Срещу 50 жълтици за падишаха Драговищица 150 години се радва на църквата “Успение Богородично”

Потънало в зеленина и леност в средата на лятото, кюстендилското село Драговищица оживява само няколко дни преди Голяма Богородица. Причината за суетенето по дворовете и скърцането на бабините скринове, останали по хубавите къщи в селото, е възраждането на един от забравените обичаи на българския дом - месенето на традиционните богородични пити - Панагия, което вече втора поредна година се прави с помощта на община Кюстендил.
Как са разбрали за това софиянци и хора от различните краища на България не знаем, но от сутринта към двора на черквата в селото се стичат коли, разказва зарадван кметът Драголюб Стоянов, който вече шест мандата е начело на уникалното село, прочуто най-вече с това, че преди няколко десетилетия от двете съседни села Ямборано и Перивол правят едно - Драговищица.
Населеното място, в което някога са живеели над 3000 човека, а в училището е имало всяка година от 600 до 800 ученици, сега едва събира 300 души. Иначе в селото има какво да се види освен кръглата къща, в която няма нито един ъгъл, така и една от най-старите черкви в региона “Успение Богородично”.
Преди 150 години хората от село Ямборано, които много искали да имат своя църква, събрали 50 жълтици, както и два товара дарове, и ги проводили на турския султан с трима от най-знатните мъже на селото да молят падишаха да им разреши да си построят църква.
От Високата порта разрешили, но поставили условие храмът да не е по-висок от конник, качен на кон, заради което хитрите ямборчани намерили общинско место почти метър под нивото на пътя, за да построят нормално висока църква по християнските канони.
ОТ МИНАЛОТО КЪМ БЪДЕЩЕТО
Знаете ли, че цяла седмица тичаме и се надумваме жените от селото, така че да не се изложим, разказва леля Гинка, която командори нежната половина на селото. Всички сме станали още в ранни зори да замесим и да направим сладките и соленките, които виждате, както и баниците, наредени на няколко маси под дебелата сянка в двора на черквата. Околните пейки са застлани с шарени, домашно тъкани вълнени черги и примамват да се радваш на чувството за цветова гама и умението да съчетаят цветове, шевици и форми в едно, притежавано от жените в региона.
Драговищенският регион е характерен с това, че жените са имали по 10-15 см дантели на ръкавите на ризите, а мъжете са били с големи кореми, защото по цял ден посрещали и изпращали влаковете, разказва етнографката ст.н. сътрудник Катя Керемидарска от Историческия музей на Кюстендил.
Богатата украса на дрехите на младите момичета и жени показвала, че селата са заможни, а шкембетата на мъжете били символ на богатството им. Значи цял ден не работят, а посрещат и изпращат вагони с ябълки и череши по влака в столицата и в чужбина, обяснява символиката Керемедирска.
Именно Драговищенският край е сърцето на “овощната градина” на България, тук е имало и много сливови насаждения, а жените били много красиви, неслучайно един от най-големите майстори на четката Владимир Димитров-Майстора е рисувал моми и жени именно тук, в този район, разказва още Керемидарска.
Е, докато обикалях по изследователска работа в региона, научих, че единствено тук, в Драговищенско, е съществувал обичаят да женят младите с потури и калпак. Традицията била родителите на момчето да си изберат снаха и да отидат на питане с калпак и потури. Много често вместо дрехите на младоженеца вземали няколко номера по-големи, за да излъжат булката, че се жени за голям човек. На практика до началото на 20 век в района жените винаги са били по-възрастни от мъжете си и това е лесно обяснима. Родителите на момичета по-дълго искали да имат още един чифт работна ръка в домакинството си, а родителите на момчета искали по-рано снаха, за да работи на полето, така че браковете били “обърнати наобратно”.
Има свидетелства, че често 14-годишни момчета се женели за моми на по 25-27 години. Има и запазени свидетелства, че когато младоженецът не можел да изпълни мъжките си брачни задължения, той бил отменян в първата нощ от баща си, по-големия си брат или от кума, разказва още Керемидарска, като това продължавало така, докато младежът възмажее и започне “да се оправя” сам в леглото.