Служителката в Парка за танцуващи мечки край Белица Я. Дюлгерова: Мечокът Добри е сляп от алкохол

Яна Дюлгерова работи в Парка за танцуващи мечки край Белица от 3 месеца. Тя има енциклопедични познания за живота на бозайниците в защитения район и е човекът, който посреща посетителите и ги запознава с тежките истории на мечките. През април т.г. мястото е било посетено от 1700 души, а през месец май - 2809 души.

"България Днес" разговаря с нея за благородната дейност на парка и ужасяващото минало на животните.

- Г-це Дюлгерова, Паркът за танцуващи мечки е съчетание от природен феномен и благородство. Разкажете повече за създаването му?

- Паркът е основан през 2000 г. Тогава са спасени първите три мечки - Калина, Мариана и Стефан. Какво означава "танцуваща мечка" - това е мечка, която е вземана още като малка от майката и впоследствие превръщана в атракция за туристи. Най-често мечето е отнемано на възраст от около 3 месеца. Майката най-вероятно е била убивана от бракониери. За да бъде научено да танцува, мечето е минавало през какви ли не ужасни изпитания. Традицията на мечкадарството е остатък от Средновековието.

- Какви са били тези мъчения?

- Първата стъпка към робството е било пробиването на носа и поставянето на халка, тъй като това е най-чувствителното и най-високо кръвоснабденото място от цялото тяло на мечето. Имаме информация, че малките животни дори са били поставяни върху жарава или нагорещени плочи. Така са били научавани да подскачат. Когато стопанинът е пробивал носа на мечката и я е дърпал, тя е започвала да се страхува. Точно тогава тя започва да прави движения, които наподобяват танц. Истината е, че мечките не чуват добре и не разбират от музика, от гъдулка или какъвто е да е друг музикален инструмент. Техният танц е базиран единствено върху болка и мъка.

- Имате ли информация за други ужасяващи практики, на които са били подложени мечките?

- Ноктите на мечетата са били изрязвани почти до живеца. Предполага се, че болката, която животното е изпитвало в този момент, се равнява на отсичането на човешка китка. Изтичало е огромно количество кръв. Кучешките зъби също са били изваждани. Стопаните са си мислели, че по този начин ще се предпазят от мечката и няма начин тя да ги нарани. Ударът, който една мечка може да нанесе с лапата си, се равнява на 1 тон.

- Какво любопитно може да разкажете за мечките?

- Мечките са перфектни катерачи и имат много силно обоняние, като могат да подушат човек от километри. Всъщност, когато хора се разхождат из парка и стигнат до животно, то ги опознава чрез мириса им. Доста бързи са, развиват скорост от 40-50 километра в час.

- А с какво ги храните?

- След събуждането им от зимен сън започваме захранка от 5 килограма на ден. През лятото вече дневната дажба нараства до 12 килограма. През есента е най-стабилната захранка, като целта е да натрупат повече подкожна мазнина - тогава им даваме по 22 килограма на ден. Менюто им е разнообразно - плодове, зеленчуци, хляб, риба, пилешко месо, яйца за по-гладка и здрава козина, както и орехи, защото са много полезни. Храната винаги се разпределя през мрежите, за да си я намират за повече време и да отвличат вниманието си по този начин. Това е идеята!

- Колко мечки има в момента в парка?

- 26 мечки, които са разположени в седем отделни сектора. Надморската височина на парка е 1345 метра, а площта му е 120 декара.

- Научихме, че мечката Габриела е имала ужасна случка. Каква е историята й?

- Габриела е доста специална мечка. Веднага се забелязва, че тя има само 3 крачета. В пловдивския зоопарк, където е живяла, е имала инцидент с мечока Наско. Той също се намира при нас, но е в изолационен сектор, защото е малко по-агресивен. Мечокът атакува Габриела, защото са били в доста тесни клетки, и й раздира лапата. За да й спасят живота, се налага ампутация. Сигурен признак, че Габриела се чувства по-добре при нас, е, че за пръв път през живота си именно тук спа зимен сън. Когато една мечка спи зимен сън, това означава, че нейният организъм работи нормално и тя се чувства достатъчно спокойна, за да го направи.

