Собственикът на ферма за български овчарки Росен Лазаров: Замених мотор за куче

Росен Лазаров е сред малцината благоевградчани, които имат ферма за кучета и отглеждат само една порода, любимите на премиера Бойко Борисов български овчарки. Той и съпругата му Силвия са сред инициаторите за провеждането на първата по рода си специализирана киноложка изложба на българско овчарско куче в Благоевград, насрочена в събота. Росен е на 34 г. и няма спомени дори в детството си да не се е грижил за куче.

Другата му слабост са гълъбите, специално породата сакъзлии, но в момента в гълъбарниците му има само 50-60 птици, доскоро броят им е бил три пъти повече.

- Помниш ли първото си куче от тази порода?

- Как да не го помня - Мечо, татко ми го купи през 1989 г. Преди това по квартала с приятелите хващахме бездомни кученца и се грижехме за тях.

- След него колко си имал и всички ли са българска овчарка?

- Много. Не мога да ги помня всички. Имало е и немски овчарки няколко, но основно са българска. Семейството ни има ферма за животни и тази порода не закача останалите, другите породи кучета са по-агресивни и не са подходящи за отглеждане заедно, например с кокошки, гълъби и др. Освен това като погледна в очите на българската овчарка, виждам характера й, знам какво да очаквам, защото това са умни и интелигентни животни. Като погледна в очите на булдог например, няма нищо, погледът му е празен. Поне за мен.

- Защо решихте да направите ферма за кучета?

- Преди 5-6 г. учредихме за пръв път клуб в Благоевград и тогава решихме да започнем и да ги развъждаме.

- Отделил си доста дълъг рафт само за купи и медали, спечелени от твоите кучета на киноложки изложби из цялата страна, кога за първи път участва в такъв конкурс?

- През 1999 г. на изложба в Пазарджик с най-старата ни кучка Куна, тогава беше едва на 6 месеца. Подари ми я Коста Радев, приятел от Разлог.

Силвия: Тръпката да отидем и да видим какви са другите кучета от тая порода беше голяма, защото по онова време нямаше много информация.

- Премиерът Б. Борисов сериозно рекламира тази порода, дори подари едно кутре на руския си колега Путин, той ли я наложи?

- Не мисля, тая порода е много стара в България, заслугата на министър-председателя е, че я направи по-популярна. Иначе още през 1972 г. баща ми е имал българско овчарско куче, знам го, защото се е снимал с него и у дома още пазим черно-бялата снимка.

- Бойко Борисов ще дойде ли за събитието в Благоевград?

- Много се надяваме, поканили сме го и ако ангажиментите му позволят, е обещал да дойде.

- Кое е най-скъпото ти куче, за което си броил най-много пари?

- Българската овчарка не е скъпа порода, сравнено с останалите, дори може да се каже, че е евтина. Най-скъпо ми е струвал Лъвето, за него замених мотор, беше през 2002 г. Иначе малките кутрета се продават между 150 и 250 лв., а големите по принцип не се продават, освен ако не са по-известни с родословие или спечелени купи от изложби.

- Крадат ли се тези кучета?

- Преди години много се крадяха, но сега вече почти не. Като го откраднеш, трябва да го гледаш, а то не е толкова лесно.

- Не те ли е страх от кучетата?

- Страх ме е. Винаги ме е било страх, знам на какво са способни и където и да съм ходил да гледам кучета, съм го имал страха, но трябва да се владееш, да не го показваш. Мисля, че страхът е нормално човешко чувство и всеки го има.

- Синът ви е на 5 г., а го пускате при животните, които са пъти по-големи от него...

- В началото наблюдавах всяко куче, понеже пълно доверие не можеш да имаш на животното и трябва винаги да си с едно наум. Като беше съвсем мъничък, го водехме във фермата рядко и кучетата трябваше да свикнат с него. Като видях, че му се радват, не го закачат и му позволяват да си играе с тях, почнах да го оставям без притеснения. Тези кучета, които в момента са тук, няма да му посегнат. Беше едва проходил, когато влезе сред новородените кутрета, огледа ги, грабна едно и едва го довлече до вратата да ни каже: “Това е моето!” Караман си остана негов и до днес, търсеха ми го за продан, но отказах. Наскоро по подобен начин обяви, че едно от малките се казва Техна и е негова.

- Какво ви провокира със съпругата да направите фермата?

- Когато непрекъснато се занимаваш с кучетата - храниш ги, водиш ги на изложби из цялата страна, грижиш се, те стават част от живота ти, си задаваш въпроса защо да не се занимаваш с тях и професионално.

- Как е пазарът за тези кучета? Търсят ли се? Можеш ли да издържаш семейството си с това?

- Има търсене, но не е кой знае какво. Както казах, цената им не е особено висока и продажбите “избиват” горе-долу храната им.

- В момента колко кучета имате във фермата? Колко ви излиза яденето им и с какво ги храните?

