След 3 неуспешни опита да стана кмет на Благоевград смятам през следващите 20 г. да гледам изборите отстрани

- Г-н Тасков, в условията на криза, когато фирмите масово фалират, Вие започвате нов бизнес. С какво е свързан той?

- Регистрирах Център за анализи и стратегии. Занимавам се с разработване на проекти, консултации.

- В България “проект” и “консултация” не звучи добре. Българинът веднага прави връзка с едни консултантски хонорари в размер на 1,5 млн. лв., каквито получава Ахмед Доган.

- Да, само че такива консултантски може да получава само Доган. Наистина за обикновения българин това не звучи добре, защото досегашната работа по тия проекти се оказа една голяма далавера. А на всички трябва да е ясно, че без европейските пари България не може да направи нито една от започнатите реформи и никога няма да може да се отлепи от дъното на кризата, в която е затънала. На фона на многобройните нарушения до момента обаче се създава усещането, че

ВСИЧКИ ПРОЕКТИ СЕ ПЕЧЕЛЯТ ОТ ВРЪЗКАРИ, СРЕЩУ КОМИСИОННИ, ЧЕ ТОВА СА ЕДНИ БЪРЗИ ПАРИ...

Факт е, че досега беше времето на САПАРД, където парите бяха безотчетни, а проектите - без покритие. Затова хората имат право да отъждествяват понятието “проект” с “измама”. Сега, за да защитим името си, сме на другия полюс - за едно проектно предложение трябват 42 подписа. И събирането им далеч не е най-големият проблем на бенефициента. Проблемите му започват от момента, когато той тръгне да си изпълнява проекта. Все ще се намери някой чиновник да го тормози за нещо, стига се много често дори до отказ за плащане, при това без мотивировка. Администрацията се държи към бенефициентите като към някакви досадници, иска да й се кланят, да я изчакват да им мине обедната почивка и тази за кафе, плюс максималния срок, позволен им за извършване на дадената услуга.

- И си чака комисионните? Те още ли стигат до 30 процента от стойността на проекта, както упорито се говореше за Министерството на земеделието по времето на тройната коалиция?

- В интерес на истината, на мен комисион не са ми искали. Не съм плащал никъде за проекта към МРРБ, по който в момента работим - за енергийната ефективност в училищната мрежа. Тия неща като комисионните стават с намеци, но такива не съм усетил. И хората, с които работя, не са ми казвали подобно нещо.

- Кое е основното препъникамъче за един българин, решил да получава европари чрез спечелване на проекти?

- Най-трудно е да намери хора, които разбират от тази материя, защото написването, финансовата обосновка и по-нататък изпълнението са много специфична дейност. А подготвените кадри хич не са много.

- Колко процента Ви е комисионът за 1 проект?

- Уви, не е 1,5 милиона лв.

ЗА ИЗГОТВЯНЕТО, СМЕТКИТЕ И ЦЯЛАТА РАБОТА ДО НИВО ЗАПОЧВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВЗЕМАМЕ 8000-9000 ЛВ.

- Сумите по различните европейски програми са единственият свеж капитал, влизащ в страната ни, а ние правим всичко възможно, за да затрудним максимално вземането им. Това особеност на народопсихологията ли е?

- Като че ли да. Българинът обича да се тръшка и да се оплаква. Сега той трябва да използва кризата, не да чака тя да мине, докато той активно се жали и търси съчувствие. Всеки от нас днес трябва да си направи точна равносметка къде е, може ли да се издържа с бизнеса си, откъде може да изкара пари. Основен проблем на българския бизнес в момента е, че не е конкурентен на европейския пазар. Отрицателното ни търговско салдо е огромно, но странно защо никой не говори за това как внасяме много повече, отколкото произвеждаме. Друг е въпросът, че и това, което изнасяме, не се продава.

- Освен може би киселото мляко?

- Ами, изнасяме само бацила.

В ЯПОНИЯ БЪЛГАРСКОТО КИСЕЛО МЛЯКО СЕ ПРОДАВА ПОД ЯПОНСКА МАРКА.

Същото е и с прехвалените ни вина, някои от които наистина са много качествени. Мой приятел винар беше на винено изложение в Германия и като се върна ми разказа: Там са много щандове, между тях върви посетителят и като стигне до щанда с надпис “България”, веднага се обръща кръгом и минава към следващия.

- Как си го обяснявате?

- С лошата репутация на страната ни. И с отказа на държавата да оказва помощ на частника. Досега тя беше регулатор и по-скоро се явяваше като конкуренция на частния бизнес, крайно време е обаче да му подаде ръка и да го изправи на крака.

- Споменахте винарския бизнес, как се справи тази есен семейния Ви винпром, след като банките отказаха кредити за покупка на грозде?

- Баща ми се занимава повече с винарната, но и темата за банките в България е доста интересна.

БАНКИТЕ СЕ ДЪРЖАТ КАТО ОСТАНАЛИЯ БИЗНЕС И НЕ ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ САМО ТЕ МОГАТ ДА НИ ИЗМЪКНАТ ОТ КРИЗАТА.

Нали са предимно кредитни институции, защо не дават кредити? Напълно неадекватно е поведението им при условие, че са основният лост за преодоляване на кризата.

- Как накратко ще определите настоящото правителство на ГЕРБ?

- Правителство на големите надежди. Най-голямото предизвикателство пред него не е да ни вади от кризата, да прави реформи в здравеопазването и т. н., а

ДА СМЕНИ МАНТАЛИТЕТА НА БЪЛГАРИНА, ДА СМЕНИ ЧИПА.

