Собственикът на едно от първите фотостудия в Благоевград Михаил Христов: След 20 г. опити държавата най-после уби бизнеса ми. Фалирах!

- Г-н Христов, настоящата криза далеч не е първата за страната ни през последните 20 години. За да затворите, означава ли, че е най-сериозната?

- Да, така излиза. През Виденовата криза затварях студиото 2 пъти, но тогава ни спасяваха македонците - носеха ни по една чанта с филми, и пак отваряхме. Сега и братята македонци са зле. Освен да чакаме албанците, друго не ни остава. Само дето и тях ги няма никакви.

- Кога започна да умира фотографският бизнес, едва ли това е станало изведнъж?

- Преди 2 години се случи началото на края. Тогава хората рязко спряха да купуват професионални апарати, минаха на евтини дигитални от по 150-200 лв. Успяваме да продадем по един такъв апарат седмично, което е нищо. Благоевградчани спряха да ходят на екскурзии, а там правят основното количество снимки. Или пък отидат, нащракат се с дигиталката и после я източат в компютъра, където никой повече не поглежда снимките, а на нас в студиото поръчат само 5-6 на хартиен носител, колкото да покажат на родата и колегите. Ленти вече никой не носи. По същото време банките окончателно спряха да дават кредити за покупка на професионална фотографска техника, и така стигнахме дъното. Сега сме по-зле от строителите.

- Имате ли банкови кредити?

- Разбира се. В нашия бранш, ако на 2 години не си смениш техниката, направо излизаш от пазара. А една машина е от порядъка на 70 000-80 000 лв. Тази, която в момента изплащам, е с капацитет 1000 снимки на час, а аз я тормозя да работи за по 60-70 снимки на ден.

- Кога слагате катинара?

- Още един месец ще оставя студиото отворено, за да хванем, ако можем, малко от абитуриентските балове. До миналата година Калъмбов искаше огромни наеми, за да пуска фотографите в ресторанта да снимат, разбрах, че тази година баловете ще са в “Езерец”, но не мисля, че имаме шанс и там да вкараме наш фотограф. А и не си заслужава - както родителите си, и абитуриентите вече отказват повече от десетина снимки на хартия за спомен. Носят си децата дигиталните апаратчета и действат с тях. Да, качеството не е добро, но пък си е евтино и пак е спомен. Вероятно имат право - българинът масово обедня. Но все пак ще изчакам баловете и започваме работа по ликвидацията на студиото. То е в мое собствено помещение, 100 квадрата е, и на първо време ще го разделя на две помещения - по-малкото ще оставя за себе си, за другото ще търся наематели.

- Значи не заключвате окончателно?

- Ще преустроя моята част за производство на рамки за снимки и картини. aВече имам около 200 профила. Зорлем ми фалират занаята и ме правят от фотограф дърводелец.

- Няма ли някакъв, макар и минимален шанс, да запазите фотографската дейност?

- Не, макар че сигурно ще оставя един човек да обслужва машината. Последният удар, който ни нанесе държавата - на мен и останалите колеги, беше държавният монопол, който наложи върху снимките за личните документи. Едва ли на някого е станало ясно защо хората са задължени да се снимат в Паспортната служба, а не в студията, при условие че ние можем да предоставим много по-високо качество. Най-вероятно това е от желанието на управниците българинът да бъде мачкан максимално и все по-жестоко. И затова принудиха хората да се редят с дни пред паспортните служби. Тези опашки могат за един ден да бъдат премахнати, ако се позволи на фотографските студия да правят снимките. Кой няма да предпочете да даде 2-3 лева, но да си спести един ден чакане? Ако искат от МВР, можем да даваме снимките на хартиен носител, ако искат - на електронен, няма проблем. Елементарно е - идва при мен човекът и се снима, след 5 минути му давам диска, а през това време той е отишъл до съседната банка и си е превел парите за услугата. После в Паспортна служба само подава снимката и бележката за банковия превод, слага пръстовия отпечатък и си отива - работа за 2-3 минути. Няма опашки, няма изнервени хора, няма нужда полицай да охранява входа. Ако сме европейска държава, служителите на Паспортна служба могат дори да искат телефон или имейл адрес на клиента и да му се обадят, когато паспортът или личната му карта станат готови. Доста съм пътувал, така е във всички развити страни. Абе аз като ходих в американското посолство за виза, подадох документите за 2 минути - носех си от Благоевград снимките, там ми взеха само биометричните отпечцатъци и ми зададоха 2 въпроса. А тук какво е? Имам чувството, че ако не те унижат, българските управници няма да се чувстват на мястото си.

- Колко са фотографските студия в Благоевград?

- 5 и мисля, че много скоро колегите ще ме последват и също ще си преориентират бизнеса или пък окончателно ще затворят. Аз пак съм добре, че помещението е мое, ами ако трябваше и наем да плащам? Държавата с наложения от нея монопол върху снимките за личните документи окончателно и съвсем умишлено ни уби. Да не говорим, че 30-те дни за обикновена поръчка е огромен срок за нещо, което се прави за минути. Как да не ги заподозре човек, че са го определили този срок, за да могат да принудят хората да им платят вместо 40 лева, по 200 лв. за експресна поръчка?