След края на състезателната си кариера професионалните футболисти са като в небрано лозе

- Г-н Динев, каква е съдбата на футболиста след края на професионалната му кариера?

- Виждате какво се случва с играчите, които избират треньорската професия. За тях пътят е ясен. Едни стигат по-високо в йерархията, други не, но всички те се чувстват в познати води и намират някакво препитание. Далеч по-трудно е за останалите като мен, които изведнъж се оказваме като в небрано лозе и трябва да се преориентираме в движение, колкото и да сме неподготвени.

- Как се разви този етап при Вас?

- След като приключих с активния футбол, реших да следвам. Завърших висше образование в ЮЗУ “Неофит Рилски”, специалност “Счетоводство и контрол”. Дипломирах се през 1997 г. и в продължение на година учителствах в Икономическия техникум. Преди това бях и социален работник. По-късно в продължение на 4 години си изкарвах хляба като домакин в почивната станция на “Благоевград-БТ” АД на Предел. Базата обаче беше обявена за продан, съкратиха щата и през 2003 г. заминах за Англия.

- С какво се занимавахте там?

- Не бяха едно и две неща, защото нямах точно определена специалност. Работил съм в строителството, в сферата на обслужването.

- А на мачове ходехте ли?

- Ходех, но в началото не се вълнувах особено от английския футбол. Отидох с нагласата, че там още разчитат на юруш системата, силовите единоборства и нескончаемите центрирания. Въобще дори не си и помислях, че може да ми хареса повече от първенствата в Испания и Италия. Живеехме в Северен Лондон, близо до “Уайт Харт Лейн”, стадиона на “Тотнъм”. Отношението на англичаните към футбола и еуфорията, която се създава около мачовете, постепенно промениха представите ми и започнах да гледам с друго око на британската Висша лига.

- Оставаше ли ви свободно време да играете и вие?

- Да, играехме. По едно време доста редовно. Участвахме и в международни мачове, разбира се, на аматьорско ниво.

- С кого бяхте заедно в английския Ви период?

- В Лондон живеех с бившите футболисти на “Пирин” Иван Муларов, Илия Реджев и Николай Гавалюгов.

- Това си е половин отбор, били сте труден съперник.

- Има нещо такова. Често се случваше отначало да ни подценяват, без да подозират, че всъщност сме бивши футболисти. По-късно ставаше весело по време на мачовете.

- Излиза, че сте утъпкали пътеката на благоевградската футболна звезда Димитър Бербатов към първия му английски клуб - “Тотнъм”.

- В рамките на шегата, може и така да се каже. Нашият престой там се застъпи с неговото пристигане в “Тотнъм” през 2006 г. Нямаше как да не се зарадваме на преминаването му в лондонския отбор.

- Гледахте ли някой мач с Бербатов?

- Да, няколко, но сега не мога да си спомня точно срещу кои отбори бяха. Реших обаче да не го притеснявам и не съм му се обаждал в онези моменти.

- Помогна ли Ви с нещо престоя Ви на Острова?