- Имаме 12 големи и 4 “бебета” на месец и малко. Породата българско овчарско куче е много предпочитана, защото те се хранят с всичко, включително и с фуражни смески. Можеш да им свариш царевично брашно, ще го ядат, растат и оцеляват при всякакви обстоятелства. Не знам дали друга порода ще издържи, сигурно ще оцелее, но ще е кожа и кости. Още преди години, когато овчарите с месеци са били по балкана със стоката, овчарските кучета са хранени с каквото има, нали не си представяте, че специално са мислили за яденето им?!

- Колко ви струва изхранването им на месец?

- Към 300-350 лв.

- Влизат ли ваксините в тази цифра?

- Не, само храната. Преди години съм пробвал без ваксини да гледам кучетата, да си призная, бях голям противник и не исках да вкарвам химия в животните си. Кучката ми Куна изкара 5 г. без ваксина, но се разболя и почина. Накрая нравът й бе станал много лош, вързах я и след месец си отиде.

- От това, че е била вързана ли?

- Не, беше болна, но кучета, които са свикнали да тичат на свобода, трудно свикват със синджир. Озлобяват се, стават по-агресивни. Оттогава задължително ваксинираме кучетата, още повече че и детето ни е около тях непрекъснато.

- Семейството ви обича животните, как гледате на десетките бездомни улични псета, които нерядко нападат хора?

- Проблемът е сериозен и няма отърваване от тях, трябва да има организация, която да се погрижи да не скитат.

Силвия: Самите ние се притесняваме за детето си, защото никой не знае колко агресивно може да е уличното куче.

Росен: Трябва да има действащ приют за кучета, по улиците те могат да станат много опасни, като се съберат на глутница. С едно човек някак ще се справи, но когато са на глутница, дори да се мъници, да не са много едри, те са опасни.

- Ако беше кмет и имаш власт и възможност, какво би направил по проблема с бездомните кучета - кастриране, избиване или...

- На мен са ми изчезвали кучета, особено когато се разгонят женските, мъжки са ми се губили към града.

Силвия: Търсили сме ги къде ли не, включително и в т. нар. приют в Покровник, беше през 2006 г. Така и не ни пуснаха вътре, нещо повече, увериха ни, че това не е приют за бездомни животни.

Росен: Задължително трябва да се направи такъв приют, защото домашни кучета могат да се изгубят и доказателство за това са не едно и две обявления, закачени по дървета за изгубен домашен любимец. Колкото и добро да е едно куче и ти е вярно, заради кучка винаги може да избяга, а те се разгонват например през 4 месеца. Ако го приберат като бездомно, къде да го търси човек и на кого да обяснява, че е домашно?!

- Кога кучето става агресивно?

- Забелязал съм, че към пиян човек винаги проявяват агресия, дори кучета с благ нрав. Ако посегнеш на храната му, при резки движения и ръкомахане може да нападне, брани си леглото също.

- От колко киноложки изложби си се връщал с отличие?

- Имаме 18 купи за I място, не съм броил медалите за второ или трето, но те не са много. Но за тая работа се иска много мерак.

- Съпругата ти не се ли сърди, че отделяш толкова много време на животните?

- Не само не се сърди, а ме подкрепя. Единственият проблем е, че не можем да отидем никъде заедно за повече от 1 ден. Събирали сме се с компания, тъкмо стане приятно и веселбата е в разгара си, ние трябва да се прибираме, защото трябва да нахраним кучетата. То е като да имаш дете и да си го оставил на грижите на друг, където и да ходиш, умът ти е в него. Имаше един период в началото бях се вманиачил на тема кучета. Нещата се промениха, като се роди синът ми Коци, тогава разбрах, че има много по- съществени и важни неща от животните. Детето преобръща живота ти и нарежда ценностите в нов, предполагам, естествения им порядък.

- За първи път в събота в Благоевград ще се проведе киноложка изложба на българско овчарско куче, колко участници очакваш да се съберат на поляната под сградата на I учебен корпус на ЮЗУ?

- Вече има заявки за участие на над 80 кучета, не само от Благоевград, но и от Разлог, Перник, Монтана, Ботевград...

- Защо не станеш съдия, след като толкова харесваш тези кучета?

- Не мога, трудно ми е да съм обективен. Като вляза в ринг с куче, винаги оглеждам конкуренцията и като се спре погледът ми на някое, не мога да си откъсна очите от него. Ставам като сляп за останалите, затова не ставам за съдия. А да победи едно куче са нужни много качества, не само да е красиво, но и да се движи грациозно, със сигурна походка на победител. Може кучето ти да е с перфектни данни, но като влезе в ринг, да се свие, стъпва плахо, страхливо... Защото е свикнало на свобода и счита за наказание, че съм му сложил синджира. А други усещаш как стъпват наперено и със самочувствие, защото обичайната практика на стопаните им е да ги извеждат на каишка и за тях това е награда.