателите?

- Припомням , че юни е много важен месец за развитието на по-голяма част от селскостопанската продукция и всяка мисъл, че болестите и вредителите могат да подминат личното ни стопанство, може да означава само едно - че "мачът" няма да завърши в наша полза.

Ето защо, когато не знаете нещо - питайте, вместо да експериментирате, защото самодейността в растителната защита най-често води до сериозни рискове и загуби на реколта, труд и средства.