Старец подлуди Горната махала на с. Брежани, брани 300 кв.м камениста земя, задигната от съсед

Седемдесетгодишният Йосиф Иванов и съпругата му Лефтера от години строят незаконно, преграждат селски пътища и с фалшифицирани нотариални актове заграбват земя на съселяните си, дядо Йосиф непрекъснато налита на бой на хората, които му се опълчват, половината Горна махала в бившето миньорско селище е вдигнала ръце от него, а всеки втори сигнал от Брежани в полицията и Районна прокуратура - Благоевград е свързан с размирното семейство и поредните му изстъпления.

Това сигнализираха в “Струма” 9 от обитателите на Горната махала в с. Брежани, община Симитли. От няколко месеца те разнасят по институциите двустранична подписка. Тя е без общи искания, съдържа само имената им и по 2-3 реда обяснение срещу всяко от тях колко пъти съответният жалбоподател се е оплаквал от дядо Йосиф и колко пъти е получавал мълчание от съответната институция, пред която се е жалвал.

Валери Иванов, Атанас Атанасов, Михал Атанасов, Ангел Ангелов и братята Костадин и Величко Испиридонови са закръглили периода на тормоз върху тях от страна на Йосиф на 20-25 години. Видимо подписката е инициирана от основния пострадал - Борис Павлов Николов, на когото дядо Йосиф откраднал 300 квадрата земя, защото в техните показания се чете единодушното “потвърждавам, че земята е на Борис Николов от 20 год. и оттогава насам се ползва от него”. Последното име е на Благой Валериев Стефанов. “Аз съм кмет на село Брежани от 8 год. и не мога да се справя с тези хора, тормозат тези семейства от години. Моля за ваше съдействие. От кметът на Брежани” /б.р. цитатът е без редакторска намеса/, пише срещу неговото име.

Горната махала е в най-стръмната и чукареста част на селото, откъдето през зимата хората слизат по задни части върху найлони, а се прибират с лазене. Тук терминът “общ градоустройствен план” се приема като виц от тези, които успяват да вникнат в съдържанието му. Къщата на Йосиф и Лефтера е измазана лятна кухня в най-високата част на махалата, която е строена през 1982 г.

Още през ония години Йосиф проявява силно развито собственическо чувство и балканска лакомия, разправят комшиите му. Той направил по-голямо от разрешеното му разширение на лятната кухня, заградил общоселския път с мотив, че това е негова собственост и никой няма право да минава оттам, заплашил племенника си Димитър, че ще му бутне къщата, построена през 1960 г., защото и тя била на негова земя, а накрая посегнал и към парцела на съседа си Борис Николов. Със заплахи, че има връзки в полицията, с побоища и с тайно местене на колчетата от неговата градинка към комшийската от някогашните му 300 квадрата сега парцелът на Йосиф бил набъбнал до 700 кв.м, които при това плътно е обградил с обор, висока каменна подпорна стена и плет, та да не може пиле да прехвръкне.

Пострадали от псувните и сопата на дядо Йосиф са всички брежанци, които посмеят да му се опълчат. Преди време племенникът му Димитър Иванов, с когото живеят в съседство, се опитал да премести купчина дърва на дядото, за да отпуши общата отходна канализация, в резултат на което бойкият старец му се нахвърлил да го бие. После, за да довърши отмъщението, за разкош полял лозите и чемшира на Димитър с някаква отрова и сега те са изсъхнали. Скачал е и на Валери Иванов, но най-често старецът посягал на Борис Николов, чиято земя си е присвоил.

Последния път това станало на 13 март, когато сопата на дядо Йосиф попаднала върху черепа на Борис, който до момента е отварян от хирурзите 6 пъти. Ден по-късно, вместо да пише поредната жалба до полицията в Симитли, която до момента не е реагирала на нито една, Борис пуснал жалба в Районна прокуратура - Благоевград срещу побойника и сега прогнозите кога дядо Йосиф ще се изправи пред съда са най-честата тема в тази част на селото.

Нищо не мога да направя по въпроса, това са си междуличностни отношения и дори не съм запознат детайлно докъде са писани жалбите срещу Йосиф, коя от институциите е идвала да замерва земята и кой има автентичен нотариален акт за собственост, каза по телефона кметът на Брежани Благой Стефанов. После призна, че дядо Йосиф наистина бил доста буен и цяло село било проплакало от него, но нямало как който и да било кмет да реагира при подобна ситуация.

Моя си е земята, мен са ми я продали на метър, не на квадрат, и аз така съм отмерил, отсече Йосиф Иванов, когото открихме барикадиран в проблемния двор заедно с бяло магаре. Раздразнен от появата на смъртния му враг Борис, позволил си да прояви претенции към земята му, че и да доведе журналисти, старецът бързо изскочи от двора и захвана безсмислена препирня с опонента. Чула гласа на благоверния, баба Лефтера обаче побърза да пристигне на място и тактично да прибере мъжа си с мотив “Я не се разправяй с тия, нали си имаме натурален акт, полицията ке каже”.

Докато не стане убийство, няма да спрат да се карат и бият, пророкува мрачно петдесетинагодишна жена от махалата, която отказа да се представи от страх да не стане поредната жертва на дядо Йосиф. Нито тя, нито жалбоподателите вярват, че дори съдът може да застави стареца да върне земята на комшията си и да спре да ги млати и тормози.

В бедното селце Брежани земята наистина е малко, почвеният слой е тънък, но пък стават добри картофи, категорични са местните. Необработваеми парчета земя няма. Останали без всякакво друго препитание след закриването на мината, от години младите пътуват всеки ден до Благоевград, където работят, а родителите им окопават нищожните си нивици с надеждата да изкарат някое и друго кило картофи и боб, за да помогнат на децата.

Въпреки мизерията брежанци са умерени песимисти - в крайна сметка бедни са повечето българи, а освен това в тяхното село има само един дядо Йосиф. Заради запушения от него общоселски път колите и каруците им не могат да минават от Горната махала към нивите, а те самите избягват да се завъртат привечер около къщата му, за да не им се случи случка, но винаги може да е и по-зле.

Повечето от жителите на Брежани като че ли са се примирили, че срещу дядо Йосиф рецепта нямат нито местният кмет, нито полицията, вероятно и съдът няма да намери. Безсилието на държавата да се справи с един опърничав старец те приемат с мъдростта на дедите си, концентрирана в примиренческото “Бог всичко вижда”. Засега жителите на някогашното миньорско селце нямат отговор само на въпроса кой ще е виновен, ако в Горната махала се пролее кръв, и няма ли тогава да е прекалено късно Темида да извади везните си.