Срещу 15 000 евро годишна такса в католическото училище "Сент Дениз" обучават деца от цял свят

- Госпожо Петкова, Вие и Ваши ученици бяхте на воаяж във Франция, как и защо попаднахте за 10 дни в страната на любовта?

- Преди време училището, в което преподавам, направи един проект за извънкласни дейности и по този проект направихме дискусионен клуб по изкуствата, където имаше отделни секции - народно пеене, народни танци и изобразително изкуство, с колегата от I ОУ Евгени Серафимов.

В този клуб се събраха деца, които имат отношение към фолклора и участват в различни танцови състави. Работихме близо две години по този проект, участвахме в няколко концерта, но всичко това се правеше най-вече, за да разнообразим и да направим по по-различен начин изпращането на абитуриентите, завършващи нашето училище. И именно от едно такова изпращане ученици бяха качили клип в youtub една сватба, която бяхме направили за забава на нашите абитуриенти, отделно в интернет пространството бяха качени концертите, които изнасяхме с клуба. Деца от френското училище ги бяха гледали, свързаха се с нас и ни поканиха. Поканата дойде през есента, през м. ноември, и с директорката на училището г-жа Тачева дълго се колебахме дали да вземем участие в този конкурс, защото ни се видя доста отговорна задача. В него участват представители на държави от целия Европейски съюз.

- Къде е това там?

- От вълнение пропускам да кажа, че ние бяхме единствените български участници на третия европейски фестивал в гр. Льош, Франция. Освен групата за танци на гимназия “Сен Дениз” в гр. Льош имаше и участници от Полша,Чехия, Русия, Румъния, България и Испания. Съгласихме се едва след като попитахме родителите на нашите ученици дали са съгласни да финансират част от престоя на децата им на фестивала, тъй като домакините поемаха другата част от разходите. След това дойде по-трудното, да направим 30-минутна програма, тъй като това беше условие за участие. Част от програмата ни - лазаруването, беше готова, и песните, и наричанията, и танците, но трябваше да направим и нови танци, както и песни, изпълнявани от един от участниците в състава Борислав Георгиев, който пее във вокална група “Тип-топ” на музикалния педагог Иван Стойнев.

Не беше лесно да създадем такава 30-минутна програма, защото трябваше да отсеем от всичко, което сме научили и можем, само тридесет минути танци и песни.

- Какво Ви направи впечатление, гледайки изпълненията на представителите на останалите седем държави?

- Целта на фестивала е да се съберат и опознаят учениците. Всяка държава представи традициите си, културата и изкуството си. Не бяхме ограничени само в представянето на фолклор, имаше представяне на хорово пеене, цигулка, пиано, кларинет. Чехите играха театър, поляците бяха подготвили рок опера. Танци показахме ние, франзуците, румънците, испанците и руснаците. Но нашите танци завладяват по принцип, където и да отидем, с колорита на костюмите, хубавата музика и хармоничното изпълнение. Когато излязат 10 човека на сцената и играят една и съща стъпка, неминуемо завладяват публиката. И заради това предполагам, че спечелихме първото място в конкурсната програма.

- Това означава ли, че ще получите покана за догодина и тогава ще трябва да покажете нещо ново?

- Не ни ограничиха с какво ще се представим на следващата година, можем да изиграем пак този танц, стига да е от инструменталното, танцовото или певческото изкуство.

- Всъщност кой гледаше представянето на участниците?

- Град Льош ни гледаше, снимаше тяхната телевизия. Залата беше доста голяма, около 500 човека събираше. Иначе градът не е много голям, около 8 хиляди души живеят в него. Това е един град с традиции. Там е роден един от френските крале - Филип II Август. Исторически град и много активна туристическа дестинация.

- Туризмът ли е основното препитание на жителите на Льош?

- Ами мисля, че не само туризъта е начин на препитание там, защото не видяхме нито педя необработваема земя, което означава силно развито земеделие и животновъдство.

- Къде бяха настанени децата при престоя ви там?

- Изискването беше да развият езиковите си умения, така че всички бяхме настанени в семейства домакини. Всички делегации бяха разпръснати, но специално ние бяхме в дома на директора на училището, защото повечето от нашите ученици не изучават френски и не говорят езика. Сякаш през последните години в Кюстендил тази тенденция - масовото изучаване на английски и немски за сметка на френския, все повече се разпространява. Английски говореше само семейството на директора, така че с домакините ни нямахме никакви проблеми да се разберем.

Те бяха изключително любезни. Осигуряваха спането и закуската, а иначе училището домакин ни осигуряваше обеди и вечери.

Мога да кажа, че програмата на фестивала беше перфектна. Децата бяха ангажирани сутрин от рано до 10-11 часа вечерта. Нямаха нито минута свободно време.

- На Вас лично какво Ви направи впечатление?