- А каква е историята на Боби?

- Съдбата на мечока Боби е била такава, че е трябвало да се бори със собственика си и това се е превръщало в атракция за хората. По този начин неговият стопанин е изкарвал пари. Боби е бил доста покорен и кротък - това е причината неговото носле да бъде запазено. Той просто не се е съпротивлявал. Част от мечките при нас са с раздрани носове, това означава, че са се съпротивлявали. А стопаните им са ги пробивали отново и отново. Но обонянието им е толкова перфектно, че дори и да са с разкъсани носове, то е все така силно.

Мечокът Боби е голям добряга

- Има ли други обитатели с тежки съдби?

- Предполагаме, че повечето мечки са били опиянявани с алкохол и бити с тояги. Мечокът Добри е напълно сляп, след като е бил опияняван с алкохол. Когато стопанинът му е дошъл да го посети в парка, по неизвестна за мен причина Добри е станал раздразнителен и е започнал да ръмжи. Мечките имат невероятна памет за хората, които са ги наранявали. Опияняването с алкохол е правено, за да може по-лесно животните да бъдат поробвани и подчинявани.

Мечокът Монти пък е най-младият ни обитател - той е на 7 години и през 2010 г. е спасен от русенското село Писанец. Там е бил затворен в малка стая на хотел, където е използван за атракция. В момента се чувства доста добре при нас.

- Как хората могат да ви помагат в спасението на страдащи животни?

- Вече имаме практика да помагаме и на мечки от зоопарковете. Всеки човек, който забележи нередност, може да ни подаде сигнал. Имаме фейсбук страница, имаме и телефони. Когато получим сигнал за нередност, се сформира специален екип, който отива и проверява на място ситуация. Правим всичко възможно да спасим мечката, а не търсим извинения.

- Имало ли е случаи агресивна мечка да нападне служител на парка?

- Не, не се е случвало. Колегите са доста предпазливи. Ако трябва да се прави нещо по секторите, мечките се отделят, докато приключи работата. Има елпластир, който пази мечките от загражденията, а самите гледачи имат и специални спрейове, с които се защитават при нужда.

- Дивите мечки в планината привличат ли се от вашите питомци?

- Нашите мечки са кастрирани. Идеята на парка не е да ги размножаваме, а да дочакат старините си тук на спокойствие в близка до естествената им среда, където могат да си играят и да се катерят. Колегите са чували звуци от диви мечки, но никога не са ги виждали. Любовният им период продължава до края на юни.

- Като експерт какво ще препоръчате на хората, ако срещнат дива мечка? Има една популярна история, че трябва да се преструваме на умрели, за да ни подмине.

- Не, това не е ефикасно. Истината е, че мечката обича мърша и това не е решение. Единствено сигурният начин да се справим с мечка е просто да не я срещаме. На много посетители съм казвала да използват свирки или да издават звуци, когато се налага да отиват във високите части на планината. Така предупреждават животното, че има чужда намеса в територията му. Мечките се страхуват повече от нас, отколкото ние от тях. Те не искат да ни срещат и не искат да ни нараняват, но понякога се случва, особено когато са с мечета.

- Бриджит Бардо идвала ли е в парка?

- Не. Тя е и доста възрастна, но всяка година изпраща свои представители.

- Имате ли дарители?

- Не! Единственото ни финансиране идва от фондацията на Бриджит Бардо и от фондация "Четири лапи". От заплатите на служители до храната на мечките средствата се осигуряват поравно от двете организации. Имаме два информационни центъра, единият е за посетителите. Другият има формата на кораб и олицетворява Ноевия ковчег, спасението на животните и новото начало за тях. Под него се намира медицински център, в който правим операции на мечките и оправяме техните зъби. С една дума - грижим се за здравето им.