След като ме уволниха и за първи път останах без работа, любимият ми спорт се превърна в отдушник

Националният треньор по ориентиране Красимир Данаилов премина през поредица перипетии през изминаващата 2010 г. Благоевградският специалист започна като главен експерт на спортното министерство в областния център, но напролет беше изненадващо уволнен след 9 години съвестно изпълнение на отговорната длъжност. Вместо да се поддаде на отрицателни емоции, Кр. Данаилов насочи цялото си внимание към любимия спорт в СКОБ “Младост” и държавната формация. В края на лятото последва назначението му за старши експерт по “Спорт и туризъм” към община Благоевград.

- Г-н Данаилов, пренастроихте ли се вече на новата работа?

- Да, не ми беше особено трудно, защото новата ми работа е почти като старата, но мащабите са по-малки. Нещата са ми добре познати - контакти с клубовете, ученически игри, подготвяне на спортния календар, спортни мероприятия.

- Как приехте перипетиите около уволнението Ви от предишната длъжност?

- Този период беше тежък за мен, защото човек приема по-сериозно такива неща, когато му се случват за първи път. Но работата ми като експерт на министерството вече е затворена страница. Цяло лято се занимавах с националните отбори по ориентиране, което ми се отрази много добре и успях да се възстановя психически.

- Как стана назначаването Ви в общината?

- Имах няколко срещи с кмета Костадин Паскалев. Те не бяха точно за работа, а във връзка с преместването на клуба по ориентиране “Младост”. Нашата сграда беше съборена и се нуждаехме от друго помещение. Покрай тези срещи получих предложение да започна работа в общината и да отговарям за спорта. Помислих известно време и приех, на работа съм от 8 септември.

- Любимият Ви спорт Ви подейства като спасителен пояс?

- Да, като отдушник за насъбралото се напрежение. От една страна е много тежко като останеш безработен за първи път, но от друга е добре да се отдадеш изцяло на нещо, което обичаш да правиш. Тъкмо затова в този период приех да ръководя националните отбори на България за мъже и жени за балканиадата, световното и европейското първенство. Така лятото мина бързо и неусетно по състезания и лагери.

- Разбрахте ли в крайна сметка кой стои зад уволнението Ви?

- Да, разбрах. Но не искам повече да коментирам тази тема, минало-заминало. Както казват футболистите - животът продължава.

- Защо футболистите, ориентировачите какво казват?

- Така ми дойде на устата. Това си е житейска истина, човек трябва да гледа напред. Никой не е женен за точно определена професия.

- Почти месец изкарахте в Норвегия с националите, как е там?

- Имах честта да бъда там с държавните отбори за мъже и жени във връзка със световното първенство в Трондхайм. Разликата между България и Норвегия е като между Земята и Луната. Норвегия е страната с най-висок стандарт на живот през последните години. Хората са прекалено, прекалено спокойни. Всичко тече нормално, условията за спорт са прекрасни. Имах чувството, че там всеки човек спортува. Детските градини и учебните заведения разполагат с невероятни спортни бази. Ходил съм на доста места по света, но Норвегия ме очарова с начина, по който е устроен животът на хората. За целия престой само един път видях полицай. По-точно полицайки, 6 или 7 в един микробус, отиваха някъде. Но така да срещнеш униформени служители по улиците - няма такова нещо. Всичко се контролира с видеокамери, навсякъде са.

- В скандинавската държава учат синът Ви Ивайло и Вашата дъщеря Симона, които доскоро се състезаваха за националния отбор на България и СКОБ “Младост”. Видяхте ли се с тях?

- Чуваме се редовно, а тогава се срещнахме в Норвегия. Чувстват се много добре. Мечтата на Ивайло още от малък беше да отиде в Норвегия, родината на ориентирането. Замина, след като завърши ПМГ “С. Корольов”. Сега е устроен там, тренира в един от най-силните клубове в света “Кристиансанд”. Ивайло учи информационни технологии, а Симона - икономика и финанси.

- Смятат ли да се връщат?

- Моето желание е и двамата да се върнат, но като гледам какво е положението в България, постепенно го губя. Доколкото ги усещам, нямат намерение да се прибират за постоянно. Особено Ивайло със сигурност няма да се върне. Симона е по-отскоро там - 2 години, липсват й приятели и познати, идва си по-често.

- Съпругата Ви Маруся Данаилова редовно се включва в състезанията по ориентиране за ветерани. Вие обаче спряхте напоследък?

- Аз все още поддържам добра форма, но мисля, че ми е рано да се присъединявам към ветераните. Това в кръга на шегата. Маруся наистина е много активна в последните години и почти не пропуска състезание. Бизнесът й налага да ходи в Украйна и Латвия, където наскоро се включи в един старт. Прави го за удоволствие, естествено. Цял живот се е занимавала с този спорт, една от най-добрите ни състезателки е. Относно моето неучастие, сега имам прекалено много ангажименти, но като спра с треньорството, тогава мога да бъда отново състезател. Засега предпочитам да стоя на старта и финала, да изпращам и посрещам състезателите и да давам указания.

- “Младост” е сред водещите в България, какъв е годишният Ви бюджет?

- Не особено голям. Около една четвърт набавяме от субсидиите на община Благоевград. Имаме приходи и от федерацията по ориентиране. 80 процента от хората в управителния съвет на “Младост” се грижат именно за осигуряване на финансовата част.

- Това, че благоевградчанинът Атанас Георгиев е председател на БФО, доколко има значение за клуба?

- Ни най-малко този факт не ни толерира. Много често ме питат за това. Доскоро и генералният секретар на федерацията Лъчезар Илиев беше от Благоевград, а пък аз - треньор на националите. Има установени строги правила, които се спазват, и няма как изброените факти да променят нещо.