След 4 дни в Страсбург 24 ученици от НХГ не искат да се връщат в България
Над 500 младежи от 20 страни, сред които и гимназистите от НХГ - Благоевград, пресъздадоха под формата на игра работата на евродепутатите и разгледаха Страсбург
Тийнейджърите впечатлени от усмихнатите лица на французи и немци, намръщена служителка на летище София охладила ентусиазма им да се държат като европейци и в родината си
24 ученици от 10 до 12 клас на Националната хуманитарна гимназия в Благоевград се върнаха преди дни от Страсбург, където представиха България в проекта “Euroscola” - разиграване на работата на Европарламента от младежи от държавите-членки. Преди да си тръгнат, момчетата и момичетата от Благоевград уж на шега попитали ръководителите си - директора Марин Митов и учителите Бонка Ичкова и Николай Куколев, какво да направят, за да не се връщат в родината си.
Всичко беше като в мечта - и организацията, и хората, и видяното, разказват емоционално тийнейджърите. Участието в международния форум НХГ спечели, като кандидатства с проект при доста сериозна конкуренция. Благодарение на съдействието и отличната организация, направена от сина и снахата на директора на НХГ Марин Митов - Станимир и Наталия, които живеят и работят в Страсбург, благоевградските ученици успели да видят много повече по време на престоя си от връстниците си от останалите европейски държави.
Не сме губили и минута в бездействие или размотаване, разказа учителката по френски Бонка Ичкова. Още първия ден децата успяха да видят катедралата “Нотр Дам”, направихме панорамна обиколка с корабче по река Ил. За първи път видяхме шлюзове, с които се променя нивото на водата, за да мине корабчето, но истински се впечатлихме, че по реката спокойно си плуваха лебеди и патици - нещо, което в Благоевград например няма как да се случи, защото те няма да оцелеят дълго, искрена бе Петя Тренева от ХII “б”.
Хората там не гледат намръщено, а се усмихват и благодарят за дребни неща. Собствениците на ресторантчето, в което се хранехме и което работи в делничните дни само заради нас, нито веднъж не изроптаха, дори когато разбраха, че едно от момчетата ни, Александър, бил вегетарианец, но забравил да предупреди. Готвеха му отделно и непрекъснато ни питаха искаме ли допълнително, а кухнята беше превъзходна, разказва Петя.
От върха на изумителната катедрала от розов камък, чието строителство започнало преди 600 години и продължило 3 столетия, гимназистите видели целия Страсбург, разположен като на длан. Благоевградската група успяла да разгледа една от най-посещаваните забележителности на Франция - замъка Хаут-Кьонигсберг, построен през 12 век, унищожен след Тридесетгодишната война и в края на ХIХ век отново възстановен от Кайзер Вилхелм II, както и манастира “Света Одиль”, разположен на връх с височина 763 метра в планинската верига Вожите.
Опитали и храната в студентски стол в града, в който учат около 40 000 студенти, а изборът бил доста голям - от миди и риба до кисело зеле и телешко с картофи и моркови. Разходили се по мостовете над река Рейн до съседно немско селце и пили кафе на немска територия.
Посещение в гимназия “Клебер” било сред най-запомнящите се визити за благоевградските ученици и учители. В училището учат около 2500 гимназисти, като до 10 клас обучението е в колеж, след това има 3 години гимназия и още 2 години - подготовка за университет, разказаха благоевградските ученици. Най-много се впечатлили обаче от дисциплината - закъснееш 1 минута и пишеш обяснение. Освен това закъснелите не влизат в час, а ги занимават в отделна стая, за да не пречат на останалите.
При три закъснения се налага наказание, което се вписва в досието на ученика, а то “върви” с него навсякъде и може да повлияе на бъдещето му, например при кандидатстване, обясни Петя от ХII “б”. Отделно наказаните правят допълнителни контролни и пишат повече домашни. Учебните часове са по 55 минути, а междучасията - само по 5. Занятията са целодневни, като включват и подготовката за следващия ден. И там учениците кръшкат от физическо, успокоени леко обясняват българите. Училището е сключило договор за ползване на градския басейн, а те си търсят извинения и оправдания да не ходят.
Учителският норматив е от 15 до 18 часа на седмица, а в България той е от 18 до 22 часа, разказа Бонка Ичкова. Финансирането е смесено, като държавата поема разходите за заплатите, а за всички останали харчове се грижи Регионалния съвет, или както е у нас - областната администрация. Разликата е, че французите избират губернатора, а не го назначава правителството.
Администрацията на училището е доста голяма и тя отговаря включително и за попълване на електронния дневник, а не както у нас - това да е задължение на учителя. Родителите са длъжни всеки ден да проверяват електронния дневник, а директорът има право да отстрани ученик в рамките на 6 дни за провинение, без да се консултира с никого.
“Черешката на тортата” обаче от визитата в Страсбург било разиграването на един работен ден в Европарламента. Нашите униформи бяха най-красиви, леко пристрастни са благоевградските гимназисти. Заради предварителна гореща молба направили изключение за българите и им разрешили по време на 1-минутната презентация да има и вокално изпълнение. Адриана Ангова от ХII “г” изпълнила без акомпанимент автентична фолклорна песен и успяла да прикове вниманието на над 500 млади хора от 20 страни. Разделени на групи, те дискутирали по актуални проблеми като нарушаване на личното пространство чрез интернет, възобновяеми енергийни източници и др., отговаряли на 20 въпроса, зададени на 20 езика, ползвайки помощта на партньорите си в групата, за да се научат на сътрудничество, а на финала знамената на всички държави, участнички във форума, били събрани в средата на залата под звуците на химна на Европа.
Нали разбирате, че след такива 4 дни, пълни само с положителни емоции и усмивки, не ти се връща в друга реалност, искрена бе Христина Харалампиева от ХI клас. Намръщеното лице на служителка на летище София и киселото й сумтене в отговор на усмивките и отправена благодарност от благоевградските ученици бързо охладили ентусиазма им да се държат като европейци в България. Дано един ден не станем и ние намръщени лелки и чичковци, надяват се искрено младите българи и показват снимки на съучениците си.
Те са малки, но вече знаят кое е по-хубаво и къде е по-добре:)
Ами чисто и просто - извън БГ-то....
Ами завършете ти училище и последвайте своите мечти:)
На запад от Бълкгария е най-добре,
и колкото по-далече от България - толкова по-добре:)
Не спирайте да мечтаете деца:)
Успехи!
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.