Досега за успешен бизнесмен в България се приемаше този, който имаше достатъчно връзки, достатъчно информация и достатъчно наглост да бутне във верния джоб съответния комисион. А сега ГЕРБ трябва да обърне представата за бизнесмена и да ни научи да започнем да приемаме като голям този, който е произвел качествен продукт. Иначе ще продължаваме да се въртим в същия омагьосан кръг и ще бъдем обречени не само ние, но и нашите деца да се движат по същите надупчени пътища, да пътуват в асансьори, уж пригодени за инвалиди, но неработещи и да се питат всеки ден защо всъщност стоят в България.

- Какво харесвате от работата на правителството и какво - не?

- Одобрявам непримиримостта му към толерирането на фирми. И това, че се опитва отново да изгради държавата като институция. Много работа стои пред ГЕРБ. Опасявам се само, че ако наистина думите на Бойко Борисов “Където бръкнеш е далавера” са верни, той може да се откаже. И това ще е пагубно за България.

- Значи смятате посоката, по която правителството тегли България, за правилна?

- Да, макар че в много отношения

СЕ ОПИТВАМЕ ДА СЕ ПРАВИМ И НА ПО КАТОЛИЦИ ОТ ПАПАТА.

В стремежа си да се изчистим максимално бързо от лошия си имидж пред Европа, ние въведохме предсрочно по-високи акцизи, сами закрихме блоковете на АЕЦ Козлодуй, въведохме лични документи с биометрични данни, макар че не мисля, че паспортите на всички европейски страни са такива. Въобще - много държим да се докараме, и то колкото може повече, пред Запада.

- А какво ще кажете за патента на това правителство следобед да се отказва от сутрешните си идеи?

- Политиката проба-грешка ще работи до време. Но

БОЙКО БОРИСОВ НИ ТРЯБВА. ТРЯБВА НИ ЕДНОЛИЧНАТА МУ ДИКТАТУРА.

Нагледахме се на правителства на националното съгласие при Беров, на тройни коалиции, на всякакви други политически субекти, където отговорност нямаше и тя се прехвърляше към съответния коалиционен партньор. Трябва ни един човек, който да поеме отговорност, и това да е чрез личната му диктатура.

- Колко време най-малко ще трябва на правителството, за да усети средностатистическият българин промяна?

- 100 дни или 800 дни са много малко. Мисля, че 2 години ще стигнат.

- Като общински съветник как ще коментирате скандала с газификацията на Благоевград, която се оказа абсолютно немарлива работа и заложена бомба със закъснител заради опасно близките отстояния на тръбите до електрическите кабели?

- Започнахме я през 2004-2005 г., когато бях председател на Общинския съвет, и съм на мнение, че газта е много добър вариант за отопление. Вероятността сега отново да се разкопае целият град обаче ме ужасява и не мога да разбера как се е стигнало до това положение. Европа обаче и за такива случаи е измислила решение - когато дадена фирма трябва да разкопае една улица и да си сложи вътре тръбите и жиците, тя задължително първо внася един солиден депозит като гаранция, че ще свърши работата. И ако после не си възстанови настилката,

ОБЩИНАТА ПРОСТО КОНФИСКУВА ТЕЗИ ПАРИ И АСФАЛТИРА С ТЯХ.

- Задават се кметски избори. Вие три пъти бяхте кандидат за кмет, ще има ли и четвърти?

- В Благоевград към кметската институция винаги е имало голям интерес и винаги кандидатите са били около дузината - между 10 и 13. И сега няма да е по-различно. Този път обаче без мен. Повече от сигурен съм, че няма да се кандидатирам, поне докато не мине карантинният период от 20 години след последното кандидатиране. Смятам да изпълня мечтата си да изгледам едни кметски избори отстрани.

- Като човек, тясно свързан с политиката, не може да не сте чули вече имена на кандидат-кметове, макар още да е доста рано?

- Първият слух беше за Вальо Смиленов от ГЕРБ, макар да не ми се вярва - от областен управител да тръгнеш кмет да ставаш, трябва да имаш много сериозни причини. вероятно ще имаме 2-ма кандидати за кмет от 2-те ВМРО-та, Синята коалиция предполагам ще извади свой човек, Паскалев ще има със сигурност личен кандидат за кмет. Това ще са вероятно основните играчи.

- Прогнози за резултата от местните избори догодина?

- Ако ГЕРБ върви успешно, техен човек ще е следващият кмет на Благоевград. И в интерес на истината това е добре, защото ще има подкрепата на държавата.

ЗА 20 Г.

ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА В СТРАНАТА НИ ТАКА И НЕ УСПЯ ДА СЕ СЛУЧИ

и за съжаление кметът все още е много пряко зависим от волята на държавата. Големите инфраструктурни проекти са невъзможни без подкрепата й, новите училища и болници, кръстовищата, ако щете - всичко зависи от волята на държавата.

- Защо е толкова люта борбата кой ще се добере до кметския стол? Вие за какво се кандидатирахте не един, не два, а цели три пъти?

- Първите 2 пъти влязох в тази битка доста наивен, някак отстрани гледах на идеята, че бих могъл да стана кмет. Разбрах същността на борбата чак когато станах председател на Общинския съвет и имах възможност по-отблизо да следя кметската институция. Ами нещата са простички - кметът е човекът, разпределящ порциона. Скрито под формата на местен патриотизъм, едни местни фирми получават поръчките и изведнъж се оказва, че същите тези фирми са от обкръжението на кмета.